Има ли нареждане на владика Петър за „инвентаризация” на българските военни гробища в дворовете на църквите в Битолско? Назначават ли се младежи, завършили богословие в България, за свещеници в тамошните църкви. Трябва ли разрешение на българите, за да посещават по Великден църквите в епархията на владика Петър? За отговор на тези въпроси агенция “Фокус” потърси владиката на Преспанско-Пелагонийската епархия Петър.
Да изясним този въпрос, с който Вие станахте много популярен в България и не станахте известен с нещо добро. Във връзка с българските военни паметници на територията на църквите във вашата Епархия. Вярно ли е това, което се написа в България за Вашите намерения?
- Спокойно мога да ви кажа - това са тежки обвинения и големи неистини. Това са измислени лъжи по мой адрес, и на македонския народ, на македонската църква, защото никога такова нещо не съм казвал. Мен ме учуди факта, че без аз да давам такава изява, където и да било, да обявяват медиите, включително - и вашата медия „Фокус”. Аз пратих възражение, първо пряко до българския консул в Битоля, г-н Наум Кайчев, който беше любезен и попита - дали това е истина и аз му казах, че няма никаква истина в това и че това са измислени работи със задни намерения. С цел, най-вероятно, да се остави лошо впечатление за Македония, за македонския народ, за македонската църква, за нашата държава. Но същевременно и за българския народ, и за българската църква, защото ние нямаме никакви лоши отношения с българската църква и с българския народ и не знам, откъде произлезе това, каква е целта и кой направи това като сценарий, да се отрази лошо и негативно.
По-нататък се срещнах с г-н Георги ..., директорът на Дирекцията за вяра в България, забравих как беше презимето му (бел.ред. „Фокус” – вероятно става въпрос за г-н Георги Кръстев, съветник в Дирекция по вероизповедания, а и.д. директор на дирекцията временно е Емил Велинов).
По-рано той беше сътрудник на бившия директор Иван Желев. И аз казах на г-н Георги - че доколкото има нужда, и аз бих дошъл до София и да направя среща с медиите, и да поясня, и да кажа, че няма никаква истина в това, за което се говори.
Това е едното нещо. Другото нещо е – ние имаме много добри отношения с Българската православна църква и се знаем с всички, освен с най-новите, по-млади епископи. От по-младите епископи познавам епископ Сионий и епископ Наум, който беше секретар на българската църква, а с по-старите или повечето от тях съм и личен приятел. Ние служехме заедно литургия във Враца, на събор, някъде 2002 година. На тази литургия беше прекрасно да се слуша - как българският дякон споменава македонския народ и се молим всички за македонския народ и след това - нашият дякон споменава българския народ и се молим за българския народ. Това беше едно потвърждение за взаимната любов на македонците към българския народ и на българите към македонския народ. Беше похвално.
Кога ще бъде решен въпросът с Македонската православна църква? Доколкото знам – в момента не е призната.
- Това не зависи от нас. Зависи най-напред от Сръбската православна църква, защото ние имаме добри отношения с всички поместни православни църкви, освен със Сръбската православна църква и с част от православните църкви, които са гръкоезични. Именно тук спадат Гръцката православна църква, Цариградската патриаршия. Нормално - Александрийската църква, Йерусалимската и Кипърската православна църква, защото тези са гръкоезични. Включително – Цариградската патриаршия като част от Вселенската патриаршия, където има влияние Гръцката православна църква, може би - има повече влияние Гърция като държава, отколкото самата Гръцка православна църква. Но с всички останали поместни православни църкви имаме добри контакти и те като че ли са склонни – ако днес Сръбската православна църква ни признае, още утре ще бъдем признати и от българската църква и от румънската, и от руската православна църква, от полската, чехословашката и т.н.
В България се говори, че Вие не разрешавате на свещеници завършили в България да служат във вашите църкви и не ги назначавате на работа. Вярно ли е това?
