Ето една молитва, която всеки може да казва, когато си спомня за своите покойници:
Заедно с душите на починалите праведници упокой, Спасителю, душите на Твоите раби, като ги запазваш във вечния живот, който е в Тебе, Човеколюбче!В Твоите покоища, Господи, където се покоят всички Твои светии, упокой и душите на Твоите раби, защото Ти единствен си човеколюбец!Слава на Отца и Сина, и Светия Дух.
Ти си Бог, Който слезе в ада и освободи оковите на затворените; Сам Ти упокой душите на Твоите раби!И сега, и всякога, и във вечни векове. Амин!
Единствена чиста и непорочна Дево, която безсеменно роди Бога, моли да се спасят душите им!
А ето и нейния църковнославянски вариант:
Со духи праведных скончавшихся души раб Твоих, Спасе, упокой, сохраняя их во блаженной жизни, яже у Тебе, Человеколюбче.
В покоищи Твоем, Господи, идеже вси святии Твои упокоеваются, упокой и души раб Твоих, яко един еси Человеколюбец.
Слава: Ты еси Бог, сошедый во ад и узы окованных разрешивый, Сам и души раб Твоих упокой.
И ныне: Едина чистая и непорочная Дево, Бога без семене рождшая, моли спастися душам их.
Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/3kr9w
И рече старецът...
От изказванията на преподобния Порфирий Кавсокаливийски (Атонски):
„Когато Христос дойде в сърцето, животът се променя. Когато намериш Христос, това ти е достатъчно, не искаш нищо друго, замълчаваш. Ставаш различен човек.
Ти живееш навсякъде, където е Христос. Живееш в звездите, в безкрая, в небето с ангелите, със светците, на земята с хората, с растенията, с животните, с всички, с всичко.
Там, където има любов към Христос, самотата изчезва. Ти си спокоен, радостен, пълноценен. Без меланхолия, без болести, без притеснения, без тревожност, без мрак, без ад“.
Преп. Порфирий Кавсокаливийски
