За голямо мое съжаление, г-н Даниел Вълчев се оказа непоследователен и непредвидим като министър на образованието и науката, а и като високопоставен член на българското общество, който в най-висша степен би трябвало да служи на интересите на нашия народ. Нему е поверена отговорността за най-голямото ни съкровище - нашите деца и нашата младеж, т.е. нашето бъдеще като нация.
Министър Вълчев вече години наред работи така, като че има за своя (или поставена му от някой друг) задача да дискредитира, унижи, а може би дори и да унищожи демократичните основи на образованието в България.Доказателство за това е изготвеният законопроект на МОН за училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка. Спрямо него от различни посоки бяха изразени многобройни и твърде сериозни критики.Но "венецът" на разрушителните му усилия личи най-ясно в онази негова част, която касае моралното и духовно образование и възпитание на българските деца и ученици. Този законопроект разкрива истинската цел в дейността на министър Вълчев - целенасоченото и недемократично насаждане на атеизъм и бездуховност у подрастващите. Цел, която според мен обслужва не българския национален, а чужд за страната и нацията ни интерес.Всъщност историята на водената от г-н Вълчев противоречива и враждебна политика спрямо изучаването на предмета религия в училище сама по себе си потвърждава тези мои болезнени заключения.
В началото на мандата си като министър той посети Св. синод и лично пред негово светейшество Българския патриарх Максим се ангажира с назначаването на експерти по религия към регионалните инспекторати по образование.
Колко бяхме разочаровани обаче, когато само няколко месеца по-късно министърът нареди премахването на длъжностите главен експерт по религия в МОН и старши експерт по религия в регионалните инспекторати по образование в София и Пазарджик.
През 2007 г. МОН се опита да лансира нов модел за обучение по религия, като си назначи т. нар. обществен съвет, който трябваше да убеди обществото, че за децата ни ще е по-полезно от най-ранна възраст да учат за всички религии накуп.
В работата на този обществен съвет не беше поканен представител на Св. синод. БПЦ категорично отхвърли концепцията на обществения съвет към МОН и чрез своя концепция, изработена с помощта на специалисти по педагогика, съобразена с българското и европейското законодателство и практика, за сетен път предложи предметът религия да заеме подобаващо място в учебния план. Но като съхрани на всяка цена традицията - да има съобразяване с основните религиозни общности в страната, т.е. с ценностите и вярата на целокупния български народ.
През януари 2008 г. министър Вълчев се отзова на поканата на Св. синод и в разговор с нас заяви, че този въпрос няма да се реши, без да бъде взето предвид мнението на БПЦ. За нас стана ясно, че всъщност г-н Даниел Вълчев започва да разкрива истинското си отрицателно отношение както спрямо възрожденската българска традиция, така и към съвремената духовна потребност в преподаването и изучаването на вероучение в българските училища.
Диалогът със Св. синод бе прекратен и като най-прясна илюстрация за това мога да посоча протоколния скандал отпреди две седмици. Св. синод бе изпратил до министър Вълчев писмо, в което изразява желание да получи от МОН официалния текст на законопроекта, за да може да изрази актуалното си мнение по него. Колко голямо беше огорчението ни, когато в Синодалната палата пристигна отговор в смисъл, че МОН не смята за нужно да изпраща този текст до ръководството на традиционното вероизповедание, тъй като патриархът и Св. синод можели да се запознаят с него от интернет страницата на МОН.
Отдавна не се беше случвало да бъде проявено такова незачитане и неуважение към православните християни в България. Колко ярко контрастира това с утвърдената практика Народното събрание да изпраща до Св. синод всеки законопроект, който в някаква степен касае живота на БПЦ или въпроси от духовно, етично, морално и общонационално значение.
В този законопроект връх в потъпкването на конституционните права на българските граждани е предвижданата забрана децата да носят религиозни символи в училище. Нима г-н Вълчев изпитва носталгия по атеистичния режим у нас? Или го смущава откритото изповядване на вярата? Може би за него няма нищо свято и затова желае и децата на България да бъдат възпитавани в подобен дух? Но така те биха били лесна плячка за духовния звяр - дявола, който “си беше открай човекоубиец и не устоя в истината, понеже в него няма истина" (Евангелие от Йоан, гл. 8, ст. 44).
