Останките са открити при реставрация на Архангелския събор; канонизацията на московския княз от 1988 г. и днес е предмет на исторически и богословски дискусии.
Руската православна църква съобщи, че при реставрационни дейности в Архангелския събор на Московския Кремъл са открити и идентифицирани останките на св. княз Димитрий Донски, починал през 1389 г. и канонизиран от РПЦ през 1988 г. На 18 август Московският патриарх Кирил отслужи молебен при отворения саркофаг на княза. Официалният сайт на Московската патриаршия определя откритите останки като „мощите на благоверния велик княз Димитрий Донски“.
Откритието е направено при аварийно-реставрационни работи, наложени от слягане на подовите плочи и опасност за надгробията в южната част на храма. След разглобяване на по-късните тухлени надгробни конструкции реставраторите достигнали до три белокаменни саркофага, свързвани с погребенията на великия княз Иван II Иванович Красни, неговия син Димитрий Донски и княз Димитрий Иванович Жилка. Според информацията скелетът, определен като този на Димитрий Донски, е запазен почти изцяло, като липсва лявата кост на петата, а останалите кости не показват съществени следи от посмъртни увреждания.
От РПЦ посочват, че идентификацията е направена въз основа на съвкупност от исторически сведения, археологическия контекст на погребението и антропологическо изследване. Частици от останките ще бъдат предоставени за почитание в различни храмове на Руската православна църква. Самият патриарх отслужи молебен в Архангелския събор в деня, в който беше оповестено откритието.
Историята на гроба на Димитрий Донски е по-сложна, отколкото създава впечатление първоначалната медийна информация, според която погребението не било отваряно от XIV век.
Официалните материали на Музеите на Московския Кремъл показват, че през 1863–1864 г., когато в Архангелския събор била изграждана отоплителна система, строителните работи засегнали именно княжеските гробове покрай южната стена. В музейните фондове по-късно попаднал и ритуален съд от погребението на Димитрий Донски, което свидетелства, че още през XIX век е имало намеса в гроба. По време на проучвания през 2007 г. специалистите установили още един необичаен факт: върху самото погребение на Димитрий Донски бил поставен белокаменен саркофаг, който всъщност принадлежал на баща му Иван II Красни. Според Кремълския музей саркофагът на Иван бил преместен през XIX век заради прокарването на отоплителния въздуховод и бил поставен над гроба на сина му. Това дълго време възпрепятствало прякото изследване на останките на Димитрий. При тогавашните проучвания музейното ръководство решило погребенията да не бъдат отваряни. Затова сегашните работи са важни преди всичко с това, че позволяват за първи път в съвременната епоха останките в действителното погребение на княза да бъдат непосредствено изследвани и съпоставени с археологическия и антропологическия контекст.
Канонизацията на княз Димитрий Донски. Димитрий Иванович, останал в историята с прозвището Донски, е роден през 1350 г. и е велик княз Московски и Владимирски. Името му е свързано преди всичко с победата над войските на Мамай в Куликовската битка на 8 септември 1380 г. Победата не прекратява зависимостта от Ордата – само две години по-късно хан Тохтамъш превзема и опожарява Москва, но Куликовската битка постепенно придобива огромно символично значение за укрепването на Москва и обединяването на руските княжества.
Димитрий Донски е канонизиран на Поместния събор на Руската православна църква през юни 1988 г., когато тържествено се отбелязват 1000 години от Покръстването на Рус. На същия събор са прославени още Андрей Рубльов, Максим Грек, Паисий Величковски, Ксения Петербургска, Теофан Затворник, Игнатий Брянчанинов, Амвросий Оптински и Московският митрополит Макарий. Подготовката на канонизациите е резултат от продължили около седем години изследвания на специална историко-канонична група.
В официалните материали на събора като основания за прославянето на Димитрий са посочени неговата "любов към ближните", "служението му на отечеството", "благотворителността и строежът на храмове". В окончателната формулировка канонизацията е обоснована с „големите му заслуги пред Църквата и Божия народ“.
При това църковната почит към княза не започва през 1988 г. Още староруският текст „Слово за житието и преставлението на великия княз Димитрий Иванович“ го представя като благочестив владетел, който желаел монашески живот и защита на християнската вяра. През XVI век е засвидетелствано предание за чудесно горяща свещ при неговия гроб, а в руски агиографски сборници от XVII–XVIII в. Димитрий вече е наричан „свят благоверен велик княз“ и „Московски чудотворец“. Същевременно почитта му не е била напълно установена в общоцърковния календар – паметта му например отсъства от някои важни московски месецослови и богослужебни устави от XVII век.
В същото време именно неговата биография е причина канонизацията от 1988 г. периодично да бъде обсъждана критично от историци и богослови. Въпросът не е толкова дали Димитрий Донски е значима историческа фигура, това практически не се оспорва, а доколко военните и държавническите заслуги сами по себе си могат да бъдат превърнати в аргумент за християнска святост.
Част от съвременните православни автори виждат в канонизирането му един от примерите за сближаване между понятието за святост и образа на силния „православен владетел“, защитник на държавата. По-съществен исторически проблем е конфликтът на Димитрий с Киевския митрополит Киприан, който също по-късно е прославен за светец. През 1378 г., след смъртта на Московския митрополит Алексий, князът отказва да приеме Киприан в Москва. Митрополитът е задържан, хората му са ограбени и той е принуден да напусне московските земи. В отговор Киприан изпраща послание, в което отлъчва от църковно общение княза и отговорните за насилието над него.
Отношенията им обаче не остават такива. След Куликовската битка политическата ситуация се променя и през 1381 г. самият Димитрий кани Киприан в Москва, където той е тържествено приет като законен митрополит. Това фактическо помирение прави твърдението, че князът е останал до смъртта си под отлъчване, твърде опростено. Впоследствие между тях отново възниква конфликт, но той е част от много по-сложната борба около управлението на Киевската митрополия през XIV век.
Историческите изследвания поставят под въпрос и някои от най-популярните елементи на по-късното житийно повествование. Особено известен е разказът как преп. Сергий Радонежски благославя Димитрий преди Куликовската битка и му дава монасите Пересвет и Ослябя. „Православная энциклопедия“ отбелязва, че редица подробности от по-късното „Сказание за Мамаевото побоище“ не се потвърждават от ранните извори. Според същото изследване непосредствено преди битката в Москва няма митрополит и войската е благословена от Коломенския епископ Герасим.
