- Ваше Преосвещенство, Св. синод организира национално литийно шествие за връщане на православното образование. Това ли е последната възможност БПЦ да бъде чута?
- Вече 20 г. Св. синод не моли, а настоява за достойно възвръщане на предмета религия - православие, на православното познание за вярата в българското училище. Нашите баби и дядовци са учили православно вероучение, знаели са защо влизат в Божия храм, отговорили са си на най-важните, същностни въпроси за битието на човека.- Доста гласовити противници има идеята да се изучава задължителен предмет "Религия" с профили православие, ислям, юдаизъм, етика.- Предложението на Св. синод не накърнява ничии религиозни възгледи. Всяко дете ще избере какво ще учи. Не можем да наложим на децата, които не принадлежат към православието, да учат православие. Те могат да изберат алтернативен профил. Традиционното вероизповедание в България е православието, 6 млн. българи се определят като православни, защо да не се изучава православие? Това не означава ние да оскърбим нашите ближни, които изповядват друга вяра. Но ние мислим за потребността на православния български народ.
- Събрах наръч упреци, укори, съмнения, обвинения, присъди. Обидите ще спестя поради тяхната вулгарност и цинизъм.
Обвинение № 1: "Какво иска църквата от държавата и защо се бърка, дето не й е работата?"
- Църквата не се бърка, дето не й е работа. Църквата е отделена от държавата, но тя не се бори срещу държавата. Тя се моли за държавата, та всичко, което става в нея, да бъде добро и да произлезе на добър край. Църквата не може да се изолира. Тя не е безразлична за съдбините на младото поколение днес, утре и в бъдещия век. Да зададем друг въпрос - защо държавата не направи възможната крачка да обедини усилията си с църквата за бъдещия просперитет и духовно образование на нашите деца? Ние сме отделени от държавата, но ние живеем в нея, ние сме членове на тази държава, на това общество. Да воюваме ли, като сме отделени от държавата?!
- Обвинение № 2: "Изучаването на религия ще наруши светския характер на българското училище." Но светското образование не изключва религията, то изключва намесата на църквата в другите дисциплини. Така е от ХVIII век.
- Светско образование не означава атеистично и бездуховно. То дава възможност да се изучават всички науки, които спомагат за прогреса на човечеството. Аз познавам много учени - физици, химици, биолози, които са дълбоко вярващи. Науката представя толкова много тайни, че вникванията в нейните глъбини водят към Бога, към Неговата същност, вечност и премъдрост. Човек има тази възможност, която Бог е вложил у него - да се самоусъвършенства. Талантите не идват от само себе си, те са от Бога. Вярващият знае откъде идват всичките му сили и възможности. И има нравствената сила да устои на предизвикателствата, пред които го изправят собствените му научни открития.
- Обвинение № 3: "Училището се базира на науката, на знанието, на съмнението, не на вярата в някакъв Бог", т. е. вярата и знанието се изключват взаимно.
- Но Айнщайн казва: "Науката без религията е осакатена, религията без науката е сляпа." Още един физик и нобелист, Вернер Хайзенберг: "Първата глътка от чашата на природните науки прави човека атеист, но на дъното на чашата го очаква Бог."
Хората на науката извървяват нелекия интелектуален път, за да стигнат до Божата мъдрост, и вече никой не може да ги разубеди, те стават един говорещ пример. Мога само да се поклоня пред тези гении. Много ябълки са паднали на много глави, но Нютон е имал и знанието, и вярата. На него Господ му е дал Своята благодат заради вярата му да открие това, което Бог е сътворил.
Човек влиза в дълбините на науката и вижда един огромен свят с хиляди измерения, недостижими за човешкия разум. Като влезем във физиката на елементарните частици, в математическата физика, виждаме и се убеждаваме, че в основата е Божата премъдрост - така да устрои нещата, до такава глъбина, с такава мощ, с такава прецизност, че човешкият ум немее и казва: Дотук съм аз, нататък е Бог. Отиваме пак до подножието на нозете Господни.
