Със словата си ти поучи
езичниците на Божията вяра,а с делата си се възвиси
до божествения безпечален живот;с чудесата си просия пред ония,
които пристъпват с вяра към тебе,а със знаменията преславно озари западните земи.Затова, Клименте, славим
твоята божествена памет.
(Тропар, гл. 4)Тропарът на св. Климент Охридски се пее както на празника му, така и редовно в храмовете, посветени на него, в това число и в академичния параклис „Св. Климент Охридски“ на Богословския факултет на Софийския университет. За съжаление църковнославянският текст не се разбира добре (както личи от превода му в синодния сайт) или се изменя целенасочено (в съвременния македонски превод): и в двата случая думата запад, западни земи (вечерня като географско понятие, на гръцки esperia, сродно с лат. vesper) неправилно се разбира като мрак. Но ако в македонския превод това явно е направено по целесъобразност, т. е. за да се избегне отъждествяването на страната им със западните български земи, каквато наистина е била действителността в 9-10 в., когато е живял и работил св. Климент, то в първия случай няма обяснение.
Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/3krp6
И рече старецът...
Лакомото желание за храна се прекратява с насищането, а удоволствието от питието свършва, когато жаждата е утолена. Така е и с останалите неща... Но притежаването на добродетелта, щом тя веднъж е твърдо постигната, не може да бъде измерено с времето, нито ограничено от наситата.
Св. Григорий Нисийски
