Митрополит Емануил е председател на Събора на православните епископи във Франция и митрополит на Вселенската патриаршия за Франция, съпредседател на Съвета на френските християнски църкви, както и директор на Бюрото на Цариградската патриаршия при европейските структури в Брюксел. Митрополит Емануил беше в София за Всеправославната работна среща, която се състоя по покана на българския патриарх Максим и Светия Синод на Българската православна църква.
Как оценявате срещата на представителите на Православните църкви София?
- Бих казал, че това беше една много полезна и необходима среща, която се осъществи по покана на Българския патриарх Максим към всички църкви. Те всички отговориха и изпратиха свои представители. Срещата бе едно продължение на Светия разширен надюрисдикационен всеправославен събор през 1998 г. Духът на срещата беше такъв. На срещата в София искахме да подчертаем своята подкрепа към Българската патриаршия, към каноничната Православна църква на България и главата на тази църква Патриарх Максим. Това беше изразено от всички представители на православните църкви, които присъстваха на срещата. Смятам, че нашата мисия, която по своята същност беше братска проява на любов и съпричастност към Църквата в момент, в който беше нужна помощта ни, постигна целта си. В текста, с който излязохме и с който искахме да изразим позициите си и да помогнем на църквата и на Патриарха, а те на свой ред да предприемат нужните действия към българската държава, за да се справи с проблема възникнал след решението на Европейския съд по правата на човека през януари, се споменават както връзката между Срещата на Православието в София и Синода през 1998 г., така и начините, по които смятаме, че можем да помогнем като църкви. Напълно разбираме решението на Европейския съд. Целта ни не беше да излизаме с един враждебен текст, а да разясним на Църквата какво означава едно такова решение и какви са действията, които оттук нататък трябва да предприеме както Църквата, така и, в много по-голяма степен, българската държава.
Може ли да се каже, че Европейският съд по правата на човека в Страсбург се намесва в делата на Българската православна църква?
- Напротив. Не смятам, че Европейският съд се намесва във вътрешните дела на Църквата. Съдът не осъжда Църквата. Решението не засяга Църквата. Това е решение, което осъжда ролята на българската държава по отношение на въпроса за неутралитета. Не смятаме, че това е намеса на Европейския съд, нито пък за наказание на съда спрямо държавата. Искам да изясня, че според мен тук имаме объркване по отношение на това какво означава решение на Европейския съд. Европейският съд произтича от Съвета на Европа, на който и България е член, както всички други европейски държави. Това не е наказателен орган, целта му не е да наказва. Има, както и в Европейския съюз, на който България също е член, редица решения, които се спазват. Както трябва една държава да хармонизира законодателството си с европейското, така и в рамките на Съвета на Европа трябва да се зачитат неговите правила. Едно решение на Съда не е краят на света. То е съобразяване с решенията на един орган, който дава указания какво трябва да се направи. Съдът не се намесва в църковни теми. Църквата знае много добре какво трябва да направи след решението на Събора през 1998 г. И смятам, че това е направено. За нас въпросът е приключен. От тук нататък следва да бъдат предприети стъпки от онези, които не са в каноните на Църквата. Църквата има своите канони и има канонично право, което е приложено.
Известно ли Ви е съдът в Страсбург да се е намесвал в проблем на Църквата в друга страна-членка на ЕС?
- В много държави. Гърция е осъждана седемнадесет пъти. В един случай имаше спор с Римокатолическата църква на остров Крит. Смятам, че когато принадлежим към една европейска организация, към една институция, това е нормално. Със сигурност държавите трябва винаги да работят така, както биха искали европейските институции и да не е необходимо каквото и да е указание. Съдът прилага съответни процедури и целта е да излезе с решение - няма друга цел. В съда участват съдии от всички страни-членки. Не става въпрос да се налага наказание, както неколкократно казах. Това е решение, с което Съдът е излязъл и което е следствие от едно справедлив процес. Ако при взимането на решението не са взети предвид определени параметри - това беше нашата цел - да покажем, че Църквата има възможността да припомни на държавата какво трябва да направи. Не виждаме в решението да се споменава какво означава свикването на Всеправославен събор и какви са решенията му. Това го няма в доводите, които намираме в текста на съда. Трябва да припомним това. Смятам, че още има начини държавата да се активизира.
Какво може да направи Вселенската патриаршия за решаването на въпроса?
- Вселенската патриаршия, като църква, която координира междуправославните теми, има роля, която не означава, че се меси във вътрешните работи на една братска Православна църква. Ние зачитаме каноните на Българската църква, подкрепяме каноничността й и църковния глава и ролята ни тук беше да дойдем като представители на Патриаршията и да помогнем в разговорите, които се осъществиха на тази среща. Самият Вселенски патриарх председателстваше събора през 1998 г. и смятам, че присъствието му тогава беше катализатор както с начина, по който водеше разговорите, така и с начина, по който показа решаването на проблемите на разкола и това, как се приема в каноничната Църква разколът. Патриаршията през 1998 г. имаше катализираща роля, както и сега Вселенската патриаршия пак иска да помогне с каквото може. Вселенската патриаршия не се намесва във вътрешни въпроси на Църквата. Смятам, че отношенията ни с Българската църква са отлични. Имаме приятелски връзки. Близо сме до Българската църква и в този случай. Това, което се посочва и в текста, е, че Вселенската патриаршия има възможността с юристите, с които работи, да помогне на Църквата и на българската държава, стига да се поиска помощта на експертите, които имат опита при подобни случаи, разглеждани от Европейския съд. Трябва да знаем каква е процедурата, трябва да знаем какви са възможностите и какво определят европейските договори за човешки права и да разберем духа. Това, което бих искал като представител на Патриаршията да подчертая, е че за нас Европейският съд не е страшилище. Решението му не е враждебна позиция към Църквата и към българската държава. Той дава указания и трябва да се уважава решението му и да предприемем действия в рамките, които ни се дават. Това е демократична процедура. Оттук нататък решението и какво ще предприеме държавата, е нейна отговорност. Повтарям, че Вселенската патриаршия като църква-Майка, като църква, която координира междуортодоксалните въпроси можем да помогнем, когато това бъде поискано.
Каква е позицията на Вселенската патриаршия към Македонската православна църква и нейния статут?
- Това е една тема, която засяга по своята същност връзката на Сръбската патриаршия с отцепилите се православни в Бившата югославска република Македония. Смятаме, че решението, което ще предложи Сръбската патриаршия, би било единственото, което може да се приеме. Вселенската патриаршия не иска да се намесва. Има представители на тази църква, която се отцепи само по политически критерии по времето на Йосип Броз Тито. Смятаме, че трябва да се възстанови каноничният ред в рамките, които даде Сръбската патриаршия. И ако Сръбската патриаршия смята, че решението трябва да дойде при един събор, то тогава ще обсъждаме въпроса. На този етап обаче нямаме някакъв разговор. Ние си сътрудничим само с канонични автокефални автономни православни църкви.