- Няма никаква връзка с това. Няма връзка. Това е измислица и лъжа, защото нямаме такъв случай, защото ако се казва така, трябва да се посочи такъв случай. Досега нямам някой свещеник, завършил в България, да е в моята епархия, който е поискал да бъде ръкоположен, да не съм го ръкоположил. Имаме един, Зоран, който е завършил в България. Той е назначен за учител по богословие. Но той не е женен и не може да бъде ръкоположен за свещеник, докато не се ожени. Как мога да поставя някой за свещеник някой, който не отговаря на условията? Условията, за да бъде свещеник, трябва да е женен, затова е дадено условие. Затова му дадох благословията си - да бъде преподавател в Богословието и да преподава църковно пеене. Това, което е изучавал в България, е пеене. Ако се мисли за Зоран, истината е, че той още не е изпълнил условията, затова не може да бъде свещеник, а условието е, че той не е женен.
Имате ли свещеник, които да отговаря на условията, работи при Вас и е завършил в България?
- Не, засега няма. Имаме студенти, но и Цветан не е изпълнил условията. Така че – не е точно така. Мислим, че са измислени нещата, тенденциозно. Някой клевети, а тези клевети не са добри.
Вие бихте ли подкрепили да бъде реставриран един български войнишки паметник на територията на Вашата епархия?
- Това не е проблем. Няма никакво спорене и ние никога не сме спорили около това - да се обнови паметник. Никога не съм казвал друго. И затова мисля, че става дума за неверници, за хора, които са злонамерени. Ако искате да ми посочите имената на тези хора, бих искал аз лично да разговарям, защото, ако някой е до тази степен мъж да каже нещо, трябва да е мъж и да брани това със своето име и презиме. Защото аз моето, което казвам, го браня с име и презиме. Аз не се крия за нищо. Това, което казвам, мога да го потвърдя и с дума, и с дело. А тези, които клеветят и които измислят, ако има такива, ако са го казали, трябва да са достатъчно мъжествени, дали са мъже или жени - все едно и да кажат – ние това го твърдим, владиката го каза там и там. Нека посочат - къде съм казал това? Не може само да се казва „на ухо”, или някой се е декларирал като македонец, пък се чувства българин, пък се декларира сърбин или грък... Това са хора, които никога не си стоят на своето. Това е техен проблем и нека си се декларират както искат. Мен това не ме интересува, как те се декларират. Но не е добре мен и други да декларират за нещо друго и да ни оспорват и да ни измислят неща, които нямат никаква връзка с истината. Това не е добро. Който и да е този, ако има такива, нека се достатъчно храбри, пък нека кажат: „Ние там и там чухме владиката да казва това”. Аз това не съм го казвал.
По покана на българския консул и на българския посланик преди няколко години бях поканен да отслужа панихида на българските гробища, на войниците в българските гробища в Цапари. След това отидохме на сръбските гробища като вид помирение и там отслужих панихида - и на сръбските войници, и нямаше проблем. Присъствах на френските гробища, на германските гробища присъствах. И мисля, че сега след това, такива неща да се казват, е крайно неприемливо.
В България се написа, че вие сте казали, че този случай с паметниците е българско-гръцки заговор, едва ли не, срещу Вас.
- Това го казах аз на тези, които го казаха.
Защо българо-гръцки?
- Не, не казах българо-гръцки. Аз казвам - на някои негативни сили в България и в Гърция. Не става въпрос за целия български народ или за целия гръцки народ. Негативните сили в България и в Гърция, които се неприятелски настроени към Македония, те правят това. Аз съм го казал и го повтарям сега пред Вас. Това, че в самата Гърция има хора, които работят против интересите и против народа - това е точно. Но това не е целият гръцки народ. И в България има хора, които нещо правят, но никога не можем да кажем, че става въпрос за мнозинството от българския народ или българската държава, това не съм го казал, а за негативни сили там, които се сдружават.
Митрополит Кирил Варненски каза, че скоро е говорил с Вас, точно по въпроса за паметниците.
