Тази година трябва да се свика Църковният събор, както вече ще се казва църковно-народният събор на Българската православна църква - Българска патриаршия. И той ще трябва да се занимае с много важни въпроси от живота на нашата Църква. На практика той няма да има много различен дневен ред. С изключение на приетия вече устав на БПЦ-БП, останалите въпроси от дневния ред си остават и за следващия събор.
Не казвам, че не е възможно да се внесат поправки и в сега действащия устав, но това няма да отнеме толкова време, както през 2008 г. Ако човек прочете отново текста на устава (има го на главната страница на Двери.бг в дясната колонка - тук), ще види колко много неща са останали несвършени през изминалите четири години, изнизали се като сух пясък през пръстите ни.
Куп наредби, правилници и други нормативни актове (вижте в края на устава така наречените "Преходни и заключителни разпоредби") е трябвало да се съставят и приемат от Св. Синод в рамките на 6 месеца или 1 година и не е направено. Остават слабостите и в дейността на различните звена в БПЦ - отгоре додолу или, ако щете, отдолу догоре! Или при приемането на устава се е бързало да се претупат текстовете му и не са домислени редица въпроси - дали са изпълними или не са съответните разпоредби, или пък приемащите са ги приемали с идеята, че някой друг трябва да свърши тяхната работа. Виждаме как отвреме-навреме и чисто кампанийно се създават някакви комисии и органи при Св. Синод, които отчитат дейности, дето никой не ги види, нито ги чува.
Но най-тягостно е положението с финансовата дейност в БПЦ-БП. По време и след събора бяха дадени няколко интервюта и пресконференции, където митрополити с бодряшки плам писаха шестици (добре, че по една, а не по три!), обещаваха светло икономическо бъдеще, братско съгласие и взаимопомощ, но нищо такова не се получи. Богатите епархии може да не станаха по-богати, но бедните май стават все по-бедни.
Последният репортаж от Видинска епархия (макар и уж само за две духовни околии) е наистина тревожен и то само по това, което са се осмелили да дадат за медиите. А не е само това, не е и само тази епархия. Кризата така или иначе е в цялата ни държава; тя се отразява върху живота на хората, оттам рефлектира и върху постъпленията в църковните каси, които са - забележете! - все постъпления от джоба на хората, отдавна прокъсан и незадържащ стотинки дори. Дребната държавна субсидия си отива по политически разпределения, а другото, включително и наемите от църковните имоти, зависи от неплатежоспособността на наемателите. Председателите дори на столични храмове си споделят уплашено, че такова "чудо" не е било. "Ех, да им имам проблемите на столичните колеги!" - заяви един техен колега от провинцията. Всичко това видимо плаши и митрополитите, които или не смеят да свикат свещеническа конференция, или ако се свика, не присъстват на нея, или пък стискат очи и не искат да погледнат в календара, в който месеците на съборната година се търкалят един след друг и май Църквата ни от съборна ще трябва да стане някаква друга.