Това ли иска г-н министърът да се случва на нашите деца? Те да растат без познание за Бога и за вярата на предците си и лесно да стават жертва на алкохолизма, наркоманията, агресията, разврата и срива на всякакви ценности?
А всички добре знаем, че тези пороци, от които всички родители се стремят да спасят своите деца, правят подрастващите много по-уязвими за манипулации от всякакъв вид...
Възможно ли е именно министърът на образованието и науката да се стреми към това в България да растат поколения, които не вярват и не почитат никого и нищо, включително и себе си? Така изглежда.
Тъй като той непрестанно показва пълна липса на съзнание за необходимостта от духовно-нравствено възпитание на децата и грижа за тяхното вечно спасение. Сега в училище има часове по безопасен секс, но няма часове, в които децата да се научат на християнски морал и въздържание; сега в училището има агресия, а няма предмет, в който да възприемат уроците по великодушие, милосърдие, състрадание, кротост.
Министър Вълчев често подчертава светския характер на образованието у нас. Но това са само думи, зад които се крие нежеланието му училището да образова и възпитава в духовно отношение, като дава на децата духовен критерий, вътрешна свобода и сила да се ориентират в толкова противоречивия и объркващ съвременен свят.
А 1 или 2 часа седмично изучаване на религия с нищо не биха могли да заплашат светския характер на училищното образование така, както и няколко часа по история или по биология не го правят съответно историческо или биологическо.
Нима е нарушен светският характер на държавата ни от факта, че националният ни герб е увенчан с Христовия кръст?
Ако следваме логиката на г-н Вълчев, веднага трябва да свалим кръста или да отстраним от българското училище националния герб, който съдържа религиозен символ.
А какво да кажем за голямото число български училища, които носят имената на такива светилници на православието (религиозни символи) като светите братя Кирил и Методий, св. Климент Охридски, св. княз Борис-Михаил Покръстител, св. Йоан Рилски, св. Патриарх Евтимий Търновски, св. Пимен Зографски, св. Софроний Врачански, св. Паисий Хилендарски?
Нима министър Вълчев ще поиска да бъдат снети кръстовете и от техните икони и изображения, както и самите им ликове от училищните стени, откъдето те ненатрапчиво и неагресивно благославят най-мъничките и невинни приемници на познанието?!
Може ли да се иска от децата да се откажат от вярата си, да изоставят своята религиозна идентичност пред прага на училището? И не би ли довело до вредно раздвоявяне на детската същност? Трябва ли училището да пречи на децата да се изграждат като цялостни и хармонични личности и да ги възпрепятства в това да зачитат правото на другия да показва и отстоява религиозните си вярвания?
И законно ли би било завършилите богословие православни духовници, които са равноправни български граждани и данъкоплатци и имат издадена от МОН диплома за педагогическа правоспособност, да не могат да преподават в българското училище поради факта, че носят расо? Какво, ако не безогледна дискриминация би било това? Нормално ли е свещеното расо, напоено с кръвта на хиляди знайни и незнайни мъченици духовници, дали живота си за вярата и свободата на нашето отечество, свещеното расо, което с достойнство и чест носили българските будители и просветители, да бъде наречен днес натрапчив религиозен символ не допустим в българското училище?
Според мен министър Вълчев е един объркан човек, тъй като в едно свое скорошно изказване по телевизията той саркастично попита дали, ако стане адамит по убеждение, би могъл да ходи гол. Наистина той е един нещастен човек, щом може да сравни светото православие с древната ерес на адамитството. Той проявява неоправдан цинизъм и безотговорност, щом е забравил значението на Българската православна църква в историята на нашия народ, щом не иска да признае, че българското училище е рожба на Българската Църквата и черпи естествени сили от нейната неувяхваща духовна култура.
Нарекох този човек, министъра на образованието Даниел Вълчев, злощастен, защото му съчувствам, тъй като с думите и делата си той води българската младеж и децата ни към духовна гибел и заприличва на онзи човек, за когото Господ Иисус Христос казва: “Горко на оногова човека, чрез когото съблазън дохожда" (Евангелие от Матей, гл. 18, ст. 7).
Историята и животът ни учат, че всеки човек или режим, който се е опитал или се опитва да унижи Бога и църквата, рано или късно претърпява злощастен крах в тези си усилия, защото "Бог поругаван не бива" (Послание на св. апостол Павел до Галатяни, гл.6, ст. 7).
