Министърът на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов в студиото на „Седмицата" на Дарик.
Кирил Вълчев: Ще се учи ли религия в училище от предучилищна възраст до последния клас, както поиска Църквата на многохилядно шествие вчера, или няма да се учи?
Сергей Игнатов: Първо, искам да кажа, че Църквата е права, защото гледа исторически на нещата. Все още има живи хора, които помнят времето, когато в българското училище се е учило вероучение. Напълно естествено е, Църквата, която исторически е най-старата духовна институция в нашата страна, да иска да възстанови своите позиции и да предвижда това дори като оздравителна мярка.
Тя иска да се учи православие, даже не християнство, а конкретно източното православие. Обаче, ако това се превежда като изучаване на религия, става нещо различно, защото тогава ще се учат още една дузина религии... Абсолютно добронамерено те казват, че там, където има мюсюлмани, ще си учи религия - ислям.
К. В.: А когато в един клас има деца от различни религии?
С. И.: Тук възникват няколко въпроса. Предложенията, които аз изчетох, преди да ми връчат петицията, се отнасяха и до предучилищната възраст. Разбира се, те искат поетапно, постепенно да се въведе предметът, главно от 1 клас. Дават пример с 41 училище в София и аз наистина се договорих с тях. Ще отида, за да видя, как се преподава там. На този етап имаме избираем предмет религия в българското училище.
- Това в кой клас е, във всеки клас ли?
- Да. При тази възможност, от толкова много ученици в България християнство се учи от 3000 ученици. Толкова са записани за миналата година и 20 000 учат ислям. Затова Църквата иска да стане задължително. Естествено, аз съм длъжен да внеса петицията в Министерски съвет. Всъщност, доколкото зная, повечето министри я имат, има специална петиция за министър-председателя...
- Божидар Димитров, според публикациите, като че ли подкрепи искането на Църквата. А пък вие не го правите ясно като подкрепа и се почват тълкуванията, че има различия в правителството.
- Ние отговаряме за различни ресори. В ресора на образованието, само в предучилищното и училищното образование имаме около 1 милион деца и техните семейства. За да се направи такава решителна крачка и да се възстановят историческите позиции на Църквата, трябва да се направи широко обсъждане, допитване преди всичко до заинтересованите страни. Това, което аз предложих вчера на вносителите и което те приеха, е оттук нататък заедно с всички въпроси, които обсъждаме във връзка с новия закон на кръглите маси "Българското училище през XXI век", да поставяме винаги като един от основните въпроси въвеждането на задължително обучение по религия - православие или ислям. Въобще нашата цел е чрез тези кръгли маси обществото да участва по-активно в проблемите на българското училище.
- Добре, но може ли да накараш един евреин, еврейско дете да седне да учи едно от двете?
Ами, това е проблемът...
- Има католици, може и те да не са съгласни...
- Затова с Божидар Димитров може би по различен начин се изразяваме. Аз не мога да допусна българското училище да се превърне в арена на съперничество между различни вероизповедания. И понеже знаем колко активни са младите хора, съществува опасност дори да радикализираме някои училища или в някои райони самите ученици. Така че към обсъждането на тази тема аз предлагам да се подходи внимателно. Нека на тези кръгли маси родителските организации, самите родители, учители и видни общественици да участват и да обсъждаме въпроса. Защото той има и много положителни страни. Вчера журналистите ми зададоха въпрос - как ще стане на практика. А аз ...
- Хайде, как ще стане на практика?
...току-що бях получил петицията...
- Кой ще преподава този предмет?
- Имаме възпитаници на бившата Духовна академия и сега на Богословския факултет.
- Трябва да се намери за евреите равин да им преподава, възпитаник на...
- Предложението включва засега двете големи традиционни за нашата страна религии - православие и ислям.
- Тогава насила ли ще бъдат записвани деца от други религии?
