За бедния Лазар и православния богаташ

Всеки християнин знае, че този евангелски откъс за Страшния Съд се чете всяка година точно преди началото на Великия пост. В него Христос облажава милосърдното ни отношение към бедните, голите, босите, страдащите, боледуващите и затворниците. Това условие за спасението ни е изложено на много места в Свещеното Писание съвсем категорично и без абсолютно никакви подусловия. Сиреч, за да се спасим, освен всички наши трудове, пости и молитви е абсолютно необходимо и милосърдно отношение към нуждаещите се.

Христовата заповед важи за всички християни. За епископите, монасите, свещениците и за миряните. Облечените в духовна власт са призвани винаги, когато могат, да благотворят, сами да дават пример, както и да учат на милосърдие своите пасоми.

Неотдавна майка ми (царство й небесно!) тежко заболя и това я прикова на легло. Тъй като гледането на болен човек е огромно изпитание, читателите могат добре да си представят в какво състояние се намерих. Средствата за осигуряване на нормалното й съществуване бяха недостатъчни и аз изпаднах в сериозно затруднение. За щастие научих за съществуването на една малка кухничка за бедни в Бургас, където живея, близо до храм „Света Троица” в парка на комплекс „Славейков”. Когато отидох там за помощ, бях любезно приета и жените, които работеха в тази кухничка на доброволни начала, ми обещаха съдействието си по всеки възможен начин. Не можете да си представите облекчението и благодарността ми, че можех да получавам нормална храна, дрехи и чисти чаршафи за майка ми и не на последно място добра дума и съчувствие. До смъртта на мама аз редовно се ползвах от милосърдната дейност на тази кухничка. Впрочем историята й накратко е следната:

Тя е построена от свещ. Веселин Димитров през 1999 г. След неговото напускане кухнята продължи да съществува и при неговия заместник. След като и той беше преместен, назначиха друг. През всичкото това време в тази кухня се хранеха и хранят голям брой бедни хора, обгрижвани от две-три жени-доброволки и множество дарители.

Познавам доста християни, в това число и много свещеници. Без да виня никого ще кажа, че абсолютно никой не ми предложи помощ. Намериха се само тези добри жени от кухнята за бедни! Трудно е човек да обвинява онези, които не помагат, защото по една или друга причина навярно са били възпрепятствани да го сторят. Думата ми обаче е за тези, които целенасочено пречеха и продължават да пречат и доднес! Става дума за служещия сега в храм „Света Троица” свещеник Василий Симеонов. За този млад и амбициозен отец, който отскоро е назначен там, тази кухня, просъществувала близо 10 години и оказала помощ на толкова много хора, се оказа най-големият му враг и вятърната мелница, с която да води безумните си битки. Защото той с всички сили се опълчи против дейността й от самото начало на своето въдворяване! Това постави всички участници в тази трагикомедия – доброволките, бедните хора, ползващи се от услугите на кухничката, него, служителките му и част от миряните му в извънредно деликатна ситуация. Тоест, от едната страна на барикадата се оказаха бедните и нуждаещи се хора, въоръжени образно казано единствено със сламени щитове, а от другата страна - свещеникът, персоналът му и част от черкуващите се в този храм, стиснали в ръце калашници. И се получи като в детската игра: първите бяха набедени за апаши, а вторите станаха преследващите ги стражари.

Хората, които доскоро ходеха в тази кухня (защото с помощта на отец Василий броят им започна да намалява - както казах, той е по-добре въоръжен), в по-голямата си част са бедни или нуждаещи се, някои дори са много бедни. Е, навярно са идвали и идват и тунеядци. В кухнята обаче не разполагат със стомашна сонда, с която да измерят, кой е гладен и кой – не. Те приемат на доверие думите на човека, отишъл там, че наистина е беден, гладен и жаден. Да изследват до девето коляно така ли е или не – не им е работа. Щом има храна, нека ядат всички, които са дошли. Ако бяха сити, щяха да си стоят в къщи. Но лично аз съм виждала там сирачета, сакати, хора с психически проблеми, наркомани или изобщо такива, които трудно свързват двата края, при това без да са непременно цигани. Сред тях има и загубили апартаментите си, изгонени от близките си и клошари. Последните впрочем рядко оцеляват повече от година-две, защото през зимата много от тях измират поради студа и глада...

