Грамотността при журналистите

Живеем във време, когато учили-недоучили се дообразоваме (кой колко може и хваща) чрез средствата за масово осведомяване, кратко и ясно наричани медии. Те ни учат на четмо и писмо, на чужди езици, та дори и на майчиния, предлагат ни култура, изкуство и наука, религия и атеизъм, суеверия и всякакви идейни буламачи. Но всяка медия, която държи на името и принципите на истинската журналистика, се стреми да дава вярна и точна информация, при това написана на книжовен език. Защото се предполага, че медията е средство за образоване или поне за поддържане на образователното равнище на нацията, особено на хората, които вече не са в системата на образованието, а трябва да си поддържат познанията, включително и по език. Затова е много жалко, че се срещат публикации в сродни нам медии, където се четат езикови недопустимости от рода на: Зальатое Кальцо (вм. Золотое кольцо, географско и културноисторическо понятие в Русия), Ярославъл Великий (вм. Ярославль Великий), после и Ярослав (Ярославль). И това на официален сайт на престижна институция. Сигурно някой ще се опита да се оправдае, че така им е подадено от регионалния кореспондент. Но официозът няма ли си редактори или и те са толкова (не)грамотни?

В църковните среди от десетилетия има една история за висш духовник, който в хотела в чужбина виждал навсякъде написано Exit, Exit (вероятно при аварийните изходи на сградата) и попитал местния наш клирик: «Какво е това «Ехит», дето го пишат на всякъде?!» Този му припомнил, че това не се чете «ехит», а «екзит» и означава «изход». И после коментирал за началството си: «Боже-е-е! Прост човек!»

Съвсем друг случай е онзи пак от същия сайт, но преди два дена, когато пращат митрополит в с. Пчелино (общ. Добрич), а той всъщност служил в с. Пчелник (общ. Долни чифлик)! Малка разлика, нали? Като при прот (първи, главният представител в управлението на Св. Гора) и прост...

Ех, медии, медии, ако от всяка пръчка ставаше свирка...