Невероятни неща се вършат в България от алчност и във вандалщината, каквато и Средновековието не познава, гинат паметници на историческото ни наследство и уж защитени от закона кътчета на дивната ни природа. С тези думи преди три години започваше един от материалите от поредица разследвания в ДУМА за драстични нарушения на действащия тогава Закон за паметниците на културата и музеите и на куп други закони в държавата. Неотдавна намерих сгода да обиколя някои от посетените тогава места. Направо не е за вярване, на какъв погром над историята може да се натъкне човек за пет дни...
Излишната "Патлейна" от Х век
Читателите помнят скандалната история през 2006 г. с продажбата на манастира "Патлейна" - огромна сграда на 4 етажа със 100 стаи, строена някога от Българската православна църква и продадена от нея на държавата още през 40-те години на ХХ в. В социалистическо време сградата е била ползвана за почивна станция на профсъюзите и за спортна база. След "демокрацията" общината я деактува на свое име и я оставя да потъне в разруха, докато продажната й цена стигне... 40 000 долара. След 2000 г. Варненско-преславският митрополит Кирил реши, че може да си я върне като църковна собственост, но загуби делата в съда. А през август 2006 г. сградата бе продадена на баничар, за когото в същия ден се разбра, че е подставено лице на митрополит Кирил. Отецът щял да прави там просветно средище.
Работата е там обаче, че на няма и 50 м от въпросната сграда се намира единственият у нас относително запазен манастир от края на IХ - началото на Х век, времето на Борис I и на Симеон Велики. Някои изследователи смятат дори, че именно тук се е оттеглил Борис, след като е предал престола на Владимир Расате, а сетне - на Симеон. Към нея е имало и ателиета на знаменитата Преславска школа за рисувана керамика, която е била прочута в Средновековието и днес се смята за едно от големите достойнства в нашата културна история. Естествено мястото има статут на национален археологически резерват, то се намира на 2 км от дворцовата част на Втората българска столица Велики Преслав.Та до тази светиня на българщината до 2006 г. се стигаше по живописни каменни стъпала откъм голямата сграда. Още през август 2006 г. там се появи пазач, който спираше всекиго с вик: "Не се минава, частна собственост!" Сега, три години по-късно, пътят към обещаното "просветно средище" е заграден с телена мрежа и железни врати, на които виси як катинар. Признаци на живот зад преградата не се забелязват.
История под ключ в сградата над манастираОще по-скандално през 2006 г. се оказа настаняването на друго частно лице пак на 50-ина метра от средновековната "Патлейна" - но от другата страна под нея. На това място се пресичат териториите на два резервата - археологическия и природния резерват "Патлейна", пазещ очарованието на уникални растителни и животински видове. И двата резервата - според закона изключителна държавна собственост, и двата строго защитени от държавата със забрана за каквато и да било намеса, камо ли за строежи. Прокуратурата изобщо не реагира тогава на разкритията на вестника, че по неясен начин мястото е обявено за буферна зона, предоставено е в разпореждане на Министерството на горите, което пък го заменило ли, продало ли на някой си д-р Кехайов, рехабилитатор на отбора по бокс, живеещ във Варна. Нагоре по хълма докторът си купил и бивша хижа с ресторант от общината. Преди три години бе струпал купчини тухли сред килнатите табели на резерватите и според работниците, мяркащи се наоколо, се канеше да строи... конюшня. За развлечението на бъдещи туристи. Нищо, че Институтът за паметниците на културата (НИПК) е отказал да се даде теренът и да се строи на него. Тогавашният нов областен управител Красимир Костов бе смаян от вестта за това и заяви, че като представител на държавата ще прекрати незабавно строителството и ще изясни случая.
Явно никой нищо не е изяснявал, защото днес безобразието е набъбнало многократно. На пътя под средновековния манастир "Патлейна" е изникнал огромен палат ("чорбаджията ще прави рехабилитационен център", както казват местни хора). Прясно изписано огромно пано "Комплекс Патлейна. Хотел, ресторант, панорама" обаче издава съвсем други намерения. На съседно дърво е останала вандалски издълбана табела, в ужасяващо издупчения метал се различава надпис: "Резерват". Някъде изотзад се издигат стените вероятно на вътрешен параклис с кръст отгоре, кой знае защо ориентиран в неизвестна географска посока - така че да се вижда от пътя. От пръв поглед струпаните край него камъни са удивително еднакви с тези, които се намират в изкопите при дворцовия център долу в резервата "Велики Преслав".
Първото нещо, което посреща посетителя, е едно мръсно рошаво нещо, дрезгавият лай издава, че е куче. В близост кротко пасе пони, колкото да напомни приказките за конюшня. Отзад се вижда добре оформен курник, петел крачи напето зад мрежата. От страната на гордостта на българското културно наследство - средновековния манастир "Патлейна" - се е опнала втора постройка, в която с все сила бичи гатер, пълно е със свежо обработени трупи от изсечени дървета. Стъпалата нагоре към черквата не се виждат сред храстите. По нищо не личи, че на 30-ина метра има уникален средновековен паметник. Според мълвата и този подход към черквата можело да бъде "отместен". Сред храстите като ироничен щрих стърчи избеляла табела: "Забранено брането на люляк, лалета, липов цвят и др."
Какви лалета, какъв люляк, какви пет лева! Убедена съм, че и този път никой няма да се впечатли - ни прокуратура, ни друга държавна власт. Просто си имаме всесилни феодали. А онова Министерство на горите, дето е дало терена, отдавна го няма. Чудовищно притисната между две частни владения - символи на новия цивилизационен избор, изоставена от власт и държава, българската история тук е просто излишна.
Целият материал: тук
Явно никой нищо не е изяснявал, защото днес безобразието е набъбнало многократно. На пътя под средновековния манастир "Патлейна" е изникнал огромен палат ("чорбаджията ще прави рехабилитационен център", както казват местни хора). Прясно изписано огромно пано "Комплекс Патлейна. Хотел, ресторант, панорама" обаче издава съвсем други намерения. На съседно дърво е останала вандалски издълбана табела, в ужасяващо издупчения метал се различава надпис: "Резерват". Някъде изотзад се издигат стените вероятно на вътрешен параклис с кръст отгоре, кой знае защо ориентиран в неизвестна географска посока - така че да се вижда от пътя. От пръв поглед струпаните край него камъни са удивително еднакви с тези, които се намират в изкопите при дворцовия център долу в резервата "Велики Преслав".
Първото нещо, което посреща посетителя, е едно мръсно рошаво нещо, дрезгавият лай издава, че е куче. В близост кротко пасе пони, колкото да напомни приказките за конюшня. Отзад се вижда добре оформен курник, петел крачи напето зад мрежата. От страната на гордостта на българското културно наследство - средновековния манастир "Патлейна" - се е опнала втора постройка, в която с все сила бичи гатер, пълно е със свежо обработени трупи от изсечени дървета. Стъпалата нагоре към черквата не се виждат сред храстите. По нищо не личи, че на 30-ина метра има уникален средновековен паметник. Според мълвата и този подход към черквата можело да бъде "отместен". Сред храстите като ироничен щрих стърчи избеляла табела: "Забранено брането на люляк, лалета, липов цвят и др."
Какви лалета, какъв люляк, какви пет лева! Убедена съм, че и този път никой няма да се впечатли - ни прокуратура, ни друга държавна власт. Просто си имаме всесилни феодали. А онова Министерство на горите, дето е дало терена, отдавна го няма. Чудовищно притисната между две частни владения - символи на новия цивилизационен избор, изоставена от власт и държава, българската история тук е просто излишна.
Целият материал: тук