Христос ни е заповядал да помагаме на бедните. Повече от ясно е, че те няма да са много чисти, че ще бъдат с непривлекателен външен вид, че може да са жалки, дрипави или направо мръсни. Но Лазар, който лежеше пред вратата на богаташа, чист ли беше? Миришеше ли на сапун, във висон и багряница ли се обличаше? Или струпав лежеше на прага и псета лижеха кръвта му? А при нас какво се получава? Че чистите, спретнати, добре облечени и охранени християни се гнусят от тези, за които Христос ни е заповядал да отваряме шепата си и да проявяваме милосърдие! Това, меко казано, е странно разбиране за християнство. Затова не мога да разбера как такива „християни” четат вечер с чиста съвест покайната молитва от молитвеника, в която между другото се казва: „Прости ми, ако беден дойде при мене и го презрях!...”

Да, страданието е некрасиво. Всеки от нас го е виждал на леглото на своя болен или умиращ близък, в болниците, в психиатриите, по улиците, в храмовете и къде ли още не... Съвсем не е напудрено и романтично като във филмите. Често то е наистина противно, грозно, отблъскващо, мръсно и миризливо! Но неизразимо повече е противно, грозно, отблъскващо, мръсно и миризливо жестокото и немилосърдно сърце, особено на тези, които са призвани сами да оказват милост на своите ближни!

Веднъж в кухнята дойде млад мъж на около 30 години. Беше брадясал, не много чист и с поглед на бито куче. Каза, че бил от Разград, дошъл да се цани строител, но още не му било провървяло и втори ден не бил ял. Отишъл в храма за помощ при о. Василий, който вместо сам да му помогне, го пратил в кухнята да го нахранят! Дойде човекът и изяде две супи и половин хляб. Сит човек яде ли така? Получи и добра дума, а на изпроводяк – кутийка с тулумбички. Всеки може да приказва елейни слова за красотата на вярата, но често те нито могат да нахранят, нито да стоплят. Затова остава въпроса, защо о. Василий не го нахрани, а го прати в кухнята, която иначе не може да понася. Както в началото казах, той смята, че тя трябва незабавно да бъде съборена или в най-добрия случай затворена за вечни времена! Време е да попитате защо? Ето и отговорът:

Според него такава кухня няма място в двора на православен храм. Защото миришело, било мръсно, идвали много дрипльовци, имало плъхове, каноните го забранявали, жените доброволки не се изповядвали и причастявали при него, били разколнички, сградата била незаконна, храната им била с изтекъл срок на годност, бездомните не постели. Нека отговорим на тези конкретни обвинения с конкретни отговори:

Отец Василий не знае или не се интересува как е постъпвал патронът, чието име носи. Св. Василий Велики, който сам е бил милостив и състрадателен човек, е построил цял Град на милосърдието, в който изградил приюти за бедни, болница, трапезария и други подобни. Освен това той заповядал кухните за бедни да са около входа на храмовете, за да може още на влизане християните първо да видят бедните и нуждаещи се и да им окажат милост, а чак след това да изпълнят и другите си християнски задължения! А при о. Василий е обратното – не стига, че кухнята е в задната част, но бедните нямат право и да минават през двора на храма, а трябва да заобикалят отзад, за да не пречат!? Много хора, черкуващи се в неговия храм и идващи в кухнята за помощ, трябва да правят това тайно, защото той им е казал, че трябва да избират между кухнята и неговия храм! Дилема, колкото трудна, толкова и шизофренна!

Миризмата от кухнята не влиза в храма, защото климатиците му са от другата страна, а храмът не се проветрява през прозорците си. Впрочем и около много храмове в България често се носят миризми с най-различен произход, защото в най-добрия случай в близост до повечето от тях се продават дюнери, пици, кебапчета, има кафенета и прочие. Мръсотията също не е проблем единствено на кухнята, защото от самия храм изтича мръсен канал в двора, но тази мръсотия явно не притеснява отеца. А като споменахме за дюнери, знаят ли българите, колко чисто е в българските заведения за хранене като тези за дюнери, баничарниците, сладкарниците, та дори и изисканите ресторанти? Май по-добре е да не знаят, ако съдим по данни от периодичния печат!...

