- Отец Братоев, повечето хора свързват Великден с козунаците и яйцата. Убягва ли на българите същността на празника?
- Да, на повечето хора им липсва информация какво точно празнуват, чували са за Христос и християнство, но идват в църквата само за празниците. Доста вярващи свързват християнството с патриотизма - защото благодарение на него сме се запазили като нация, но то не е само българска, гръцка или сръбска религия, а световна.
- При положение, че християнството ни е запазило като нация, допустимо ли е носенето на забрадки в училищата?
- Забрадките са израз на друга вяра и ако носенето им се повелява от нея, не виждам защо да се забраняват. Защото в крайна сметка училището е светско и не трябва по никакъв начин да се нарушават конституционните права - всеки човек е свободен да изповядва своята вяра, стига тя да не е в ущърб на другите. Ислямът, който се изповядва у нас, не е крайният фанатизъм, свързан с тероризма. Така че, ако забрадката пречи на учебния процес, тя трябва да се забрани, но не и ако се носи като религиозен знак. В този случай тя беше използвана за политически цели.
- На какви етапи трябва да е религиозното обучение на децата?
- Трябва да се започне постепенно и в по-горните класове учениците да се запознаят с останалите религии. Така ще имат право на избор - защото, когато човек учи математика от първи клас, то не означава, че ще стане задължително математик, но това му дава една основа, върху която може да се гради. Същото е и с религията. Затова Българската православна църква иска да се започне обучението първо с православието. Респективно - за мохамеданите с ислям, а за атеистите - морал и етика, за да може училището наистина да възпитава достойни и честни граждани.
- Защо стана така, че чисто познавателни глави за будизма в учебника по религиозно обучение предизвикаха толкова бурни спорове?
- Имено защото в главите на учениците се получава един миш-маш, те не могат да опознаят наведнъж всичко. Трябва поетапно да се опознава. На малкото дете му се струпват множество божества - като при езичниците. Резултатът е още по-незадоволителен, ако не вижда реално покритие на тези морални норми около себе си.
- В кой клас е най-добре започването на вероучение?
- Още в първи клас, когато се формират понятията и когато трябва да възпитаме детето кое е добро, кое е зло, какво не трябва да се прави. Освен това аз съм привърженик на тезата, че вероучението не трябва да бъде свободноизбираем, а задължителен премет.
- Църквата настоява за обучение, но въпреки това мнозина я свързват със скандали и попщина. Как ще се промени това?
- Свещениците трябва да бъдат финансово осигурени, за да не зависят доходите им от различни обреди. Защото в крайна сметка църквата е призвана да мисионерства, да обгрижва хората. А се получава абсурдът, че човек, като дойде за кръщение, трябва да си плати. А ако е беден? Да го оставим без кръщение ли? След като нашето призвание е друго! Затова църковната йерархия трябва да помисли за осигуряването на свещениците, за да могат те да се отдадат на вярата. Защото някои от тях стават такива не поради призвание, а поради други интереси.
- Казвате, че нашата църква трябва да мисионерства, в същото време у нас се допускат много американски "мисионери". За доста българи е обидно, че идват младежи да "проповядват" в държава, създадена 1095 години по-рано от тяхната и приела християнството също значително по-рано от тях. Как се стигна до такъв парадокс?
- Разбира се, права сте, че това е обидно. Има и нещо друго - тези младежи, ходейки нагоре-надолу, нарушават един важен принцип между църквите - на чужда християнска държава да не се провеждат мисии за други църкви. Аз съм протодякон на митрополит Симеон за Западна и Средна Европа. Но ние обгрижваме само българите в съответните държави, не ходим от врата на врата да агитираме германците да станат православни например.
- От кого зависи спирането на тези християнски "пионери"?
