Приключването с разкола в БПЦ преди седем години и половина беше решително крушение на злите надежди на хора (клирици и миряни) с разни, но все антицърковни амбиции. През изминалите години те загубиха и празните си очаквания за богато „обезщетение” с пари на данъкоплатците. Така едни тръгнаха по чужди юрисдикции (откъдето после ги изгониха!), други се преквалифицираха, а малцина останаха в една шатра на знаково място в София. В последно време обаче хората във всички тия жалки останки от разколническата армия се обнадеждиха, че в среднощен час пак ще „
излезе тръбач изпод гроба и ще свири той гръмко тревога” (според известната балада). Запривижда им се разкол, записаха се декларации, мобилизират се институции, дето нямат нищо общо с вярата и Църквата, пускат се слухове, искат се оставки. Поводът е известен – досиетата. Но повод и причина са различни неща. А причината е още по-известна: търсене на реванш! Моментът не е за подценяване, защото най-малкото като явление сегашният „възродителен процес” представлява интерес. Ще го наблюдаваме внимателно и ще информираме читателите на Двери.бг за всичко, което се случва в тази насока. „
Настина техните кроежи са суетни” (3 Ездр. 4:19), защото „
и полк да се опълчи против мене, няма да се уплаши сърцето ми; и война да се дигне против мене, и тогава ще се надявам” (Пс. 26:3).
