В събота, 27 януари, в Москва ще бъдат връчени наградите "Златен орел" за кинематография. Абсолютен лидер е филмът на Павел Лунгин "Остров", който има осем номинации и най-висок рейтинг, след като беше показан по телевизионните екрани в страната и събра 20% от зрителите в Русия. "Златният орел" обаче едва ли може да прибави още нещо към славата на филма, който се счита за съвършено ново явление в руската кинопродукция. И каквото и да мислят зрителите и критиците за художествените качества на филма, ясно е, че с такъв обществен отзвук "Остров" придоби статут на събитие от национален мащаб, което много рядко се удава на художествено произведение.
"Остров" за първи път беше показан през месец юни м. г. на кинофестивала "Кинотавр", без тогава да предизвика такава бурна реакция. В. "Култура" тогава коментира, че руското кино е намерило своя "Код да Винчи" (т. е. "Шифърът на Леонардо" в българския вариант на това заглавие - б. ред.) в лицето на картината на Павел Лунгин "Остров": "Не в смисъл, че филмът е скандален, но защото се опитва да говори по теми, към които руското кино не се обръща често... Филмът на Лунгин предизвика бурни спорове. Едни се възхищават от начина, по който е сниман, а той наистина е великолепен..., а други се възмущават от спекулативността, конюнктурността на режисьорския избор, като обвиняват Лунгин в неискреност. Мамонов (артистът в главната роля на стареца Анатолий, бел. пр.) някои го приемат, други не, но всички коментират духовното съдържание на лентата.
На закрития фестивал във Венеция филмът предизвика интерес само у руската публика. Темата му явно не представлява интерес на Запад. Но през септември в Москва на фестивала "Московская премьера" именно този филм и Павел Мамонов (за най-добра главна мъжка роля) получи наградата на зрителите и журито.
Но все още времето на широкото обсъждане на филма в обществото не беше настъпило.
Доколкото в създаването на лентата участваше и канал "Русия", рекламата преди прожекцията му беше наистина активна. Но много по-резултатни бяха изявите на Павел Лунгин и Пьотр Мамонов: те успяха да събудят интереса на онази част от публиката, която до този момент не беше проявила интерес към филма. Темата за старчеството, монашеството и т. н. също участваха в събуждането на интереса.
В резултат в киносалоните "Остров" събра около 2 милиона долара, което за некомерсиален филм е рекордно много. Интерес към филма породи и неочакваното признание от Всерусийския патриарх Алексий II, който на 26 ноември м. г. връчи грамота на създателя на "Остров", като каза, че филмът ясно и изразително показва пътя към покаянието и стремежа към духовно наставничество...След това дискове с филма започнаха да се продават в църковните магазини заедно със свещите и иконите.
Последният акорд беше показването на филма по канал "Русия" в навечерието на Рождество Христово пред най-голямата аудитория и съвсем без реклама. По рейтинг филмът зае второ място сред телевизионните събития на годината. Предхожда го само филмът "Първа рота" по Канал 1. Филмът "Остров" беше гледан през празничните дни от всеки пети руснак. Само новогодишното обръщение на президента Путин събра повече аудитория пред екрана.
На следващия ден след Рождество председателят на Съвета на Федерацията Сергей Миронов нарече "Остров" "културното събитие на годината в Русия". "Днес на Русия са нужни именно такива майсторски произведения, обърнати към човешкия разум, душа и съвест. За да не убиват по нашата земя свещеници в навечерието на Рождество", каза политикът.
Интересно е, че рядко се случва светските и духовните власти заедно да оформят, подкрепят и използват вече стихийната сила на общественото мнение. Колкото и да е странно, феноменът "Остров" успя да изяви едно не напълно ясно, но видимо съществуващо и силно емоционално народно чувство, което не е попадало под друго измерение. Един умен човек се опита да обясни успеха на "Остров" с "копнежа на хората за ефективност". И наистина това, че старецът Анатолий успокоява с молитвата си скърбите на посетителите си, от които при това не се искат техни лични усилия, е проява на същото онова чувство, вложено в приказките и народните песни, което търси простото и ясно решение. Без съмнение, разбира се, феноменът не е така прост и неговото осмисляне тепърва предстои. И възможно е това да бъде задачата, която ще накара обществото да направи една крачка по пътя на своето самоосъзнаване.
Превод: Златина Иванова