- Обвинение № 4: "Църквата ни натрапва един излишен предмет."
- Само като си включа телевизора, има поне 100 неща, натрапени на обществото до такава степен, че човек да се срамува от човешкото си естество.
Натрапват ни едно профанирано разбиране за свободата. Някои хора чрез медиите ни натрапват своите безобразия, своята абсолютна безпардонност. Това вече има драматични последици. Тези, които ни наричат натрапници, да си спомнят, че когато някои славянски страни откриваха духовни академии, ние бяхме радостни да имаме килийно училище в църковния двор. Оттам тръгна "натрапената" искрица на нашата просвета по време на робството.
- Обвинение № 5: "Това е лицемерие, добродетелите не са нито християнски, нито мюсюлмански", "всяка религия твърди, че тя е правата вяра, а другите са неверници, измет", "в името на вярата са извършени най-тежки престъпления, насилия, терористични актове" и следователно "вярата не възпитава в доброто".
- Това изказване свидетелства, че тези хора не са познали вярата. И като не могат да си я обяснят, наричат я лицемерие. Ако вярата е лицемерие, кое не е лицемерие според тях? Вярата на човека го прави много по-добър. Един вярващ човек няма да открадне, да убие, да похули, защото има страх от Бога. Който оправдава терористични актове с вярата, той е фанатик и няма нищо общо с вярата.
- Той е двоен престъпник - и пред закона, и спрямо вярата, с която злоупотребява.
- Защото чрез вярата иска да оправдае своето беззаконие. Ето, това е лицемерие. Тези, за които вярата е лицемерие, те са неспособни да обичат нито човека, нито Бога. Ако не обичаш човека, как ще обичаш Бога?! Говорим за едно безстрашие, но със знак минус. Светото православие е религия на свободата. То никога не е налагало добродетел, нито е принуждавало някого да извършва добродетел насила. Църквата ни учи на добродетели, не ги налага. И тези добродетели са стълбицата към небето.
- Обвинение № 6: "Това е архаизъм. Ние сме в унизителното положение 20 години да любезничим и деликатничим с един досаждащ хор и неговото архаично бръщолевене", "с едно сборище от нереформирани калимавки"...
- Господ е един и същ. Вчера, днес и утре. И човекът не се е променил много от своето сътворение. Освен с едно - с дадената му възможност за спасение. Това трябва да знаят тези, които посягат да говорят за човека. Архаични са нашите грехове: корист, завист, гордост, сребролюбие, тщеславие, лъжа, лицемерие, човекоугодие, поставяне на човека над Бога. И стигаме до бръщолевенето на... какъв хор беше?
- Хор от досадници.
- Досадници сме, защото бодем съвестите на някои човеци. И то не ние - Бог. И ние сме хора като всички. Но като клир имаме прекрасната възможност да застанем пред св. Престол и да се молим по повеленията на нашия Спасител и за тези човеци, които ни наричат "нереформирани калимавки". Архидякон Стефан, когато са го убивали с камъни, казва: "Боже, не им зачитай този грях!" Те може да са реформирани от архаизма на словото, но не и от архаизма на своето тщеславие. В св. Църква човек отива не да реформира църквата, а да реформира себе си.
Ние, "нереформираните", ще стъпим на свещената традиция и ще се молим за спасението на "реформираните", което не от нас зависи, а от техните дела.
- Те не вярват в това. Обвинение № 7: Познанието за вярата отрича европейските ценности, то е антиевропейско." Но от 27 държави в ЕС в 25 има религиозно образование.
- Тези държави са осъзнали потребността от религиозното образование. Това не им пречи да бъдат светски, свободни, силни, да знаят вярата си и отговорностите си пред младите хора, да пазят държавността си.
- Обвинение № 8: "така по-лесно може да бъде манипулиран човекът."
- За какво да бъде манипулиран? Да бъде честен, справедлив, коректен към своите ближни? Да не бъде горд, надменен, завистлив? Затова, че Църквата се старае да го води към спасението? Ако това е манипулация, аз съм съгласен.
