Като чете човек „Животописна бележка за митрополит Арсений“ в рубриката „Новини“ на синодния сайт с авторство на „Пловдивска митрополия“, се натъква на сериозна грешка, която едва ли е случайна. Тя всъщност си е чисто „зацапване“ на истината за един неудобен епизод от живота на Пловдивския митрополит. Там пише: „От 1969 г. до 1977 г. епископ Арсений е викарий на Врачанския митрополит Паисий“.
Които познават историята на Българската православна църква – Българска патриаршия, добре знаят, че Врачански митрополит Паисий почина през 1974 г. С болка си спомнят също, че неговият викарий, Стобийски епископ Арсений, беше избран през същата година за Врачански митрополит. Веднага след това този избор беше „отменен“ от Св. Синод по настояване на Комитета по въпросите на Българската православна църква и на религиозните култове.
Еп. Арсений се опита да защити правата си, но в резултат беше изпратен на заточение в Бачковския манастир по време на игуменството на Траянополски еп. Иларион (после Доростолски митрополит) и по думите на самия д. Арсений (Бог да го прости!) „много зло патил“ от събратя, включително от игумена. Докато накрая Н. Св. Българският патриарх Максим успява да го „измъкне“ оттам през 1977 г. и го праща (с решение на същия Св. Синод) за кратко време викарий на своя земляк и приятел – Доростолски и Червенски митр. Софроний в Русе. После го премества (пак с решение на Св. Синод) за игумен в близкия до сърцето на патриарха Троянски манастир (от 1 август 1977 г.).
Нататък вече нещата се нормализират, митрополитите „прощават своеволието“ на еп. Арсений да се противопостави на… подмяната на вота на епархийските избиратели във Врачанска епархия. Та това е горчивата истина. Добре би било сигурно, митр. Паисий да беше живял до 1977 г., но не доживя. Друго щеше да бъде също, ако младият Ангел Чакандраков като послушник в Рилския манастир си беше избрал някой напорист митрополит за старец вместо добродушния и висококнижовен белоемигрант архим. Климент Рилец. Всеки кариерист-клирик ще рече: „Не случил със старец!“. А ние ще речем: Бог му е дал наистина добър старец, който да му помогне да израсте покрай него в св. Йоановата обител като духовник честен, неподкупен, не-кариерист, не-тщеславен, мразещ блясъка и ценящ монашеското смирение, послушание, целомъдрие и нестяжание. Де да имаше повече такива старци и такива послушници в БПЦ-БП!
Бел. ред.: След горния коментар грешката в синодния сайт за викарния период на еп. Арсений от 1969 до 1974 г. тихомълком беше поправена, но все пак в „животописната бележка“ остана като бяло петно времето 1974-1977 г. – периодът на заточението на еп. Арсений в Бачковския манастир. Трудно се признава цялата истина. А полуистината е по-лоша от лъжата!