Плъхове в кухнята отдавна няма, но тъй като храмът е в парк, именно в неговия сутерен е пълно с тях. Обаче още не съм чула заради плъхове да се затварят църкви и манастири, които почти всички без изключение си имат проблем с тези гризачи. Няма и канон, който да забранява в двора на храм да има кухня! Отец Василий злоупотребява с незнанието на хората и си измисля несъществуващи канони. Напротив, до много храмове има трапезарии, а в манастирите – магерници, които разбира се, са в двора на самия манастир, а не на пет километра от него! В същото време точно до олтара се намира и нужникът, но неговата миризма явно не притеснява отец Василий...

Жените доброволки в началото искаха да се черкуват, изповядват и причастяват при него, но той ги отблъсна. Дори пред мен се е заканвал да ги лиши от причастие, ако пак посмеят да отидат при него. Той никога не е водил с тях нормален диалог, а всякога е изисквал пълно подчинение като предпоставка за какъвто и да е разговор. Единственото, което те чуваха и чуват, е: „Махнете се! Затворете кухнята! Пречите! Непослушни сте!”

Колкото до разкола, и за децата е ясно, че мирянки не могат да направят разкол, освен това жените се черкуват в бургаски църкви и се изповядват при бургаски свещеници, сред които пък няма разколници!

Тук искам да отворя една скоба. За отец Василий много хора са със съмнителен църковно-каноничен статут. Освен това той и сам обича да раздава правосъдие като например „да отлъчва” най-различни лица и организации. Когато правителството призна статута на Косово, той съвсем сериозно предложи на една свещеническа сбирка правителството да бъде отлъчено (ефектно, нали?!). После стана скандал с някакви секс-филмчета в училището, където учи детето му и той изказа мнение, че директорката на училището задължително трябва да бъде отлъчена. След което пък помоли владиката да отлъчи и жените, работещи в кухнята. Слава Богу, че досега винаги получаваше отказ на безумните си идеи!

Младостарчеството като синдром е добре познато за всички нас, но все ми се струваше, че в България то е още в зародиш. Оказа се, че съм грешала. Когато веднъж се опитах да поговоря с него по тези въпроси, ме обвини, че съм в прелест и с това приключи разговора. Обвинението в прелест е трудно доказуемо, но затова пък много удобно! Можеш да замеряш с него всеки, който не е съгласен с тебе и той нищо не може да ти отвърне. Освен това в случая обвинението в прелест е неуместно предвид обстоятелствата. След което най-безцеремонно ми каза да не се бъркам в енорията му, а да си ходя в Горица, където ми е мястото. Само че налице са две условия, които ми разрешават да проявя непослушание и да не се съглася, преди да си отида в Горица, където ми е мястото:

- от тази кухня зависят много бедни хора, а няма кой да ги защити;

- кухнята се намира на общинска, а не на църковна земя;

Що се отнася до храната с изтекъл срок на годност: Дори „Червен кръст” храни бедни с храна с изтичащ или изтекъл срок на годност, но това е обичайна практика. Малко са бизнесмените, складовете или супермаркетите, които биха се лишили от все още продаваема храна, но човек, който никога не е просил, няма как да знае колко трудно се намира храна всеки Божи ден. Пък и досега никой не се е оплакал от натравяне ето вече десет години! Освен това не всичката храна е с изтекъл срок.

Колкото до незаконната сграда, нещата са съвсем прости: когато навремето тя беше построена от по-предишния свещеник о. Веселин Димитров, никой не смяташе, че един ден ще се налага да се узаконява една кухня за бедни, още повече че тя беше построена в двора на храма, който двор обаче също е общински, а не църковен! Затова и формално никой не я узакони. Незаконни строежи има в цяла България на много по-лоши места и с много по-лошо предназначение, така че не виждам, какво толкова пречи една кухня за бедни! Освен това този пропуск може много бързо да се поправи от общината, а не да се викат фадромите...