- Да. Аз никога не съм казвал, и ние сме сега приятели, защото и самият митрополит Кирил, Варненски и Преславски се увери, посети повече църкви и манастири в Македония, че няма такива негативни отношения към българския народ, към българската църква и т.н. А за негативните сили, групи, които искат да създават неприятни отношения между двата народа, между двете църкви, такива има и там и навсякъде се намират. Но това не е целият народ, нито можем да обвиним българската държава, нито можем да обвиним македонската държава.
В България туристите се уплашиха, че ако дойдат за Великден в Македония, ще трябва да искат разрешения, за да посещават църквите.
- Не е точно. Ако искат - да дойдат. Кажете им свободно да дойдат, колкото искат, 20, 30, 50 автобуса за Великден - да дойдат. Аз ще служа за Великден в църквата „Св. Димитър”. Нека дойдат там и напълнят църквата. Аз ги каня. Ако не дойдат, тогава ще им се разсърдя, защото се разпространява една лъжовна новина - че владиката не иска да приема, а аз искам да ги приема. Ако не дойдат, те ще бъдат виновни, защото не са си удържали на думата. Аз ги каня, ще ги почерпим, голям празник е за всички и с удоволствие ще ги почерпим, нека първо да дойдат.
На територията на Вашата епархия в църквите къде има български военни паметници?
- Не знам. Знам за тези гробища, други не знам.
Знаете за Цапари?
- За Цапари знам, за други не знам къде... Скоро някой ми каза, когато започна да се говори, тогава някой каза, че имало и в Мариово някъде, но не знам къде, на кое място. Че имало български гробища, но не ми е познато. Не съм ги посещавал. Тук съм бил – по покана на българския посланик в Македония и българския консул в Битоля.
Имали ли сте идея за общ паметник, обща костница посветена на насилствено мобилизираните в Българската армия македонци?
- Не. Такова нещо никога не съм имал на идея, никога не ми е идвало на мисълта такова нещо! И това е целенасочена атака върху мен и мисля че не е добра тази атака. Да се внушава нещо на хората. Както казах, тези които са го измислили това, трябва да дойдат и да кажат – да, ние го чухме това там и там. Ако съм го казал, няма само пред тях да съм го казал, имало е и други хора, които да са чули. Ако съм казал, или ако съм дал, както пишеше във вашата медия - наредба, трябва да се каже на кого е била дадена наредбата. Ако е написана наредба, има документ, ще извадим документа и ще видим. Ето го документът. Ако е устна наредбата - трябва да се каже до кого е отправена наредбата. Не може да се каже общо – владиката е дал наредба. На кого? И да видим дали този човек, на когото е дадена наредбата, един ли са, двама ли са, или кои са тези хора? От държавата ли са, от обществото ли са, от църквата ли са - кои са тези хора.
Гробищата в Македония не са собственост на Църквата, те са собственост на държавата. Като са собственост на държавата, аз не мога да нареждам на църковни служители да се преместват гробища от едно място на друго. Те нямат право това да го правят, защото това трябва да го правят държавниците. На кой държавник ще наредя аз да направи такова нещо. Това трябва да се знае, ако съм го казал - на кого? На кои хора съм дал такава наредба?
В България се говори, че когато се реставрират църкви, се заличавали надписи, свързани с български...
От моя страна никъде не е давана никаква наредба. Нито ще дам такава наредба. Но мога да призная, че в известни периоди, когато са се сменяли в Македония, тези които са владеели Македония; дали това са били сърбите, българите или гърците, все едно. Те едни на други си вредят. Това го коментирахме в църквата; има църква в Положко-Кумановска епархия, става дума за Лешокския манастир „Св. Атанасий”. На времето там беше минирано от албанците и разрушено и сега всичко на ново се изгради. На входната порта има рисунка на патрона на църквата - Св. Атанасий Велики Александрийски. Отдолу е имало текст, и пишело под фреската - Св. Атанасий Велики. Като дошли сърбите да управляват в Македония, изтрили текста на Св. Атанасий и написали „Св. княз Лазар”. Това значи - сменили името на светеца – от Св. Атанасий - на Св. Княз Лазар. Но когато си отишли сърбите, дошли българите, говорим за Световните войни, и българите казали: „Какво прави тук Княз Лазар, я трийте „Княз Лазар” и пишете „княз Борис”. И написали под фреската на Св. Атанасий - Свети княз Борис. Под това някой, сигурно наш, македонец най-вероятно, е изтрил и този текст и след това нямаше никакъв текст. Нямаше текст под фреската; била е първо на Св. Атанасий, после бил Св. Княз Лазар, после Княз Борис или цар Борис... Изтрили са и едното, и другото, и остана само Св. Атанасий, фреската, без надпис. И всички знаят, че на фреската не е нито княз Лазар, нито Княз Борис, а е Свети Атанасий, без надпис, но го знаят.