- Няма правова норма, чрез която могат да бъдат санкционирани, ако не са направили нещо престъпно. Регистрира ги Дирекцията по вероизповедания. На практика те не нарушават юридическия закон, но нарушават друго, много важно негласно споразумение между църквите, за което казах. И тук отново се връщаме към проблема с вероучението в училищата - защото изграждайки тази база у децата, те ще бъдат защитени от всякакви други влияния. Ще имат свобода на избора си и също така няма да залитат по сектите. Аз, като вярващ християнин, съм защитен от всякакви подобни изцепки. Спомням си, че когато папата щеше да идва в България, мнозина се притесняваха, че много хора ще станат католици. Но аз винаги съм бил убеден, че вярващият православен винаги ще си остане такъв, който и да идва на посещение у нас. Важното е да има диалог между различните течения в християнството, защото с блага приказка всичко се постига.
- Благата дума ли е ключът към разбирателството в свят, в който все повече преобладава агресията?
- Да, благата дума е точно един от пътищата за това. А другият е способността да прощаваш и да искаш прошка. Защото това е една вътрешна борба - често пъти човек усеща, че не е прав, но не му достигат моралните сили да си признае. Не си дава сметка, че едно признание, едно "посипване на главата с пепел" всъщност ще му донесат много по-голямо извисяване и уважение, отколкото ако седи и се инати като магаре.
- Вие самият дълго време ли водихте тази борба със себе си?
- Да, и аз, както предполагам всеки вярващ, съм минал през различни степени. Още като ученик ходех на черква, а като студент усещах, че фанатично изповядвам вярата си и не бях склонен да прощавам грешките на другите. Но колкото повече човек навлиза във вярата, толкова повече се успокоява. И утрешният празник е най-добрият пример за това - човечеството е убило Христос, но Той въпреки това се моли за нашето спасение. Какъв по-голям пример от този!
- Съгласен ли сте с твърдението, че сме по-скоро наследници на Каин заради нарастващите престъпления?
- Отдавам всичко това именно на възпитанието и в училище, и в семейството. Ясно е, че нашето поколение едва ли ще се пребори с тези нередности, но надеждата ни е, че децата ни могат да оправят това. Имаме пример от Мойсей, който 40 години е водил еврейския народ в пустинята и дори той не е видял Обетованата земя. Защото никой, който помни робството, не може да живее в свободния живот. И за жалост днес, въртейки се в тази духовна пустиня, нищо не правим, за да възпитаме следващото поколение да се извиси.
- Някои историци твърдят, че на Никейския събор през IV век са отрязани пасажи от Библията, свързани с прераждането. Какво е вашето мнение?
- В християнството няма прераждане, то би обезсмислило възкресението. Не може да го има и поради друг факт - когато човек вярва в него, той не отговаря толкова за своите дела. Мисли, че има поправителен изпит и си казва: "Ако сега не успея, ще има следващ път". Докато християните са убедени, че всеки акт на този свят е веднъж и окончателен. И за него ще търпи отговорност в живота след смъртта си. Напоследък се появиха и различни версии на евангелието - на Юда, на Филип, на Тома... Разбира се, винаги има други гледни точки, но църквата е избрала тези, които съвпадат най-точно с проповедта на Христос.
- Кога молитвите са най-силни?
- Когато човек се моли от сърце и не за меркантилни неща, като например да спечели от тотото. Има два вида молитви - частни и общи. Най-силна е по време на литургия, когато се отправят молитви за здраве на целия народ. Не всички хора са научени как да се молят, но е достатъчно да бъдат искрени, да кажат: "Господи Иисусе Христе, помилуй мене, грешния". Но дори и това да не кажат - важно е молитвата да е от сърце.
- Имате ли любим цитат от Библията?
- Да, имам. На едно място Христос беседва с учениците Си и се обръща към Петър. Казва му, че той ще му бъде първият апостол и той се почувствал малко над другите. В същото време Иисус се обръща към Йоан: "Ти върви след Мене". Петър малко се засегнал и си помислил - след като аз ще бъда първият, защо пък той трябва да върви след Христос, а не аз? И се обърнал към Иисус и му казал: "Ти на мене рече, че съм първи, а този що?" Иисус му отговорил: "След като Аз съм казал да е след Мене, тебе що ти е?" Така че всеки човек да си гледа собствения път. И хубавото на християнството е, че искайки да спася собствената си душа, аз съм задължен всъщност да живея за другите, а не за себе си. Всеки човек трябва да гледа собствения си път и да не се интересува толкова от другия - какво и защо е направил (стига, разбира се, той да не върши престъпления).
