Днес е Цветница. По-точно е Вход Господен в Йерусалим. Но това, официалното, название го използваме само за „служебни нужди”, както е и с Неделя Вайя, защото пък си имаме и названието Връбница. Многото названия явно говорят за популярността на празника сред нашия народ. Който едва ли случайно е създал и анекдота за българина, дето се жалвал от службите в православния си енорийски храм: „Аз когато отида на църква, попът все върба раздава!”. Значи явно нашият сънародник е от някакво разклонение на т. нар. преобладаващо „коледно-великденски” християни, дето ходят в църква само на Връбница.
Днес църквите не само са пълни, ами и пред тях отново се извиха опашки за върба. Мургави прабългари също много находчиво и услужливо предлагат и извън храмовете върба. Пазарни отношения, какво да правиш – има търсене, появява се и предлагане.
За да сме справедливи, трябва да кажем, че днес стотици хиляди православни християни у нас се черкуваха, много хиляди от тях се и причастиха с тялото и кръвта Христови. Това не са случайни хора, случайно попаднали в православните ни храмове. Но е вярно, че не всички бяха от ония, които всяка неделя са в храма. Лошо няма – не са могли да посещават редовно, но пък са се подготвили, постили са според силите си, изповядали са се и се причастиха. Още по-добре ще е техният пример да се последва и от други православни християни, които съзнават, че трябва така да постъпват, но все се случва нещо (работата, вилата, жената, децата, тъщата, стари родители, куче, кола, риболовни увлечения и пр. – колкото щеш причини!), та не стигат до осъществяване на християнския си дълг. Да се молим за тях да стигнат!
Но думата ми е за ония стотици хиляди православни християни в България, които комай гледат на православните ни храмове само като на пунктове за раздаване на върба. По времето на комунизма се радвахме, че хората още от 70-те години започнаха да пренебрегват забраните и препоръките на партийни и служебни началства и се трупаха за върба на този ден, особено в големите градове с многолюдно население, дето хората не се и познават. Сега тази мода продължава, като се увеличава и броят на идващите в храма за върба – ама осветена, не от циганите, дето някои им викат роми! Идват, чакат, пускат по някоя пара и си взимат годишната църковна винетка, при това – еко! Е, те еколозите малко се мръщят, но не смеят да санкционират берачите на върбови клонки. Нали е за здраве, берекет, късмет и пр.!
Свещениците знаят, че ще дойдат тези хилядни множества на този ден, затова се грижат да се снабдят с върбовите клонки, освещават ги по време на богослужението на днешния празник сутринта и веднага започват да ги раздават. Разбира се, не самите свещеници, защото те трябва да служат литургията, но все някой там ги раздава. Хората влизат чинно след дългото чакане, взимат си от върбата и си излизат също така чинно. Много от тях (не твърдя, че са повечето от тях, но всеки читател си има своите наблюдения, сигурен съм) въобще не се задържат в храма, нито се интересуват какво става в храма, какво богослужение се отслужва в момента; нито и се сещат, че това е все пак православен храм, денят е неделя, при това е голям празник, че по това време в църквите се извършва литургия и пр., и пр. За тези хора храмът е ни повече, ни по-малко от пункт за раздаване на върба. На Цветница, разбира се. Или на Връбница, ако щете.
Не искам да обвинявам когото и да било. Но съм убеден, че всеки ще се съгласи: това не е нормално нещо. И то ще трябва постепенно да се промени (тия неща отведнъж не се променят). Само че трябва много работа в тази насока, а пък Сам Спасителят е отбелязал това още за Своето време: „Жетвата е голяма, а работниците малко, затова молете Господаря на жетвата да изпрати работници на жетвата Си” (Мат. 9:37-38). Да ти дойдат на крака стотици хиляди хора на такъв ден и ти да не се възползваш от възможността да им дадеш нещо повече от клонче върба – това е непростимо. И е време да го осъзнаем. Защото превръщането на православните храмове в пунктове за раздаване на върба само по себе си вече е обвинение. Към всеки един от нас, нека не си мислим само за клира или за владиците. Христовите заповеди са за всички Негови последователи. За всички, които носим Неговото свято име.
