Това е рецептата за щастие, която ни предлага Министерството на образованието, че и на науката. Следвайте я тая рецепта! Това е модерно, това е готино (ако сте старомодни) или яко (cool), ако сте по-съвременни. Това се насърчава от програми и от комисари, и от емисари, че и някой грант може да ви падне.
Браво на министъра! Щото той е професор по социология. И явно много ги разбира тези работи. Така социумът (обществото демек) става сплотен и безпроблемен. Няма да се замислят за всекидневието си, за опропастената ни държава, за изтичането не, ами за отсичането на най-добрата част от народа ни в чужбина, ще лайкват (to like) политиците и ще ги избират мажоритарно 100%. Така избирателите, тоя лош български генетичен материал, няма да се трепят по махали и рейсове, ще бъдат щастливи, следвайки зададените презокеански принципи: „бъди щастлив, бъди себе си!“ (be happy, be you!).
Ние обаче сме „себе си“, пък не сме щастливи. Защото поради „погрешния“ политически, религиозен и цивилизационен избор на светия княз Борис сме станали православни преди единайсет века и половина. Точно този избор е пречил и тогава на някои заможни и влиятелни хора сред българите. Пречи им на тия хора периодично (през Възраждането ни също се срещат подобни тенденциозни изказвания на известни български народни дейци, но сега не е модерно това да се сочи!), а през някои периоди – особено е пречело! Такъв един период уж изживяхме – онзи на държавното безбожие (пардон: атеизъм). Сега е нов период – период демократичен, интеграционен, пост-комунистически, пост-модерен,… пост-християнски. Затова сме длъжни да сме щастливи, длъжни сме да се смеем безпричинно, длъжни сме да сме йога! Предлагам дори да излезем с лозунга: кой не е йога, е червен! Coo-o-ol! Ye-e-es!