В този смисъл, когато са дошли сърбите, горе имаме една икона на св. Сава и на иконата отдолу е изписано името Св. Сава Сръбски. Оставено е Свети Сава, но е изтрито „Сръбски”. Дойдоха сръбски владици тук, и аз им отключих и показах иконите. Видяха иконата и викат: „Какво сте направили Вие?”. Викам – Какво сме направили? Викат – изтрили сте „Сръбски”. Викам – нито ние сме го написали, нито сме го изтрили. Което значи, че ако някой го е написал, е този, който е искал толкова голяма икона, при толкова малки икони, най-голяма икона да направи на Свети Сава. Не се връзва. Целта е била да се изтъкне Св. Сава. Когато са дошли, най-вероятно - българите през Втората световна война, мисля, тъй като сръбската църква е управлявала между двете Световни войни, и когато дошли българите във Втората световна война, някой - по заповед или без заповед, е изтрил това „Сръбски” и така е останало. И сега - ние сме виновни пред сърбите, защо сме изтрили Св. Сава Сръбски. Тука пък сме виновни, че някой е изтрил Княз Борис... Мисля, че за такива настроения се работило в отделни периоди, когато, практически, онези, които са се чувствали българи, изтривали всичко, което е сръбско, онези, които се чувствали сърби, изтривали всичко, което е българско. Мисля, че трябва да има разбиране, че това са наследени неща. И е възможно и днес някой, който не иска сръбското, да изтрива всичко, което е сръбско, останало по фрески, по икони и т.н.; или някой, който не иска българското, да го трие. Но това не е нито мое намерение, нито мое желание, нито моя наредба. Няма нищо такова.
Дори, ако искате, да видите, още когато дойдох, реставрирах един портрет на владиката, който е изградил тази сграда, а той е - митрополит Григорий, който е бил Пелагонийски митрополит. И заради заслугите му за изграждането на тази сграда, поставил съм неговия портрет в салона долу, до стълбите, за да се вижда. За доказателство. И той не е поставен сега. Поставен е, когато аз дойдох.
Кога дойдохте?
- Аз дойдох през 1981 година. От `81 година този портрет стои тук, и той беше на изложба на икони и портрети. Един от главните изложбени портрети на тази къща, сред много икони и други портрети. Тук имам още един портрет по стълбите нагоре, когато се отива към църквата. Един от екзарсите, мисля - екзарх Йосиф. И неговият портрет е поставен, както и на владиката, моя предходник, първия митрополит, македонски, след Втората световна война. Аз има почит и респект към всички онези, които са направили нещо. Нямам тук сръбски портрет от нито един владика. Не са оставили. Но български имам - от екзарх Йосиф, от митрополит Григорий, който е създател на тази къща.
Казахте, че в Македония държавата е собственик на гробищата. Може ли българите да смятат, че ако получат разрешение от държавата, да възстановят някакъв паметник, военен, на територията на Вашата епархия, Вие няма да имате нищо против и няма да им пречите?
- Искам да изясним някои неща. Когато дойдат българите тук да правят помен на българските гробища - това да се направи с цялата нужна почит. Но не искам да кажат, че и тези гробища, където са погребани македонците, да кажат, че и това са български гробища. Да правим разлика! Там, където са погребани македонци, и там, където и днес се погребват, те са македонски гробища. Да не объркваме нещата! Като нашата поговорка – „баби и жаби да не мешаме”.
