Хиляди духовници и миряни от цялата страна шестваха по улиците на София с искане за час по религия в училищата и детските градини. След няколко години чакане, току след края на разкола, църквата влезе в нова битка. И реши, че е настъпил подходящият момент да демонстрира мощ, като изтупа от праха проекта за час по религия. Досега всяка власт удържаше на натиска. Синодалните старци сега явно смятат, че именно правителството на ГЕРБ ще благослови вероучението. То обаче се готви да ги отреже.
Едно шествие не стига, за да се убедим в мощта на църквата. И да се съгласим в светското училище да се учи канонът. Всички знаем, че храмовете се пълнят само по големи празници. Всички сме наясно, че обществото страда от липса на морални ценности. Всички сме свидетели на безкрайните дискусии как поредното поколение расте без страх и от Бога, и от Дявола. И искаме това да се промени. Прекрасно ще е всички християни да познават Библията, да се научат от нея що е добро и зло, да спазват 10-те Божи заповеди, да умеят да се кръстят, да се молят. И да намират духовна опора във вярата. Няма лошо - напротив, задължително е това знание да се получава и възпитава още в най-ранна детска възраст. Училището и градината обаче ли е мястото?
Всъщност е работа единствено и само на църквата (справка католическата). Дали сегашното шествие не е просто продължение на старата традиция, в която духовенството очаква от държавата да му реши проблемите. Понеже няма ресурс в редиците си?!
Преди духовниците обясняваха празните храмове с дългите години на атеизъм по соцвреме. Комунизмът падна. Последва разколът. Той дълго служеше за оправдание за лошия имидж на отците, които само си “скубели брадите” за имоти. Днес няма нито атеизъм, нито разкол.
И църквата остана без оправдания. Не е ясно под чия калимявка се е родила идеята храмовете да се напълнят по заобиколния начин - като първо поповете напълнят училищата.
Не е проблем при 6 милиона православни да има часове по религия, мотивират се духовници. Така е. Но при 1 милион следовници на Аллах защо мюсюлманчетата познават Корана?
Без да има задължителен час по ислям в училище. Защото има коран-курсове. А къде са неделните православни училища? Къде са църковните училища - едни от най-авторитетните в Европа от векове? Къде са пансионите, болниците, социалните патронажи, в които свещениците работят и учат младите на милосърдие?
Няма ги. Не заради атеизма. И не заради разкола. А заради чудовищната кадрова криза в Българската православна църква. В която има не един или двама свещеници. Но малко пастири.
Вероучението няма да отвори по-широко портата за исляма в България, както смятат много от критиците на часа по религия. Защото мюсюлманчетата познават Корана и няма да станат по-вярващи от часа по ислям. Напротив. Точно на тях учебната програма ще им ореже часовете по чужд език или по избран от тях по-любим предмет. Защото, за да се въведе час по религия, трябва да се вземе от друга дисциплина.
Вероучението всъщност ще отвори път на католицизма.
Защото тяхното духовенство ще получи пряк достъп до учениците. Къде е гаранцията, че католиците ще преподават само в своята общност?
И ако въпросите за исляма и католицизма са по-сложните, за които се изисква и държавническо мислене, и позицията на Светия Синод, то за часа по вероучение нещата са далеч по-простички.
Религия и сега се учи - свободноизбираемо. През 2009 г. 20 000 деца са записали ислям и едва 3000 - християнство. Защо? Редно е църквата да потърси добре мотивиран отговор първо на този въпрос.
Да - вярата е нещо лично. Всеки сам решава, кога да прекрачи храма. Но какво прави духовенството, за да спаси пръснатото си паство? Да го потърси, да задоволи духовните му потребности?
Всъщност няма нищо лошо в искането на църквата за час по религия. Проблемът е, че нито тя, нито обществото в момента са готови за такава крачка.
И вместо да иска административно решение на въпроса, по-добре е църквата да погледне вътре в себе си. И да открие, как да напълни храмовете. Как да привлече децата в неделни училища.
Защото, когато духовникът си е на мястото, и неделното му училище няма да е празно. Тогава училищата няма да канят свещениците само да ръсят с чемшир на първия учебен ден. А понякога и да преподават. Добре е църквата да убеди родителите, че е място, в което се оказва помощ и на богатите, и на бедните, и на ситите, и на гладните. Тогава семейството само ще отиде в храма. И няма да има спорове дали в светското училище да се учи “Отче наш”, какво ще правят децата на атеисти, дали няма да ни “превземат” друговерците.
Защото при 6 милиона православни и стабилна църква вярата ни не е заплашена. И не се решава от един час по вероучение.
Снимка: Стефка Борисова
Всъщност няма нищо лошо в искането на църквата за час по религия. Проблемът е, че нито тя, нито обществото в момента са готови за такава крачка.
И вместо да иска административно решение на въпроса, по-добре е църквата да погледне вътре в себе си. И да открие, как да напълни храмовете. Как да привлече децата в неделни училища.
Защото, когато духовникът си е на мястото, и неделното му училище няма да е празно. Тогава училищата няма да канят свещениците само да ръсят с чемшир на първия учебен ден. А понякога и да преподават. Добре е църквата да убеди родителите, че е място, в което се оказва помощ и на богатите, и на бедните, и на ситите, и на гладните. Тогава семейството само ще отиде в храма. И няма да има спорове дали в светското училище да се учи “Отче наш”, какво ще правят децата на атеисти, дали няма да ни “превземат” друговерците.
Защото при 6 милиона православни и стабилна църква вярата ни не е заплашена. И не се решава от един час по вероучение.
Снимка: Стефка Борисова
