След като десетилетия легендарният хълм Трапезица във Велико Търново беше потънал в бурени, сега там отново кипи трескава работа. От 3 г. археолози разгадават тайните, които крие историческият обект. Армия от 80 работника възстановява камък по камък крепостните стени и кули, за да може древният хълм да възвърне донякъде величието си. В разкопките се включват и 20 студенти от наши университети, както и бъдещи археолози от Сърбия и Русия. Разкопките се простират на 6-7 декара площ.
“В миналото Трапезица била наричана българският Кремъл. Началните проучвания на хълма са на основаното през 1879 г. първо в страната археологическо дружество”, разказва археологът д-р Мирко Робов. В разкопките участвал проф. Марин Дринов, с чийто глас по ирония на съдбата Търново не е успял да стане столица на Третото българско царство. Най-мащабните досега проучвания са проведени от френския археолог Жорж Сьор през 1900 г. със средства от цивилната листа на княз Фердинанд.
След посещението на президента през 2006 г. обектът получи голяма държавна инвестиция. За 3 г. бяха осигурени общо около 6 млн. лв.
“Вероятно ще се окаже, че Трапезица е било родово имение на Асен и Петър. В източното подножие на хълма братята съградили църквата “Св. Димитър”. При нейното освещаване е дадено началото на въстанието на Асеневци. Към храма отвежда основният подход от крепостта през голямата северна порта, която е била охранявана от кула и военни постройки”, обяснява Мирко Робов.
Според историците комплексът, смятан за замъка на Асеневци, през първите десетилетия на столично Търново се е превърнал в резиденция на владетелите на търновския престол до Иван-Асен II. За затвърждаването на хипотезата обаче са нужни още доказателства. Според археолозите не е случаен фактът, че първите мощи, дошли в Търново, са на св. Иван Рилски. Нетленните останки били пренесени от цар Иван-Асен I през 1195 г. и положени в една от църквите на Трапезица. “Смисълът на пренасяне на свети мощи е да се усили величието на новата българска столица. Заради това се предполага, че първоначалната престолнина е била Трапезица”, разсъждава д-р Робов.
Според историците комплексът, смятан за замъка на Асеневци, през първите десетилетия на столично Търново се е превърнал в резиденция на владетелите на търновския престол до Иван-Асен II. За затвърждаването на хипотезата обаче са нужни още доказателства. Според археолозите не е случаен фактът, че първите мощи, дошли в Търново, са на св. Иван Рилски. Нетленните останки били пренесени от цар Иван-Асен I през 1195 г. и положени в една от църквите на Трапезица. “Смисълът на пренасяне на свети мощи е да се усили величието на новата българска столица. Заради това се предполага, че първоначалната престолнина е била Трапезица”, разсъждава д-р Робов.
Досега изследователите са открили останки от 17 кръстокуполни храма на хълма. Някои са били покрити с керемиди, а други с оловни листове.
Съществуват няколко хипотези за произхода на името Трапезица. Едната е от “трапец” - заради формата на билото, върху което се издига крепостта. Според друго тълкуване названието произлиза от “трапеза”, но най-вероятно от “трапезити” - така са наричани съгледвачите и пазачите на проходи.
"За разлика от Царевец, който е бил превзет от турските орди, Трапезица най-вероятно се е предала. Не е ясно дали това е станало преди или след падането на Царевец под османско владичество през юли 1393 г. Трапезица остава християнска територия през всички векове на робството и някои от храмовете са продължили да действат до ХVII век”, разкрива Мирко Робов.
Историческият хълм е привличал иманяри още през турското робство. Така е била разкрита една от църквите на Трапезица, която скоро след това християнското население на Търново започнало да тачи като светиня. Турският управител на Хисаря (Царевец) обаче разпоредил да се заровят останките на храма.
Историческият хълм е привличал иманяри още през турското робство. Така е била разкрита една от църквите на Трапезица, която скоро след това християнското население на Търново започнало да тачи като светиня. Турският управител на Хисаря (Царевец) обаче разпоредил да се заровят останките на храма.