В евангелието, което ще се чете утре сутринта на Великден, също имам любим цитат. Когато Христос казва на Тома Неверни: "Блажен си, Тома, защото ти видя и повярва. Но по-блажени са тези, които не видяха, но повярваха". И така всеки човек, който искрено вярва в Христос, е по-блажен от апостолите, защото не е видял, но е повярвал..
В. "Монитор"
- Трябва да се започне постепенно и в по-горните класове учениците да се запознаят с останалите религии. Така ще имат право на избор - защото, когато човек учи математика от първи клас, то не означава, че ще стане задължително математик, но това му дава една основа, върху която може да се гради. Същото е и с религията. Затова Българската православна църква иска да се започне обучението първо с православието. Респективно - за мохамеданите с ислям, а за атеистите - морал и етика, за да може училището наистина да възпитава достойни и честни граждани.
- Защо стана така, че чисто познавателни глави за будизма в учебника по религиозно обучение предизвикаха толкова бурни спорове?
- Имено защото в главите на учениците се получава един миш-маш, те не могат да опознаят наведнъж всичко. Трябва поетапно да се опознава. На малкото дете му се струпват множество божества - като при езичниците. Резултатът е още по-незадоволителен, ако не вижда реално покритие на тези морални норми около себе си.
- В кой клас е най-добре започването на вероучение?
- Още в първи клас, когато се формират понятията и когато трябва да възпитаме детето кое е добро, кое е зло, какво не трябва да се прави. Освен това аз съм привърженик на тезата, че вероучението не трябва да бъде свободноизбираем, а задължителен премет.
- Църквата настоява за обучение, но въпреки това мнозина я свързват със скандали и попщина. Как ще се промени това?
- Свещениците трябва да бъдат финансово осигурени, за да не зависят доходите им от различни обреди. Защото в крайна сметка църквата е призвана да мисионерства, да обгрижва хората. А се получава абсурдът, че човек, като дойде за кръщение, трябва да си плати. А ако е беден? Да го оставим без кръщение ли? След като нашето призвание е друго! Затова църковната йерархия трябва да помисли за осигуряването на свещениците, за да могат те да се отдадат на вярата. Защото някои от тях стават такива не поради призвание, а поради други интереси.
- Казвате, че нашата църква трябва да мисионерства, в същото време у нас се допускат много американски "мисионери". За доста българи е обидно, че идват младежи да "проповядват" в държава, създадена 1095 години по-рано от тяхната и приела християнството също значително по-рано от тях. Как се стигна до такъв парадокс?
- Разбира се, права сте, че това е обидно. Има и нещо друго - тези младежи, ходейки нагоре-надолу, нарушават един важен принцип между църквите - на чужда християнска държава да не се провеждат мисии за други църкви. Аз съм протодякон на митрополит Симеон за Западна и Средна Европа. Но ние обгрижваме само българите в съответните държави, не ходим от врата на врата да агитираме германците да станат православни например.
- От кого зависи спирането на тези християнски "пионери"?
- Няма правова норма, чрез която могат да бъдат санкционирани, ако не са направили нещо престъпно. Регистрира ги Дирекцията по вероизповедания. На практика те не нарушават юридическия закон, но нарушават друго, много важно негласно споразумение между църквите, за което казах. И тук отново се връщаме към проблема с вероучението в училищата - защото изграждайки тази база у децата, те ще бъдат защитени от всякакви други влияния. Ще имат свобода на избора си и също така няма да залитат по сектите. Аз, като вярващ християнин, съм защитен от всякакви подобни изцепки. Спомням си, че когато папата щеше да идва в България, мнозина се притесняваха, че много хора ще станат католици. Но аз винаги съм бил убеден, че вярващият православен винаги ще си остане такъв, който и да идва на посещение у нас. Важното е да има диалог между различните течения в християнството, защото с блага приказка всичко се постига.