На българските гробища, които са на войниците, да им се отдаде всякаква почит. Това са български войници, български гробища. А дали има между тях македонци, или сърби, това е работа на историците да го видят и кажат. Това е друго нещо. А по отношение на другите гробища, където и днес се погребват македонци, не е пристойно да дойдат и да кажат някакви новинари или други, че това всичко са български гробища. Не! Българските се знаят, на българските войници, загинали в Световните или Балканските войни. А гробищата, в който са се погребвали и се погребват и днес македонците, това са си македонски гробища. Сега няма да изпитваме дали някой се е чувствал българин или сърбин, това е негово право – да се чувства, какъвто се е чувствал. Но ако мнозинството там казва - това са македонски гробища - трябва да ги почитаме като македонски гробища.
По-рано той беше сътрудник на бившия директор Иван Желев. И аз казах на г-н Георги - че доколкото има нужда, и аз бих дошъл до София и да направя среща с медиите, и да поясня, и да кажа, че няма никаква истина в това, за което се говори.
Това е едното нещо. Другото нещо е – ние имаме много добри отношения с Българската православна църква и се знаем с всички, освен с най-новите, по-млади епископи. От по-младите епископи познавам епископ Сионий и епископ Наум, който беше секретар на българската църква, а с по-старите или повечето от тях съм и личен приятел. Ние служехме заедно литургия във Враца, на събор, някъде 2002 година. На тази литургия беше прекрасно да се слуша - как българският дякон споменава македонския народ и се молим всички за македонския народ и след това - нашият дякон споменава българския народ и се молим за българския народ. Това беше едно потвърждение за взаимната любов на македонците към българския народ и на българите към македонския народ. Беше похвално.
Кога ще бъде решен въпросът с Македонската православна църква? Доколкото знам – в момента не е призната.
- Това не зависи от нас. Зависи най-напред от Сръбската православна църква, защото ние имаме добри отношения с всички поместни православни църкви, освен със Сръбската православна църква и с част от православните църкви, които са гръкоезични. Именно тук спадат Гръцката православна църква, Цариградската патриаршия. Нормално - Александрийската църква, Йерусалимската и Кипърската православна църква, защото тези са гръкоезични. Включително – Цариградската патриаршия като част от Вселенската патриаршия, където има влияние Гръцката православна църква, може би - има повече влияние Гърция като държава, отколкото самата Гръцка православна църква. Но с всички останали поместни православни църкви имаме добри контакти и те като че ли са склонни – ако днес Сръбската православна църква ни признае, още утре ще бъдем признати и от българската църква и от румънската, и от руската православна църква, от полската, чехословашката и т.н.
В България се говори, че Вие не разрешавате на свещеници завършили в България да служат във вашите църкви и не ги назначавате на работа. Вярно ли е това?
- Няма никаква връзка с това. Няма връзка. Това е измислица и лъжа, защото нямаме такъв случай, защото ако се казва така, трябва да се посочи такъв случай. Досега нямам някой свещеник, завършил в България, да е в моята епархия, който е поискал да бъде ръкоположен, да не съм го ръкоположил. Имаме един, Зоран, който е завършил в България. Той е назначен за учител по богословие. Но той не е женен и не може да бъде ръкоположен за свещеник, докато не се ожени. Как мога да поставя някой за свещеник някой, който не отговаря на условията? Условията, за да бъде свещеник, трябва да е женен, затова е дадено условие. Затова му дадох благословията си - да бъде преподавател в Богословието и да преподава църковно пеене. Това, което е изучавал в България, е пеене. Ако се мисли за Зоран, истината е, че той още не е изпълнил условията, затова не може да бъде свещеник, а условието е, че той не е женен.
Имате ли свещеник, които да отговаря на условията, работи при Вас и е завършил в България?
