Със словата си ти поучи езичниците на Божията вяра,
а с делата си се възвиси до божествения безпечален живот;
с чудесата си просия пред ония, които пристъпват с вяра към тебе,
а със знаменията преславно озари западните земи.
Затова, Клименте, славим твоята божествена памет.
(Тропар, гл. 4)Тропарът на св. Климент Охридски се пее както на празника му, така и редовно в храмовете, посветени на него, включително и в академичния параклис „Св. Климент Охридски“ на Богословския факултет на Софийския университет. За съжаление църковнославянският текст не се разбира добре (както личи от превода му в синодния сайт) или се изменя целенасочено (в съвременния македонски превод): и в двата случая думата запад, западни земи (вечерня като географско понятие, на гръцки esperia, сродно с лат. vesper) неправилно се разбира като мрак. Ако обаче в македонския превод това явно е направено по целесъобразност, т. е. за да се избегне отъждествяването на страната им със западните български земи, каквато наистина е била действителността в 9-10 в., когато е живял и работил св. Климент, то в първия случай няма обяснение.
Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/3krp6
И рече старецът...
От изказванията на преподобния Порфирий Кавсокаливийски (Атонски):
„Когато Христос дойде в сърцето, животът се променя. Когато намериш Христос, това ти е достатъчно, не искаш нищо друго, замълчаваш. Ставаш различен човек.
Ти живееш навсякъде, където е Христос. Живееш в звездите, в безкрая, в небето с ангелите, със светците, на земята с хората, с растенията, с животните, с всички, с всичко.
Там, където има любов към Христос, самотата изчезва. Ти си спокоен, радостен, пълноценен. Без меланхолия, без болести, без притеснения, без тревожност, без мрак, без ад“.
Преп. Порфирий Кавсокаливийски
