В мрежата се натъкнах на следното твърдение по повод на употребената дума „нафора“: „Нафора нищо не значи. Думата е Анафора, което означава „антидор“. Нещо като заместител на причастието“.
Анафора обаче не означава антидор. Антидор означава „вместо даровете“, т. е. даровете на светата евхаристия. А анафора означава „възношение“, „въздигане“ на даровете по време на светата евхаристия. Не е необичайно „окастрянето“ на думата в българския език до формата „нафора“, която е общоупотребима и не може да се твърди, че не значи нищо. Може би 99% от християните у нас ползват тази форма и в това няма нищо лошо.
Такива примери има много: напр. думата параклис има две значения в българския език, а на гръцки са две съвсем различни думи: „парекклисион“ (букв. „прицърквие“, т. е. малък храм при някой друг, по-голям храм) и „параклисис“ (молба, моление, съответно и вид богослужебно последование).
Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/uawc9
И рече старецът...
Блажен оня човек, който е достигнал състояние на бодърстване или се бори да го постигне: в сърцето му се образува духовно небе – със слънце, луна и звезди.
Св. Филотей Синаит