- Не, засега няма. Имаме студенти, но и Цветан не е изпълнил условията. Така че – не е точно така. Мислим, че са измислени нещата, тенденциозно. Някой клевети, а тези клевети не са добри.
Вие бихте ли подкрепили да бъде реставриран един български войнишки паметник на територията на Вашата епархия?
- Това не е проблем. Няма никакво спорене и ние никога не сме спорили около това - да се обнови паметник. Никога не съм казвал друго. И затова мисля, че става дума за неверници, за хора, които са злонамерени. Ако искате да ми посочите имената на тези хора, бих искал аз лично да разговарям, защото, ако някой е до тази степен мъж да каже нещо, трябва да е мъж и да брани това със своето име и презиме. Защото аз моето, което казвам, го браня с име и презиме. Аз не се крия за нищо. Това, което казвам, мога да го потвърдя и с дума, и с дело. А тези, които клеветят и които измислят, ако има такива, ако са го казали, трябва да са достатъчно мъжествени, дали са мъже или жени - все едно и да кажат – ние това го твърдим, владиката го каза там и там. Нека посочат - къде съм казал това? Не може само да се казва „на ухо”, или някой се е декларирал като македонец, пък се чувства българин, пък се декларира сърбин или грък... Това са хора, които никога не си стоят на своето. Това е техен проблем и нека си се декларират както искат. Мен това не ме интересува, как те се декларират. Но не е добре мен и други да декларират за нещо друго и да ни оспорват и да ни измислят неща, които нямат никаква връзка с истината. Това не е добро. Който и да е този, ако има такива, нека се достатъчно храбри, пък нека кажат: „Ние там и там чухме владиката да казва това”. Аз това не съм го казвал.
По покана на българския консул и на българския посланик преди няколко години бях поканен да отслужа панихида на българските гробища, на войниците в българските гробища в Цапари. След това отидохме на сръбските гробища като вид помирение и там отслужих панихида - и на сръбските войници, и нямаше проблем. Присъствах на френските гробища, на германските гробища присъствах. И мисля, че сега след това, такива неща да се казват, е крайно неприемливо.
В България се написа, че вие сте казали, че този случай с паметниците е българско-гръцки заговор, едва ли не, срещу Вас.
- Това го казах аз на тези, които го казаха.
Защо българо-гръцки?
- Не, не казах българо-гръцки. Аз казвам - на някои негативни сили в България и в Гърция. Не става въпрос за целия български народ или за целия гръцки народ. Негативните сили в България и в Гърция, които се неприятелски настроени към Македония, те правят това. Аз съм го казал и го повтарям сега пред Вас. Това, че в самата Гърция има хора, които работят против интересите и против народа - това е точно. Но това не е целият гръцки народ. И в България има хора, които нещо правят, но никога не можем да кажем, че става въпрос за мнозинството от българския народ или българската държава, това не съм го казал, а за негативни сили там, които се сдружават.
Митрополит Кирил Варненски каза, че скоро е говорил с Вас, точно по въпроса за паметниците.
- Да. Аз никога не съм казвал, и ние сме сега приятели, защото и самият митрополит Кирил, Варненски и Преславски се увери, посети повече църкви и манастири в Македония, че няма такива негативни отношения към българския народ, към българската църква и т.н. А за негативните сили, групи, които искат да създават неприятни отношения между двата народа, между двете църкви, такива има и там и навсякъде се намират. Но това не е целият народ, нито можем да обвиним българската държава, нито можем да обвиним македонската държава.
В България туристите се уплашиха, че ако дойдат за Великден в Македония, ще трябва да искат разрешения, за да посещават църквите.
- Не е точно. Ако искат - да дойдат. Кажете им свободно да дойдат, колкото искат, 20, 30, 50 автобуса за Великден - да дойдат. Аз ще служа за Великден в църквата „Св. Димитър”. Нека дойдат там и напълнят църквата. Аз ги каня. Ако не дойдат, тогава ще им се разсърдя, защото се разпространява една лъжовна новина - че владиката не иска да приема, а аз искам да ги приема. Ако не дойдат, те ще бъдат виновни, защото не са си удържали на думата. Аз ги каня, ще ги почерпим, голям празник е за всички и с удоволствие ще ги почерпим, нека първо да дойдат.