- Има много такива въпроси, които трябва да се изяснят. И затова аз предложих да не избързваме. Но това, което като общество можем да направим всички, включително и чрез медиите, е да напомним на българите и преди всичко на вярващите християни, че съществуват храмове. И че хилядолетна традиция е в неделя, облечени в своите по-празнични дрехи, семействата да посетят черквата. И след като се черкуват, добре би било свещениците да организират и беседи, т.е. да се възстановят неделните училища, които са исторически доказаната форма за приобщаване към вярата.
- Религия се преподава и в момента.
- Преподава се.
- Моят син миналата година в 5 клас изучаваха по един урок за всички основни религии.
Да, така е. Но тук основната цел е все пак да бъдат запознати децата главно с православието, с християнските ценности. Днес, чета, че ще им преподаваме 10-те божи заповеди. Както и да ги преподават, те не могат да обхванат целия курс на обучение. Но това, което в момента може да се направи, след като въпросът е поставен, е да го доразширим. Нека нашето общество, нашите медии да напомнят: храмът съществува. Да напомним на свещениците, че чрез беседи, организирани от Църквата, много хора по много по-естествен път могат да бъдат приобщени към вярата. Между другото, повечето от тях си вършат всеотдайно работата за много малко заплащане. И когато възстановим присъствието на вярващите в храма, мисля, че тогава по друг начин ще се обсъжда въобще въпросът за вероучението в училище.
- Ловчанският митрополит Гавриил твърди две неща. Първото е, че едно от предизборните обещания на ГЕРБ е било въвеждането на предмета религия като задължителен в училище и че повечето страни в Европа, където образованието е светско, има изучаване на религия. Правил ли сте тая проверка, първо, какво са обещали ГЕРБ, и второ, как е другаде?
- Това, което аз зная от предизборния период, е, че е казвано: да, този въпрос стои на дневен ред, но той трябва да бъде подложен на широко обсъждане, в което да участват и компетентни хора, и заинтересованите. Заинтересованите преди всичко са родителите, разбира се, и децата на по-голяма възраст. В повечето страни в Европа се изучава религия, но тя не се изучава точно като вероучение, както, да речем, е било преди 9 септември. Тя се изучава като част от световната и националната култура и особено националната културна идентичност. Знаете, че Гърция е една много силна православна страна, което дори е отразено и в конституцията й, тя така започва: в името на Светата троица... Обаче в Гърция преди няколко години се отказаха от задължителността на преподаването на религия, на православното вероучение. Сега е изборно, тъй като имаше голяма дискусия, намесиха се различни среди. Но аз пак казвам - въпросът е отворен. Хубаво е, че имаше такова шествие. След като Църквата по такъв, при това много мирен, интелигентен начин постави въпроса си, това показва, че в нея има живи сили, жизнени сили, което е гаранция и наша надежда за добро бъдеще на Църквата, особено за тези, които наистина принадлежим към нея. Но тъй като въпросът засяга много хора с много вероизповедания, това, което образователното министерство ще направи, е да поканим организаторите на шествието да станат активни участници в кръглите маси „Българското училище ХХI век".
- Добре, кога ще се вземе решение за въвеждане на нови предмети като религия? Например, кога ще е ясно последно какво ще се случи? Даже исках шеговито да ви питам, днес нали имате малък имен ден, кога ще се реши дали житието на св. преподобни Сергий Радонежки ще се изучава в седми клас?
- Чудотворец, да добавя. Това е най-големият светец на Русия.
- Да, покровител на цяла Русия.
- Да, и е свързан с драматични исторически събития в руската история. Ако ще се учи 12 класа православие, най-вероятно неговото житие може би няколко седмици може да се изучава чудо по чудо. Аз мисля, че житията на светците, особено тия, които са възсияли в българската земя, и сега по някакъв начин е хубаво да се изучават в обучението, което касае историята.
- Те се учат.
- Да, те се учат. Въпросът е вече за гледната точка. Но понеже се въртим все около религията, абсолютно съм убеден, че приобщаването към вярата естествено подпомага тези часове, но то става възможно при една много активна позиция на Църквата, чрез поведението на всички вярващи и естествено, няма какво да крием, човек се приобщава към вярата понякога и в резултат на някакво лично мистично, да го наречем, преживяване. Иначе другото са академични дърдорения.
