Мобилно меню

2.4285714285714 1 1 1 1 1 Rating 2.43 (7 Votes)
1_21.jpgПроф. Огнян Герджиков е роден през 1946 година в София. Завършва юридическия факултет към Софийския университет „Св. Климент Охридски“. След това специализира във Виенския университет и в хамбургския институт „Макс Планк”. Герджиков е професор по търговско право в СУ "Св. Климент Охридски". През периода 2001-2005 г. е председател на 39-ото Народно събрание. Избиран е два пъти за народен представител от листата на НДСВ. В момента е председател на парламентарната комисия по правата на човека и вероизповеданията.

- Проф. Герджиков, има ли вече окончателно становище на държавата по въпроса за делото на алтернативния синод, заведено срещу държавата ни в Страсбург?

- Това е преди всичко въпрос, който трябва да реши изпълнителната власт. При срещата си с представители на Светия синод премиерът Сергей Станишев пое известен ангажимент пред духовниците, но без да се ангажира категорично, кога държавата ще обжалва решението в Страсбург.
- Според различни информации духовниците от алтернативния синод ще бъдат поканени за изслушване от комисията по вероизповедания в парламента…

- Няма такова нещо. При срещата ми с представители на Светия синод в края на миналия месец аз по-скоро призовах отците от нашата православна църква да проявят известно смирение, да подадат ръка към хората, които са били заедно с тях, и да потърсят общо решение на въпроса. По този начин разколът, който набира сила след решението на съда по правата на човека в Страсбург, няма да се задълбочи. Като че ли обаче не бях разбран. За съжаление тези, които представляваха Светия синод на Българската православна църква, бяха много крайно настроени и решиха, че няма място за разговор с разколниците, помирение или опрощение. Не мога обаче да бъда категоричен в тази област, защото това е проблем на нашата църква. Тя сама трябва да реши как ще се справи с вътрешните си проблеми.

- Как виждате вие решението на този религиозен спор?

- Според мене представителите на двата синода трябва да седнат на масата за преговори и да обсъдят проблема между тях. Разколниците пък трябва да се покаят, защото това е част от решението. Очевидно е, че някои от тях имат такова желание. Още преди години част от тях се покаяха. Ако им се подаде ръка и те се върнат в синода на патриарх Максим, вероятно и други ще ги последват. Затова обаче трябва добра воля и от двете страни. Покаянието е един от основните инструменти в православието и не трябва да се търси задълбочаване на проблема. Казусът трябва да бъде решен по пътя на смирението и съгласието, защото това е начинът.

- Възможна ли е промяна в Закона за вероизповеданията, за каквато настояват разколниците? Такава промяна, която да даде възможност за съществуването на две администрации, на два синода?

- За промяна в Закона за вероизповеданията през този мандат е немислимо да се говори. Иначе това е въпрос на православната църква, която трябва сама да реши вътрешните си проблеми и в много по-малка степен е въпрос на закон. Това е така, защото държавата дава само общата рамка, а църковните дела са в ръцете на самите духовници. Така че нека да не отнемаме възможността на духовниците сами да решат помежду си проблемите.

- Според годишния доклад за правата на човека на Българския хелзинкски комитет обаче този закон е дискриминиращ.

- Това е известен и стар спор. Аз лично смятам, че това, което направи законът, всъщност е, че до голяма степен консолидира православната църква. Преди време се намери една група духовници, която реши, че трябва да оспорват текстовете с оглед материални придобивки. Това е нещо, което ми се струва, че е доста далече от Христовото учение. Положително един такъв спор има известен отглас сред миряните. Вярващите в България, особено през последните години, когато нещата се бяха успокоили, започнаха по-често да влизат в храма и да търсят упование. И това не зависи от факта, че ръководството на Синода има такива проблеми.

- Появиха се твърдения, че становището на държавата по религиозния спор умишлено се бави, за да може отговорността от евентуалното решение на съда в Страсбург да се прехвърли на следващия кабинет…

- Това е въпрос, който трябва да бъде зададен към представителите на изпълнителната власт. Аз не мога да го коментирам.

- Как гледате на промените в Закона за училищното образование, свързани със забраната на религиозните символи в училище?

- Видях общата реакция на тези промени най-вече в лицето на пловдивския митрополит Николай. Преди това обаче трябва да кажа, че много уважавам негово високопреосвещенство Николай като един интелигентен, млад и образован духовник от най-висок ранг. На мене обаче ми е трудно да се съглася с неговата позиция. Много е важно да се знае, че ние живеем на Балканския полуостров, на границата с мюсюлманския свят. Нашето население не е съставено само от православни християни. В България живеят близо един милион мюсюлмани, има и католици, евреи и др. Когато една такава държава като нашата е толкова пъстра по етнос и по вероизповедания, изключително важно е да има толерантност.

Никой няма право да налага с външно поведение или с облекло своята принадлежност, за да предизвиква други общности, които изповядват друга религия. Като се има предвид, че нашето образование действително е светско, трудно можем да си представим, че е нормално с фереджета, с фесове или с големи натрапчиви кръстове да се ходи в училище. Това би създало условия за противопоставяне. Това обаче на нас не ни е нужно, на нас ни трябва да живеем заедно, защото така е било от векове, така и ще бъде. Ние трябва да уважаваме другите, които изповядват религия, различна от нашата. А това не се постига чрез налагане или афиширане на едни или други символи, а с взаимни компромиси.

- Очаквате ли трудности при прилагането на тези промени?

- На места може да се получат известни напрежения, но това е правилният път. Аз лично искам да поздравя просветния министър Даниел Вълчев. Той направи няколко много сериозни стъпки в образованието и смятам, че може да бъде признат като един от най-добрите министри в последните години, особено в областта на образованието. Вероятно Законът за народната просвета не е най-съвършеният закон, но тази основа, която е положена, според мене е много добра.





Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/3kqf9 

Разпространяване на статията:

 

 

И рече старецът...

Не търси съвършенството на закона в човешките добродетели, защото в тях няма да го намериш съвършен; неговото съвършенство е скрито в Христовия кръст.

Св. Марк Подвижник