"Разколът е църковна болест и не се преодолява с компромис"

През лятото на 2008 г., по време на отбелязване 1020-та годишнина от Кръщението на Русия, Юшченко помоли поканения на тържествата Константинополски (Вселенски) Патриарх Вартоломей да съдейства за учредяването на Украинска автокефалия. Същевременно украинските власти по всякакъв начин се стараеха да премълчават визитата на Московския патриарх Алексий Втори.

„Бях член на Поместния събор, който избра на патриаршеския престол Светейшия Патриарх Кирил, и с голям интерес слушах украинските участници в събора, които представляваха значителна част от общия брой на делегатите. Повечето от техните изявления бяха посветени именно на темата за църковното единство… От онова, което ми се удаде да чуя, разбрах, че за преобладаващото мнозинство православни в Украйна, за тяхното духовенство и техните архипастири темата за запазването на общото ни духовно и културно пространство на Светата Рус остава централна и по този въпрос съществува пълно единомислие”. Това каза секретарят по междуправославните връзки и задграничните учреждения на РПЦ в Отдела за външноцърковни връзки прот. Николай Балашов.

Отново той продължи: „Твърде близка ми е мисълта, която прозвуча в доклада (на Поместния събор) на, тогава все още Местоблюстителя, а вече Московски и на цяла Русия Патриарх Кирил за това, че делото по преодоляването на разкола съвсем не се заключава в намирането на някакъв компромисен модел. Хората са светски и често разсъждават със светската терминология – подобно, да речем, на сливането на политически партии. В този случай обаче подобен модел не работи. В случая делото се заключава не в намирането на компромисен вариант относно, например, статут на УПЦ, който да би помирил всички. Защото разколът е болест в тялото на Църквата и като такава тя може да бъде излекувана само с църковни средства, т. е. върху основата на свещените канони на Църквата…, които обаче – както каза владика Кирил – трябва да бъдат прилагани с чувство на любов към нашите братя, които са се отделили от нас. Нашите сърца, нашите врати, трябва винаги да бъдат отворени за тях.”

„Особено важно е, че сега ние имаме надежда. Във връзка с избора на митрополит Кирил за патриарх ние получихме надеждата, че цялата пълнота на Руската православна църква ще положи усилия (за излекуване на разкола)”. Това пък каза прессекретарят на предстоятеля на УПЦ Георги Коваленко. И продължи: „Ние знаем, че Светейшият Кирил е човек, който не се страхува от диалога и намира прости решения на сложните проблеми, а заедно с него работи и сериозен екип… Храним големи надежди, че новият Московски и на цяла Русия патриарх ще намери правилното канонично, църковно и в действителност патриаршеско разрешение на този въпрос.”

Прот. Андрей Ткачов от Мисионерския отдел на УПЦ напомни историческия опит на Украйна – възникването на Гръкокатолическата (униатска - б. р.) църква и обърна внимание върху някои паралели.

„Всичко се е развивало по подобен начин… Ставало е дума за това, че украинците трябва да бъдат независими, да са самоуправляеми и т. н. без да се засяга – по възможност – нито догматиката, нито òбредната страна. Униатската църква съществува и до днес. Под нейно влияние се развиват всички процеси в най-новата история на Украйна, които така или иначе биват украсявани в тоновете на национализма. Без влиянието на униатите не минаха и центробежните тенденции в украинското общество”. Прот. Ткачов отбеляза още, че „проблемът за автокефалията е изключително сходен с униатството”.

„Това са едни брадати дядовци, облечени в раса, които мислят в националистични категории…” – каза още свещеникът, като добави, че преодоляването на разкола ще бъде труден психологически проблем: как хората да бъдат наново убедени в очевидната истина против онези, които я отричат?

С това се съгласи секретарят на Одеската епархия прот. Андрей Новиков. Според него „пътят към автокефалията е междинна степен, а крайната цел е унията”.

Отец Николай Данилевич от Отдела за външноцърковни връзки на УПЦ обърна вниманието на присъстващите върху това, че проблемът с разкола вече не се свежда само до едната политика.

