“Хо-хо-хо“ или какво разбраха от телевизиите децата за Рождество Христово

От излъчените филми през изминалата седмица, предимно „млади“ американски филми на не повече от 30 години и показвани не повече от 10 пъти в последните 5 години, оставам с впечатлението, че хората в модерното общество, към което вече се причисляваме и ние, се делят на три групи: одухотворени, които вярват в Дядо Коледа (предимно деца); заблудени, които първоначално не вярват в Дядо Коледа, но поради развитието на сюжета и преминаването през някое и друго чудо започват да вярват; и третата категория – бездуховни, които не вярват в Дядо Коледа, а още по-често направо му пречат да си свърши работата. Разбира се, в центъра на всичко са Дядо Коледа и семейните ценности, които в американските филми в най-добрия случай се свързват със завръщането на отсъстващ родител, преодоляване на дългогодишен семеен конфликт или получаването на дългоочакван подарък, който е почти невъзможно да бъде намерен в мол-а, защото бързо се изчерпва. Но родителят открива в себе си неподозирани сили да го осигури за детето си, преминавайки през най-невероятни приключения. Такава бе „магията на Коледа“ - коктейл от стари филми, банални сюжети, идиоти, които се хващат на всеки детски капан, докато накрая полицията не ги отведе, където им е мястото; и родители, които цяла година са забравили, че са родители, но Дядо Коледа им напомня това, изземвайки функциите на социалните служби. Нищо чудно, че в много от тези филми клошарят-пияница – пръв помощник на детето в приключенията – се оказва накрая най-симпатичният герой. Трудно е да останеш трезвен, когато подобни послания те бомбардират цяла седмица около празника. Не знам дали св. Николай е първообразът на Дядо Коледа, по-вероятно е това да е етикетът на бутилката на „Кока Кола“, без която, естествено, Коледата е невъзможна. Плоските драматургични опити да се внуши на децата, че завръщането на татко у дома за Коледа е по-ценно и от най-големия подарък, се разбиват от далеч по-привлекателната алтернатива да получат цял камион подаръци поради ненадейно изпадналия чувал с пари – най-често крадени де, за да няма угризения на съвестта. За Христос и Неговото Рождество, разбира се, изобщо не става и дума. В най-добрия случай Той е изтикан някъде в ъгъла, където кичозна композицийка от керамични фигурки вяло припомня за Витлеемското събитие, неуспявайки да излезе обаче от декора, запълващ втория план на кадъра…