Може би от облака вулканична пепел, може би от недостатъчен управленски потенциал, но така или иначе всичко показва, че нещата в Западно- и Средноевропейската епархия фатално зациклят, а така помръкват и поредните надежди някой да ги оправи (щото бил голям "оправяч", както безсрамно се хвалел). Отчаяните опити на митрополит Галактион да направи пробив в единния фронт на миряни и свещенство в европейските ни църковни общини се проваля. На всичко отгоре има сведения, че завърналият се преди месец митр. Симеон затяга редиците, възстанови пробивите, попълни редиците и започва подготовка за продължаване на легитимността на своите ръководни функции, закована с решение на германски съд (който, както всички вече добре знаят, доста се различава от българския си събрат). При това положение твърде много се стесняват възможностите за "обход" на дядосимеоновите събратя-небратя и изглежда, че другата седмица на заседанието на Св. Синод може да се стигне до обрат в развоя на случая с неправомерното му уволнение с нелегитимна синодна наредба. А най-лошото е, че и да се разсее облакът на небратските отношения и владишките кроежи, тропоски и оверлози, пепелта от него ще остане задълго да лежи и да трови всичко под пролетното пасхално небе. Ха, кажете сега, човешко творение ли е тази наша многострадална църква? Толкова векове ние отвътре работим срещу нея, а тя устоява и устоява! Нали? Да!
Карикатура: Благо Мегалов
