Ако Инокентий се върне в Патриаршията, Страсбург няма на кого да даде имотите
Междувременно Страсбург дава възможност на Инокентиевия кръг и на българската държава да постигнат споразумение в рамките на 3 месеца - т. е. до 22 април т. г. Очертаващите се преговори обаче съвсем няма да са само между двете страни по делото. Неминуемо се явява и трета - Св. Синод на БПЦ, който стопанисва отнетите от Инокентий храмове. Започналите совалки на правителствени чиновници между Синодната палата и лагера на "отцепниците" показва, ще държавата се опитва да излезе на всяка цена от блатото, в което я набута предишният кабинет. И, като се оттегли от позицията си на страна по преговорите, да влезе в ролята на посредник между клириците - за да си припише лаврите, ако успее, и да избегне критиките, ако се провали.
Тихи раздори обземат Българската църква, след като Страсбург най-сетне се
произнесе по делото “Инокентий”. Спомняте си, на 22 януари Европейският съд по
правата на човека (ЕСПЧ) осъди България, че е нарушила правото на
вероизповедание на хората на Инокентий заради това, че през юли 2004 г.
прокуратура и полиция отнеха владените от тях храмове и ги върнаха на законния
според държавата и каноните собственик - Светия Синод. Страсбург категорично ни
показа, че държавата е допуснала нарушения, “като е употребила несъответстваща
намеса в църковните дела” - коментира правосъдният министър Тачева веднага след
решението.
Съдбата на отнетите храмове, 250 според жалбоподателите, а
според решението на Евросъда едва 107, беше отложена за по-късно време. Макар все
още да се гадае каква съдба Страсбург ще отсъди за исканите от Инокентий
храмове, опасенията от евентуално решение в полза на жалбоподателите са големи.
Защото спорните църкви или ще трябва да бъдат отнети чрез прокуратурата от
Българската Патриаршия и върнати на Инокентиевите хора, или държавата ще трябва
да им изплати обезщетение, равностойно на имотите - сумата, подадена от тях, без
малко е 700 милиона лева. Не е ясно само дали Страсбург ще я приеме или намали.
Но при всички положения от някого нещо ще трябва да се вземе, на някого нещо да
се плати. Тогава или държавата яко ще се бръкне в хазната, или ще настъпи
поредният хаос в Църквата.
И кой знае дали Българската Патриаршия няма
на свой ред да си потърси правата в ЕСПЧ?!
Един затворен кръг, от
който няма излизане
Така че в предстоящите преговори е заложен не
само окончателният изход по делото в Страсбург, но мирът и единството в Църквата. Според позицията на висшия клир, оповестена светкавично след
решението на ЕСПЧ, преговори с отделилите се от единството на Църквата не може
да има - единствената възможност за тях е да се върнат в лоното на майката Църква чрез покаяние! Владици и доморасли църковници заклеймиха и демонизираха
Страсбург, че "несправедливо, едностранно и пристрастно" погазва църковните
канони, че коварно и злонамерено иска да разцепи БПЦ, като "възкреси разкола"! А
върхът беше неистовото хлопане за помощ на вратата на новоизбрания Руския
патриарх. Види се, не беше достатъчно църковната ни делегация за интронизирането
на Кирил да проси помощ от Москва срещу Страсбург, та трябваше и президентът
Първанов да става просител. Само че нито ЕСПЧ е приел възторжено, нито пък
България ще има полза по делото от позицията на Руския патриарх: "Страсбургският
съд погрешно се втурва в пространството на каноничното право. На основата на
светски закони не трябва да се приемат решения, засягащи вътрешноцърковния
живот". Защо, като ще плаче,
клирът не потърси най-напред помощ от
Вселенския патриарх,
чийто авторитет в Европейския съюз е безспорен?!
Архиереите ни е добре да знаят, че ако и да имат всевъзможни дивиденти от
русофилството си, пред евроинституциите то не е печеливша карта. Може и да не ни
харесва, че евромагистратите в Страсбург са от страни с католико-протестантска
традиция. Но, като са се произнесли в полза на Инокентий, те едва ли са действали
като врагове на Българската църква, следвайки някаква световна конспирация за
унищожаване на Православието?! Подобни провинциални емоции може би са резултатни
сред малограмотни църковници, но в ЕС работещи са фактите - един светски съд
няма как да вземе под внимание каноните, които са прерогатив единствено и само
на Църквата. И ако БПЦ е срещу прилагането на светските закони във
вътрешноцърковния й живот, защо тогава през 2004-та Синодът също прибягна до
закона и се скри зад прокуратурата, за да реши вътрешноцърковния си проблем с
храмовете на отцепниците?!