На територията на Вашата епархия в църквите къде има български военни паметници?
- Не знам. Знам за тези гробища, други не знам.
Знаете за Цапари?
- За Цапари знам, за други не знам къде... Скоро някой ми каза, когато започна да се говори, тогава някой каза, че имало и в Мариово някъде, но не знам къде, на кое място. Че имало български гробища, но не ми е познато. Не съм ги посещавал. Тук съм бил – по покана на българския посланик в Македония и българския консул в Битоля.
Имали ли сте идея за общ паметник, обща костница посветена на насилствено мобилизираните в Българската армия македонци?
- Не. Такова нещо никога не съм имал на идея, никога не ми е идвало на мисълта такова нещо! И това е целенасочена атака върху мен и мисля че не е добра тази атака. Да се внушава нещо на хората. Както казах, тези които са го измислили това, трябва да дойдат и да кажат – да, ние го чухме това там и там. Ако съм го казал, няма само пред тях да съм го казал, имало е и други хора, които да са чули. Ако съм казал, или ако съм дал, както пишеше във вашата медия - наредба, трябва да се каже на кого е била дадена наредбата. Ако е написана наредба, има документ, ще извадим документа и ще видим. Ето го документът. Ако е устна наредбата - трябва да се каже до кого е отправена наредбата. Не може да се каже общо – владиката е дал наредба. На кого? И да видим дали този човек, на когото е дадена наредбата, един ли са, двама ли са, или кои са тези хора? От държавата ли са, от обществото ли са, от църквата ли са - кои са тези хора.
Гробищата в Македония не са собственост на Църквата, те са собственост на държавата. Като са собственост на държавата, аз не мога да нареждам на църковни служители да се преместват гробища от едно място на друго. Те нямат право това да го правят, защото това трябва да го правят държавниците. На кой държавник ще наредя аз да направи такова нещо. Това трябва да се знае, ако съм го казал - на кого? На кои хора съм дал такава наредба?
В България се говори, че когато се реставрират църкви, се заличавали надписи, свързани с български...
От моя страна никъде не е давана никаква наредба. Нито ще дам такава наредба. Но мога да призная, че в известни периоди, когато са се сменяли в Македония, тези които са владеели Македония; дали това са били сърбите, българите или гърците, все едно. Те едни на други си вредят. Това го коментирахме в църквата; има църква в Положко-Кумановска епархия, става дума за Лешокския манастир „Св. Атанасий”. На времето там беше минирано от албанците и разрушено и сега всичко на ново се изгради. На входната порта има рисунка на патрона на църквата - Св. Атанасий Велики Александрийски. Отдолу е имало текст, и пишело под фреската - Св. Атанасий Велики. Като дошли сърбите да управляват в Македония, изтрили текста на Св. Атанасий и написали „Св. княз Лазар”. Това значи - сменили името на светеца – от Св. Атанасий - на Св. Княз Лазар. Но когато си отишли сърбите, дошли българите, говорим за Световните войни, и българите казали: „Какво прави тук Княз Лазар, я трийте „Княз Лазар” и пишете „княз Борис”. И написали под фреската на Св. Атанасий - Свети княз Борис. Под това някой, сигурно наш, македонец най-вероятно, е изтрил и този текст и след това нямаше никакъв текст. Нямаше текст под фреската; била е първо на Св. Атанасий, после бил Св. Княз Лазар, после Княз Борис или цар Борис... Изтрили са и едното, и другото, и остана само Св. Атанасий, фреската, без надпис. И всички знаят, че на фреската не е нито княз Лазар, нито Княз Борис, а е Свети Атанасий, без надпис, но го знаят.