- Обвинение № 9: "Ако предметът религия е задължителен, това ще отблъсне децата."
- Днешния ученик е свръхнатоварен, но това са познания за живота, за вярата му, за душата му. И математиката е задължителна и на много хора създава проблеми, и химията, и физиката, и историята, но не ги отменяме.
- Според психолозите децата са агресивни, защото са самотни и нямат авторитети, на които да подражават и срещу които да се бунтуват. Може ли вярата да промени тази драматична ситуация?
- Вярата дава пълнота на човешкия живот във всяко отношение. Тя запълва нашите немощи и недостатъци чрез Божата благодат. Хората си мислят, че всичко в този живот трябва да стане по най-лекия начин. Искат да са на мястото на електрическия ток и да минат по най-малкото съпротивление. Но пътят на човека не е пътят на електрическия ток.
За всяко нещо трябват усилия. Но младият ум не е ангажиран с мисловна дейност, не желае да учи, с мъка ходи на училище, ако може да го няма училището, учителят е личност неприятна, налага правила, но ние не ги приемаме, ние сме свободни. За църква не може да се говори, защото тя изисква да се спазват Божите заповеди, ама ние не искаме да ни дават заповеди. И избуяват незнание, агресия, престъпност, насилие и произвол.
- И понеже нямат авторитети, се влачат подир фалшиви кумири, търсят ги или си ги измислят.
- Човек търси съюз, той е социално същество. Като не вижда авторитет в църквата, в училището, в държавата, намира го в някоя секта, обединява се със съмишленици в злото. И те ще излъжат учители и родители, ще откраднат и ще си осигурят дрогата за деня.
Тя ще ги убива лека-полека, те знаят това, но няма да си го признаят, а когато си го признаят, вече ще са впримчени в най-гибелното.
- Обществото боледува. За да бъде излекувано, трябва да се започне от децата. Ще изпълнят ли църквата и вярата своята задача да бъдат тази лечебница?
- Безспорно вярата е духовна лечебница. В светата Църква с нейния духовен, благодатен живот в дома Господен, който също е духовна лечебница, човек получава благодатта Божия чрез светите тайнства, чрез молитвата, чрез тайнството покаяние и изповед. Човек иска да разреши проблемите си, но не знае, къде да отиде. Чувал е някакви битовизми и суеверия и си мисли, че това е православието.
- Христос казва: Оставете децата да дойдат при Мене, не ги спирайте, защото на такива е Божието царство. Но не пускат децата при Него, нито църквата при децата. "Вън! Не протягайте лапите си към училището! Не ни пробутвайте приказки за християнски добродетели!"
- Църквата няма да престане да благовести словото Боже на народа, няма да изостави своята учителна мисия сред най-малките наши братя и сестри.
Но най-добре е църквата и училището да вървят ръка за ръка. Ако не се осъществи, ще бъде жалко за нашите деца и предизвикателство пред бъдещето на обществото.
Лесно се върви по нанадолнище, трудно се върви по стръмно. Крачките, направени по стръмния път, се оценяват от Бога.
- Но като няма духовно познание, няма вяра, няма надежда, няма любов, душата спи, разумът е безплоден, непосветеният дух е уязвим.
- Затова нашият живот днес е една гладиаторска арена. Духовната борба е още по-жестока. Ако човек няма своето оръжие, което е словото Боже, и няма своята защита, която е кръстът Господен, в тази духовна борба ще бъде победен. Победения човек, веднъж паднал, само Бог може да го изправи - ако реши и го помилва. А Бог е любов и го милва винаги.
- Ако човекът не иска да се изправи?
- Ако не иска да стане и да направи усилия в тази духовна борба - да търси вината само у себе си. Човек се е засилил напред в техническия прогрес, може да отиде навсякъде, някои си купуват имоти на Луната. Но този прогрес без вярата и църквата, без познанието за Бога и за себе си, без духовността не е полезен за човека. От човека зависи, какъв прогрес ще си избере. Да върви напред с Бога или да тича по въздуха...