- Благата дума ли е ключът към разбирателството в свят, в който все повече преобладава агресията?
- Да, благата дума е точно един от пътищата за това. А другият е способността да прощаваш и да искаш прошка. Защото това е една вътрешна борба - често пъти човек усеща, че не е прав, но не му достигат моралните сили да си признае. Не си дава сметка, че едно признание, едно "посипване на главата с пепел" всъщност ще му донесат много по-голямо извисяване и уважение, отколкото ако седи и се инати като магаре.
- Вие самият дълго време ли водихте тази борба със себе си?
- Да, и аз, както предполагам всеки вярващ, съм минал през различни степени. Още като ученик ходех на черква, а като студент усещах, че фанатично изповядвам вярата си и не бях склонен да прощавам грешките на другите. Но колкото повече човек навлиза във вярата, толкова повече се успокоява. И утрешният празник е най-добрият пример за това - човечеството е убило Христос, но Той въпреки това се моли за нашето спасение. Какъв по-голям пример от този!
- Съгласен ли сте с твърдението, че сме по-скоро наследници на Каин заради нарастващите престъпления?
- Отдавам всичко това именно на възпитанието и в училище, и в семейството. Ясно е, че нашето поколение едва ли ще се пребори с тези нередности, но надеждата ни е, че децата ни могат да оправят това. Имаме пример от Мойсей, който 40 години е водил еврейския народ в пустинята и дори той не е видял Обетованата земя. Защото никой, който помни робството, не може да живее в свободния живот. И за жалост днес, въртейки се в тази духовна пустиня, нищо не правим, за да възпитаме следващото поколение да се извиси.
- Някои историци твърдят, че на Никейския събор през IV век са отрязани пасажи от Библията, свързани с прераждането. Какво е вашето мнение?
- В християнството няма прераждане, то би обезсмислило възкресението. Не може да го има и поради друг факт - когато човек вярва в него, той не отговаря толкова за своите дела. Мисли, че има поправителен изпит и си казва: "Ако сега не успея, ще има следващ път". Докато християните са убедени, че всеки акт на този свят е веднъж и окончателен. И за него ще търпи отговорност в живота след смъртта си. Напоследък се появиха и различни версии на евангелието - на Юда, на Филип, на Тома... Разбира се, винаги има други гледни точки, но църквата е избрала тези, които съвпадат най-точно с проповедта на Христос.
- Кога молитвите са най-силни?
- Когато човек се моли от сърце и не за меркантилни неща, като например да спечели от тотото. Има два вида молитви - частни и общи. Най-силна е по време на литургия, когато се отправят молитви за здраве на целия народ. Не всички хора са научени как да се молят, но е достатъчно да бъдат искрени, да кажат: "Господи Иисусе Христе, помилуй мене, грешния". Но дори и това да не кажат - важно е молитвата да е от сърце.
- Имате ли любим цитат от Библията?
- Да, имам. На едно място Христос беседва с учениците Си и се обръща към Петър. Казва му, че той ще му бъде първият апостол и той се почувствал малко над другите. В същото време Иисус се обръща към Йоан: "Ти върви след Мене". Петър малко се засегнал и си помислил - след като аз ще бъда първият, защо пък той трябва да върви след Христос, а не аз? И се обърнал към Иисус и му казал: "Ти на мене рече, че съм първи, а този що?" Иисус му отговорил: "След като Аз съм казал да е след Мене, тебе що ти е?" Така че всеки човек да си гледа собствения път. И хубавото на християнството е, че искайки да спася собствената си душа, аз съм задължен всъщност да живея за другите, а не за себе си. Всеки човек трябва да гледа собствения си път и да не се интересува толкова от другия - какво и защо е направил (стига, разбира се, той да не върши престъпления).
В евангелието, което ще се чете утре сутринта на Великден, също имам любим цитат. Когато Христос казва на Тома Неверни: "Блажен си, Тома, защото ти видя и повярва. Но по-блажени са тези, които не видяха, но повярваха". И така всеки човек, който искрено вярва в Христос, е по-блажен от апостолите, защото не е видял, но е повярвал..
В. "Монитор"