- Кога виждате решение?
Тази година не може да стане, защото няма да променяме нищо. Евентуално за догодина. Но тъй като сега обсъждаме новия закон, в обсъждането нека активно се намеси и тази тема. Освен това мисля, че, тъй като засяга много хора, трябва и правителството да се произнесе по някакъв начин. Аз още в сряда ще повдигна този въпрос. Трябва да направим едно обсъждане, защото вие много правилно попитахте, какво ще правят хората, които изповядват юдаизъм или някакви други религии.
- Ами, който пък нищо не изповядва? Може да има атеисти и така да се възпитават.
- Именно. Ето, да речем, в Русия навремето, в царска Русия, една християнска страна, евреите не са били задължени да присъстват на вероучението.
- Проблемът е в задължителността, защото, ако ги оставиш децата да не ходят, един час свободен да играят мач на двора, те всички ще кажат, че са еврейчета.
- Всички ще кажат, да. Не, въпросът е деликатен и затова нека и ние да подходим първо с любов и благодарност към Църквата, тъй като благодарение на нея съществува днешна България, особено през годините на робството. Въпросът наистина заслужава обсъждане и е хубаво заинтересованите страни да се произнесат, а ние ще защитим обществения интерес.
- Има католици, може и те да не са съгласни...
- Затова с Божидар Димитров може би по различен начин се изразяваме. Аз не мога да допусна българското училище да се превърне в арена на съперничество между различни вероизповедания. И понеже знаем колко активни са младите хора, съществува опасност дори да радикализираме някои училища или в някои райони самите ученици. Така че към обсъждането на тази тема аз предлагам да се подходи внимателно. Нека на тези кръгли маси родителските организации, самите родители, учители и видни общественици да участват и да обсъждаме въпроса. Защото той има и много положителни страни. Вчера журналистите ми зададоха въпрос - как ще стане на практика. А аз ...
- Хайде, как ще стане на практика?
...току-що бях получил петицията...
- Кой ще преподава този предмет?
- Имаме възпитаници на бившата Духовна академия и сега на Богословския факултет.
- Трябва да се намери за евреите равин да им преподава, възпитаник на...
- Предложението включва засега двете големи традиционни за нашата страна религии - православие и ислям.
- Тогава насила ли ще бъдат записвани деца от други религии?
- Има много такива въпроси, които трябва да се изяснят. И затова аз предложих да не избързваме. Но това, което като общество можем да направим всички, включително и чрез медиите, е да напомним на българите и преди всичко на вярващите християни, че съществуват храмове. И че хилядолетна традиция е в неделя, облечени в своите по-празнични дрехи, семействата да посетят черквата. И след като се черкуват, добре би било свещениците да организират и беседи, т.е. да се възстановят неделните училища, които са исторически доказаната форма за приобщаване към вярата.
- Религия се преподава и в момента.
- Преподава се.
- Моят син миналата година в 5 клас изучаваха по един урок за всички основни религии.
Да, така е. Но тук основната цел е все пак да бъдат запознати децата главно с православието, с християнските ценности. Днес, чета, че ще им преподаваме 10-те божи заповеди. Както и да ги преподават, те не могат да обхванат целия курс на обучение. Но това, което в момента може да се направи, след като въпросът е поставен, е да го доразширим. Нека нашето общество, нашите медии да напомнят: храмът съществува. Да напомним на свещениците, че чрез беседи, организирани от Църквата, много хора по много по-естествен път могат да бъдат приобщени към вярата. Между другото, повечето от тях си вършат всеотдайно работата за много малко заплащане. И когато възстановим присъствието на вярващите в храма, мисля, че тогава по друг начин ще се обсъжда въобще въпросът за вероучението в училище.