Бездомните не постят и, доколкото знам, бездомието им се вменява за пост, защото е по-тежко от поста. Така както болестта също стои над поста. А и как можеш да кажеш на гладен и премръзнал човек: „Сега е пост. Няма кюфтета, ще ядеш боб като всички християни”, които обаче живеят на топло и имат топли дрехи, а той е на улицата и не знае кога ще му е следващото хранене. Не става, нали? Тази зима например почина един от нашите бездомници, защото от студа кракът му гангреняса...

В Бургас има въпиюща нужда от социална кухня, но такава няма нито към един от храмовете ни. Има обаче паркинги и магазини. Говори се, че бъдещият храм в „Меден Рудник” щял да има кухня за бедни, но тогава, защо съществуваща вече такава кухня пак към храм трябва да бъде затворена?

Страшно е, че една такава малка кухничка за социално слаби се зловиди и то на православен свещеник, който непрекъснато прави донос след донос в ХЕИ (както всеки път ни казват, когато идват на проверка в кухнята) с искане кухнята да бъде затворена и в общината -  да я съборят. А това е хубава и солидна постройка на два етажа, която е срамота да се бута, защото ще бъде излишно разхищение! Ала нека отец Василий знае, че когато тази кухня бъде съборена или затворена, бедните няма да имат по-добра алтернатива от кофите за боклук, които едва ли са по-хигиенични. Е, ще им остане утешението, че тях поне ХЕИ не може да им вземе, защото не може да ги затвори!

Що се отнася до каноните обаче, има канон, който забранява на свещеници да въртят търговия и точно тук о. Василий сам пада под осъждане, защото има магазин в центъра на Бургас, който редовно зарежда от софийските пазари. А пред храма спокойно сияе на слънцето чисто новият му Фолксваген-ван, има и новопостроена къща в едно бургаско село. Не искам да бъда разбрана погрешно! Нека си кара скъпата кола и живее в новата си къща. Нека дори се занимава с търговия. Само че това го задължава сам да бъде търпелив, снизходителен и отзивчив към елементарните нужди на бедните си събратя, нуждаещи се просто от паничка топла супа и коматче хляб! Защото ако кухнята бъде затворена, тези хора тихо и със свити сърца наистина ще си отидат, преглъщайки сълзите и огорчението си, за да не се върнат никога вече и така Христос ще бъде оскърбен не от друг, а от Свой служител. Не за такива люде ли пише в псалмите, че с уста благославят, а със сърце кълнат (Пс. 61:5)? Жалко, защото за тях е писано и друго: Който затуля ухото си пред писък на сиромаха, той и сам ще пищи, - и няма да го чуят (Прит. 21:13).

Накрая ще приведа една история, разказана от св. Николай Велимирович в една от прекрасните му книги:

„Нехристиянските народи също ценели добрите дела повече от красивите думи. Колко повече това трябва да бъде правило за Христовите последователи! На събрание на атиняните, на което се случило да присъстват и спартанци, едно старче обикаляло от пейка на пейка в търсене къде да седне. Атиняните само му се присмивали, но не му направили място. Когато старецът се приближил до спартанците, те всички скочили като един, предлагайки му да седне при тях. Като видели това атиняните, похвалили спартанците с присъщото си сладкодумие, на което спартанците отвърнали: „Атиняните знаят какво е добро, но не го вършат!”

Криза е. Беднотия, съкращения, безработица, мизерия за много хора по цял свят, а също и за много хора в нашата страна. Точно сега е моментът да се отварят, а не да се затварят кухни за бедни. Но един така чете Евангелието, други – инак. Затова ми се струва, че кризата тръгва преди всичко от сърцата ни, преди всичко от душите ни, затова и преля от тях в целия ни живот. И затова, докато тия наши сърца издигат каменни стени между себе си и другите, кризата няма да свърши. Защото едва-що завършила една, ще дойде друга. И следващият път някой от нас може да се окаже до кофите за боклук!


Бъдещата кухня за бедни...