В този смисъл, когато са дошли сърбите, горе имаме една икона на св. Сава и на иконата отдолу е изписано името Св. Сава Сръбски. Оставено е Свети Сава, но е изтрито „Сръбски”. Дойдоха сръбски владици тук, и аз им отключих и показах иконите. Видяха иконата и викат: „Какво сте направили Вие?”. Викам – Какво сме направили? Викат – изтрили сте „Сръбски”. Викам – нито ние сме го написали, нито сме го изтрили. Което значи, че ако някой го е написал, е този, който е искал толкова голяма икона, при толкова малки икони, най-голяма икона да направи на Свети Сава. Не се връзва. Целта е била да се изтъкне Св. Сава. Когато са дошли, най-вероятно - българите през Втората световна война, мисля, тъй като сръбската църква е управлявала между двете Световни войни, и когато дошли българите във Втората световна война, някой - по заповед или без заповед, е изтрил това „Сръбски” и така е останало. И сега - ние сме виновни пред сърбите, защо сме изтрили Св. Сава Сръбски. Тука пък сме виновни, че някой е изтрил Княз Борис... Мисля, че за такива настроения се работило в отделни периоди, когато, практически, онези, които са се чувствали българи, изтривали всичко, което е сръбско, онези, които се чувствали сърби, изтривали всичко, което е българско. Мисля, че трябва да има разбиране, че това са наследени неща. И е възможно и днес някой, който не иска сръбското, да изтрива всичко, което е сръбско, останало по фрески, по икони и т.н.; или някой, който не иска българското, да го трие. Но това не е нито мое намерение, нито мое желание, нито моя наредба. Няма нищо такова.
Дори, ако искате, да видите, още когато дойдох, реставрирах един портрет на владиката, който е изградил тази сграда, а той е - митрополит Григорий, който е бил Пелагонийски митрополит. И заради заслугите му за изграждането на тази сграда, поставил съм неговия портрет в салона долу, до стълбите, за да се вижда. За доказателство. И той не е поставен сега. Поставен е, когато аз дойдох.
Кога дойдохте?
- Аз дойдох през 1981 година. От `81 година този портрет стои тук, и той беше на изложба на икони и портрети. Един от главните изложбени портрети на тази къща, сред много икони и други портрети. Тук имам още един портрет по стълбите нагоре, когато се отива към църквата. Един от екзарсите, мисля - екзарх Йосиф. И неговият портрет е поставен, както и на владиката, моя предходник, първия митрополит, македонски, след Втората световна война. Аз има почит и респект към всички онези, които са направили нещо. Нямам тук сръбски портрет от нито един владика. Не са оставили. Но български имам - от екзарх Йосиф, от митрополит Григорий, който е създател на тази къща.
Казахте, че в Македония държавата е собственик на гробищата. Може ли българите да смятат, че ако получат разрешение от държавата, да възстановят някакъв паметник, военен, на територията на Вашата епархия, Вие няма да имате нищо против и няма да им пречите?
- Искам да изясним някои неща. Когато дойдат българите тук да правят помен на българските гробища - това да се направи с цялата нужна почит. Но не искам да кажат, че и тези гробища, където са погребани македонците, да кажат, че и това са български гробища. Да правим разлика! Там, където са погребани македонци, и там, където и днес се погребват, те са македонски гробища. Да не объркваме нещата! Като нашата поговорка – „баби и жаби да не мешаме”.
На българските гробища, които са на войниците, да им се отдаде всякаква почит. Това са български войници, български гробища. А дали има между тях македонци, или сърби, това е работа на историците да го видят и кажат. Това е друго нещо. А по отношение на другите гробища, където и днес се погребват македонци, не е пристойно да дойдат и да кажат някакви новинари или други, че това всичко са български гробища. Не! Българските се знаят, на българските войници, загинали в Световните или Балканските войни. А гробищата, в който са се погребвали и се погребват и днес македонците, това са си македонски гробища. Сега няма да изпитваме дали някой се е чувствал българин или сърбин, това е негово право – да се чувства, какъвто се е чувствал. Но ако мнозинството там казва - това са македонски гробища - трябва да ги почитаме като македонски гробища.
