Кога за последно сте влизали в църква? Знаете ли колко църкви има в квартала ви? И интересува ли ви изобщо? Не ме разбирайте погрешно, от олтара на лаптопа си няма да се правя на месия от новите дни. По-скоро ще се опитам да ви провокирам да дадете и вашите отговори в коментарите под тези редове.
Тъжно ми е. Много ми е тъжно. В момента православните храмове в София са по-празни и от музеите. Влезте по обяд в която и да е църква, дори и в централните и ще преброите най-много по десетина души. Ако приемем, че в София имаме приблизително 20 храма по 10 човека в тях това прави някакви си 200 души. 200 от общо 2 000 000 официални жители и още 500 000 приходящи!!!
Да не ви стряскам допълнително, но 5-6 от миряните в църквите като нищо ще ви проговорят на италиански или руски, което означава, че са просто туристи и нищо повече. По-скоро ще видите пълен музея "Земята и хората", отколкото "Св. Александър Невски". Това не е резултат от насаждания 45 години атеизъм. Или поне не само. Пустеещите храмове са символ на отчаянието и на безразличието, което разяжда София така, както зимният студ "яде" столичните пътища.
Да, не винаги храмовете са пусти. Но коледните и особено великденските стълпотворения пред тях само добавят нови тъжни тонове към картината. И понеже няма кой да изгони търговците от храма, пошлостта се шири на площадите около тях. Великденските служби се превръщат в шизофреничен микс от запалени коси, пияни ултраси, които скандират името Божие, и размазващи се в нощта роми, продаващи свещи и фланелки. На другия ден виждаш огромните планини от яйчени черупки, споени с восък, чаши, набучени със свещи, найлонови пликове и счупени солници. Тази картина е нарисувана от тълпа добре облечени хора, които търсят спазването на традицията и душевното си спасение по календар, но всъщност очакват нетърпеливо да използват резервацията си в реномирано заведение по-късно вечерта. И там някъде, в хаоса и миризмата на опърлено се губи звукът на камбаните.
Смирението, което трябва да бъде намерено в тишината на църквата, е заменено от истерични псувни по задръстванията, тътен на затръшващи се врати и крясъци на мразещи се хора. Спасението се купува на грамове и четвъртинки или на безкрайни опашки в някакви администрации. Миризмата на тамян и пукотът на свещите са заличени от взривове на заведения и лимузини и бързи откоси. Иконите са вече други, с повече силикон, с повече участия и повече от "моите фенове". Но пък са със същите спонсори.
А уж трябваше да е другояче.
Вярата не може да се рекламира, но може да се губи. Може да се загуби като бърз високолихвен кредит, ударен от световната финансова криза. Може да се загуби и като доверие в светлото бъдеще. Може да се загуби и защото съседът ти те е наводнил.
Но не трябва. Защото там зад вратите на храма ви чака Христос и просто трябва да отворите сърцето си. Там в храмовете ви чакат и божии хора с огромни сърца като моите приятели протодякон Любомир Братоев от "Александър Невски" и отец Ангел от църквата "Света София". Там ви чака алтернативата на психиатрите, сънотворните, успокоителните и алкохола. Там е равновесието, от което всекидневието ни вади.
Когато намерите време, идете до най-близката църква и запалете свещ за вашето здраве и за помен на предците ви. И намирайте времето по-често, за да не пустеят местата, които ни правят по-добри.