„Ясно е какво представлява политиката – политиката е вмешателство. Какво обаче остава в крайна сметка? Една разделена страна. Макар това да не е наше дело, факт е, че у нас народът е разделен. На мен, като свещеник, се налага да общувам както с рускоезични, така и с украиноезични – както с едните, така и с другите. При което едните искат едно, а другите – друго. Това, което е най-важно, е, че е създадена вражда между привържениците на Москва и на Киев. Точно тази психологическа вражда трябва да бъде преодоляна”. Това бяха думите на отец Николай.

Отново той отбеляза, че да бъде преодоляна враждата е невъзможно без общение и напомни, че УПЦ е призовала вярващите без вражди, а с християнска любов да се отнасят към онези събратя, „които, вярваме, се намират временно вън от оградата на Църквата”.

Необходим е обикновен човешки диалог…, необходимо е общение. Как те ще могат да се завърнат, ако въобще не общуваме с тях?” – попита свещеникът.

Отец Николай съобщи още, че главата на Украинската православна църква, митр. Владимир (Сабодан), е предложил създаването на руско-украинска богословска комисия по проблемите на разкола между православните църкви, която да проучи ситуацията и да предложи варианти за решаване на проблема. Този въпрос засега се намира във фазата на обсъжданията.

Юшченко увеличава броя на разколниците

„Когато говорим за украинската власт, трябва да говорим не за това, как тя желае да подпомогне преодоляването на разкола, а по-скоро за това, как иска допълнително да го подсили. Единственият път, по който тя иска да ни води, е… да превърне нашата църква в разколническа. По всичко личи, че това е единственият път, който устройва президента (В. Юшченко) и неговото обкръжение, което усилено натрапва всякакви модели за излекуване на разкола, освен каноничните такива” – каза Новиков.

С това беше съгласен и професорът в Московската духовна академия, дякон Андрей (Кураев), който каза: „Боя се, че да способства за преодоляването на разкола за украинския президент означава, колкото е възможно по-бързо да ампутира Православието в Украйна от Московската Патриаршия".

Ръководителят на Пресслужбата на УПЦ Василий Анисимов посочи, че, отчитайки позицията на президента Юшченко, „би било трудно да се позоваваме на каквито и да било канони; това, към което трябва да апелираме, са просто законите”.

„Добре знаете, - каза той, - че Главна прокуратура на два пъти сне от регистрация, като незаконно създадена, УПЦ-КП, чийто последен протест и досега не е удовлетворен, а само е отложен. Ето защо съществува възможност да се върви и към държавната власт (по пътя) на закона...” Макар и да липсва увереност в действията на украинската власт.

Говорейки за политическите разногласия между Русия и Украйна, както и за ролята на Църквата в този контекст, отец Андрей (Кураев) отбеляза: „Колкото повече съществува конфликт в средите на политическия елит, толкова повече Църквата е длъжна да обръща внимание върху запазването на народностното единство”. И продължава: „Ще напомня и това, че във времето на въоръжения конфликт между армиите на Русия и Грузия диалогът между нашите църкви не беше прекратен… Що се отнася пък до политическите фактори в трагедията на Православието в Украйна, те са несъмнени. Ние се уморихме да обръщаме внимание на странните двойни стандарти. Защо нито един от идеолозите на украинския разкол не укорява украинските католици за това, че се подчиняват на задграничен духовен водач? Защо борбата за духовна независимост е насочена единствено към православните? Сред православните зависимостта от Московската Патриаршия е просто нулева. Това не е зависимост, а солидарност. В същото време зависимостта на украинските католици от Римския папа е повече от пряка. Удивително е да четем католическата преса: Папата разреши поставянето на венец в еди-кой-си костел (римокатолически храм, бел. прев.)… Да бъдат потвърдени от Ватикана е необходимо дори за подробности, които спокойно биха могли да се решават на енорийско или на епархиално равнище. Да не говорим за утвърждаването и преместването на епископи на територията на Украйна. В същото време преместването на епископи на УПЦ не изисква каквото и да било съгласуване с Московския Патриарх”.

„Съвсем разбираемо е, че за местните политически водачи е по-лесно да управляват една автокефална църква. И те искат да направят от Църквата свой идеологически джобен ресурс – в частност електорален ресурс. Църквата обаче се противи, когато я превръщат в електорална PR играчка. Точно тук се крие и причината за конфликта” – резюмира дякон Андрей (Кураев).

Превод: Борис Маринов.