Въпреки официалната хард-позиция на клира от
Синодната палата, все пак се
прокрадват сигнали, че далеч не всички са
настроени войнствено срещу отцепниците.
Някои митрополити имат
добрата воля да разговарят с тях и дори се обмисля излъчването на контактна
група, която да инициира срещи. Но с кого точно?
Жалбоподател по делото
"Инокентий" е не само самозваният Софийски митрополит, но също свещеници и
миряни от храмовете, отнети с прокурорското разпореждане през 2004 г. Макар да
са шепа хора, има ги в цялата страна, а основното им ядро е в София. Упорито
отказват да приемат Патриарх Максим за свой духовен глава и от няколко години
служат в една палатка на мястото на мавзолея. На 5 февруари, две седмици след
като ЕСПЧ се произнесе по тяхното дело, те се събраха в салона на "Славянска
беседа" в София и излъчиха преговаряща група от девет души за контактите с
държавните власти. И от позицията на страна, спечелила в известна степен делото
в Страсбург, вече диктуват условия: "Дядо Максим да ни върне отнетите храмове и
едва тогава можем да разговаряме. Но като равнопоставени - изобщо да не си
мислят владиците, че с приведен гръб отново ще им се покайваме...", категорични
са те.
На това събиране обаче за пореден път стана очебиен един факт, за
който отдавна се шушука - отсъствието на Инокентий?! Не може да не ви е
направило впечатление, че откакто Страсбург, макар и половинчато, се произнесе в
негова полза,
лицето на разкола Инокентий не се е появявало никъде
в общественото пространство и продължава да пази пълно мълчание за бъдещите
си ходове. Не е тайна, че мнозинството свещеници и духовници от "алтернативния"
синод, макар формално да го поменават като свой архипастир на богослуженията,
отдавна са изолирали Инокентий - говори се, заради подозрения в имотни
злоупотреби. Затова и в деветчленната група за преговорите с държавата нямало
нито един негов човек.
От това негласно разделение сред отцепниците
смятат да се възползват склонните на компромис митрополити от Св. Синод. "Ако не
желаят всички да се върнат при нас, можем да започнем само с един-двама" -
споделя един от синодните старци. Разбирай: да започнат разговори с Инокентий и
приближените му... И в крайна сметка да си ги приемат обратно. Разбира се, не
като митрополити, а в епископските им санове, както отреди Всеправославния събор през 1998 г. Нищо чудно заради изолацията, в която е изпаднал, и заради все
още неясното съдебно решение за отнетите храмове, т. е. за бъдещите му приходи,
Инокентий да приеме подадената му ръка. И в мига, в който се завърне като
епископ на Българската Патриаршия, жалбодателите в ЕСПЧ автоматично ще
се
лишат от основния си играч - тогава на кого съдът да връща храмовете?
Така онези стотина миряни и духовници, които на 5 февруари се
събраха в "Славянска беседа", може да останат с празни ръце и отново на
улицата.
Идеята за връщането на Инокентий обаче не се приема
ентусиазирано от всички владици и разделя Синода. Затова е възможно и друго - Синодът да обяви, че възстановява на длъжност в спорните храмове всички
прогонени свещеници. Разбира се, с условието да припознаят върховенството на Патриарх Максим. Доста трудно, като се знаят настроенията на "алтернативните":
те наричат послушковци събратята си, които признават Максим за свой архипастир,
и смятат, че всички, които се черкуват в Максимовите църкви, "носят петолъчки на
челото". Е, вярно, позицията им изглежда доста демодирана, но хората си я
отстояват. Но евентуалният им отказ да приемат възстановените си длъжности ще
помогне на Синода да си измие ръцете като Пилат: "ние им предложихме, а те ни
отказаха". Ерго, съдът в Страсбург пак няма защо да им връща
храмовете.
