Шестият Църковно-народен събор неочаквано прие радикални мерки за пресичане на апетитите на български и чужди богаташи към църковните имоти. Вместо да мисли сложни схеми за контрол върху сделките с тях, делегатите забраниха изцяло тяхната продажба, замяна, ипотекиране и т. н. – все различни механизми за източване на църковното имущество. Надделял е здравият разум, който говори, че в Българската църква в наше време няма механизъм, който да осигури прилагането на нейните собствени закони. Без съмнение, има много разочаровани. Повече от сигурно е, че тези хора няма току-така да приемат поставянето си пред свършен факт. Църквата е толкова удобна за манипулация и паразитиране върху нея, че мъглата, която обвива вътрешния й живот, като магнит привлича “силните на този свят”. А сега нали е и есен, сезонът на мъглите, не се знае какво може да се случи с някои набелязани имоти, докато завърши и третата сесия на събора през декември. Защото едва тогава, когато бъде приет целият устав, промените ще влязат в сила и църковните имоти и волята на дарителите ще бъдат поне де юре защитени. Дано си дадем сметка, колкото и трудно да е това, че като християни първом служим на Христос, а после на човеците; и не допуснем есенната мъгла да погълне закона, приет от висшия ни църковен орган. Защото това ще е поругание над волята на нашата Църква, поругание от хора, криещи се зад буквата на закона, на които Духът винаги е бил чужд.
Обновление на статията от 15 октомври: Вижте [
Разпоредителните сделки с църковни имоти са забранени и до влизане в сила на новия устав на БПЦ]
