Какви планове имаха участниците в края на първата сесия на Шестия църковно-народен събор: цяло лято ще разглеждат проектоустава от всички страни, ще го допълват, ще го доизскусуряват, че и хората извън делегатската бройка могат да станат съпричастни на този процес, като се включат в „Работилница в помощ на VІ ЦНС”! Мислеха си, че ще бъде направен не устав, а слънце.
Шест месеца по-късно след цяло лято усилия, работа, обсъждане, емоции… ето ни пак на първоначалното положение – връщаме се към стария проектоустав. Колко струват трудът и надеждите на хората, че могат да бъдат участници в бъдещето на БПЦ? Колко струва времето на делегатите, отделено в полза на Църквата? Нищо.
И на тази сесия, както и на предишната – опять двойка!
На изображението: картината "Опять двойка" на Решетников, Ф. П., 1952 г. Третяковската галерия, Москва.
Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/3krw8
И рече старецът...
Човек може да изглежда мълчалив, но ако сърцето му осъжда другите, то той бърбори неспирно; друг обаче може да говори от сутрин до вечер и все пак да бъде истински мълчалив, т. е. да не казва нищо безполезно.
Авва Пимен