- Ловчанският митрополит Гавриил твърди две неща. Първото е, че едно от предизборните обещания на ГЕРБ е било въвеждането на предмета религия като задължителен в училище и че повечето страни в Европа, където образованието е светско, има изучаване на религия. Правил ли сте тая проверка, първо, какво са обещали ГЕРБ, и второ, как е другаде?
- Това, което аз зная от предизборния период, е, че е казвано: да, този въпрос стои на дневен ред, но той трябва да бъде подложен на широко обсъждане, в което да участват и компетентни хора, и заинтересованите. Заинтересованите преди всичко са родителите, разбира се, и децата на по-голяма възраст. В повечето страни в Европа се изучава религия, но тя не се изучава точно като вероучение, както, да речем, е било преди 9 септември. Тя се изучава като част от световната и националната култура и особено националната културна идентичност. Знаете, че Гърция е една много силна православна страна, което дори е отразено и в конституцията й, тя така започва: в името на Светата троица... Обаче в Гърция преди няколко години се отказаха от задължителността на преподаването на религия, на православното вероучение. Сега е изборно, тъй като имаше голяма дискусия, намесиха се различни среди. Но аз пак казвам - въпросът е отворен. Хубаво е, че имаше такова шествие. След като Църквата по такъв, при това много мирен, интелигентен начин постави въпроса си, това показва, че в нея има живи сили, жизнени сили, което е гаранция и наша надежда за добро бъдеще на Църквата, особено за тези, които наистина принадлежим към нея. Но тъй като въпросът засяга много хора с много вероизповедания, това, което образователното министерство ще направи, е да поканим организаторите на шествието да станат активни участници в кръглите маси „Българското училище ХХI век".
- Добре, кога ще се вземе решение за въвеждане на нови предмети като религия? Например, кога ще е ясно последно какво ще се случи? Даже исках шеговито да ви питам, днес нали имате малък имен ден, кога ще се реши дали житието на св. преподобни Сергий Радонежки ще се изучава в седми клас?
- Чудотворец, да добавя. Това е най-големият светец на Русия.
- Да, покровител на цяла Русия.
- Да, и е свързан с драматични исторически събития в руската история. Ако ще се учи 12 класа православие, най-вероятно неговото житие може би няколко седмици може да се изучава чудо по чудо. Аз мисля, че житията на светците, особено тия, които са възсияли в българската земя, и сега по някакъв начин е хубаво да се изучават в обучението, което касае историята.
- Те се учат.
- Да, те се учат. Въпросът е вече за гледната точка. Но понеже се въртим все около религията, абсолютно съм убеден, че приобщаването към вярата естествено подпомага тези часове, но то става възможно при една много активна позиция на Църквата, чрез поведението на всички вярващи и естествено, няма какво да крием, човек се приобщава към вярата понякога и в резултат на някакво лично мистично, да го наречем, преживяване. Иначе другото са академични дърдорения.
- Кога виждате решение?
Тази година не може да стане, защото няма да променяме нищо. Евентуално за догодина. Но тъй като сега обсъждаме новия закон, в обсъждането нека активно се намеси и тази тема. Освен това мисля, че, тъй като засяга много хора, трябва и правителството да се произнесе по някакъв начин. Аз още в сряда ще повдигна този въпрос. Трябва да направим едно обсъждане, защото вие много правилно попитахте, какво ще правят хората, които изповядват юдаизъм или някакви други религии.
- Ами, който пък нищо не изповядва? Може да има атеисти и така да се възпитават.
- Именно. Ето, да речем, в Русия навремето, в царска Русия, една християнска страна, евреите не са били задължени да присъстват на вероучението.
- Проблемът е в задължителността, защото, ако ги оставиш децата да не ходят, един час свободен да играят мач на двора, те всички ще кажат, че са еврейчета.
- Всички ще кажат, да. Не, въпросът е деликатен и затова нека и ние да подходим първо с любов и благодарност към Църквата, тъй като благодарение на нея съществува днешна България, особено през годините на робството. Въпросът наистина заслужава обсъждане и е хубаво заинтересованите страни да се произнесат, а ние ще защитим обществения интерес.
