Св. Синод на Грузинската църква избра трима кандидати за патриарх – това са митрополитите Шио (Муджири) с 20 гласа, Григорий (Бербичашвили) със 7 гласа и Йов (Акиашвили) – също със 7 гласа. На избирателния събор, в който освен епископата ще участват клирици и миряни от всички епархии, право на глас ще имат отново само тридесет и деветимата архиереи, членове на Св. Синод. Новият патриарх се нуждае от подкрепата на най-малко на двадесетима от синодните членове (т. е. половината плюс един). Толкова гласа получи на първия тур местоблюстителят Шио.
Според богослова и журналист Мириан Гамрекелаишвили, не е сигурно, че гласуването ще се възпроизведе и на втория тур. Според него голяма част от йерарсите са гласували за митр. Шио, защото предпочитат познатото пред новото, което би внесъл друг ръководител на църквата.
„Факт е, че за митр. Шио беше изразходван много голям ресурс. В социалните мрежи имаше голяма кампания, направиха отделни профили, ботове, чатове, подготвяха рийлове и споделяха подкрепящи материали, което, разбира се, не е повлияло на избора на епископите, но създаде обществено мнение, че той е достойният кандидат. Върху епископите по-скоро би трябвало да е въздействал, така да се каже, пътят на индивидуалното договаряне – с всеки поотделно са се водили преговори: ако ме подкрепиш, ще получиш това и това. Аз предполагам, че при гласуването към подкрепящите митр. Шио се е присъединила немалката група йерарси, които искаха да издигнат митр. Даниил, но тъй като в устава е записано, че кандидатът трябва да бъде на възраст не повече от седемдесет години (а той е на седемдесет), не успяха да го включат в тройката… Начинът на патриаршески избор в нашия устав прави от първия тур един вид пробно събрание, за да се разпределят и изкристализират силите. Новото от това събрание е, че митр. Даниил, неговата кандидатура и неговият екип бяха изключени от играта. Сега ще започне серия от преговори между отделните групи – тези архиереи ще се наклонят или към митр. Григорий, или към митр. Шио, много малко вероятно – към Йов… Има обаче вероятност и местоблюстителят Шио да загуби някои от тези 20 гласа и това е и моето предположение… Предимство на митр. Шио е, че като местоблюстител толкова години той добре познава и поддръжниците, и противниците си, и знае много добре на кого какво да обещае и кого с какво да заплаши“, смята Гамрекелаишвили.
Нека кажем няколко думи за тримата избрани на първия тур кандидати.
Митр. Йов
Предизборното обещание на митр. Йов е, че ако стане патриарх, ще опита да възстанови в Грузия средновековния модел на националистическо-консервативна симфония. Това предполага помазан чрез ръкоположение цар – цар, подкрепян от патриарха, и вероятно възстановяване на църковната гвардия. Така че, ако митр. Йов стане патриарх, ще има миропомазване, той ще възстанови царя поне в символичен план, а след това вече самият цар ще трябва да се опита да извлече от това миропомазване реална власт. Дали ще успее да го направи, това вече зависи от него.
Митр. Йов беше един от най-ревностните, може да се каже дори самоотвержени поддръжници на „Грузинска мечта“. Но когато се случиха събитията от 20 юни – протестите, последвали след сядането на руснака Гаврилов на мястото на председател на Грузинския парламент, Йов пръв се включи по епохален начин в този процес.
Консерватизмът на Йов се основава на националистически, а не на русофилски идеи. Това не е руски наратив, Йов не е представител на руския консерватизъм. Той е представител на националистическия консерватизъм.
Затова за Йов се оказа неприемливо насилственото беззаконие, глобяването и насилието, безпричинното биене на хора, побоят над онези, които властта не харесва. Тогава Йов направи няколко смели изявления срещу правителството и с това отряза пътя си към „Грузинска мечта“, затвори се в своята епархия и реши, че в борбата за патриаршеския престол неговата опора няма да бъде светската власт, а строгият религиозен, национален консерватизъм и църковната армия.
Митр. Шио
Предизборните послания на митр. Шио също са консервативни, но това не е националистически консерватизъм. Те се основават, така да се каже, на руски културно-политически изолационизъм. Има се предвид запазване на изолационизма спрямо Европа и спрямо европейската ценностна система. Митр. Шио често повтаря постулати, присъщи на руския консервативен наратив. Напоследък той ги смекчи, но, например, ако погледнете серията му проповеди за ролята на жената и ги сравните с това, което се случва в Руската църква, ще видите, че са идентични.
Същото е и по отношение на малцинствата – той копира тези послания от Русия, а след това ги облича в религиозно-културен патриотизъм.
Митр. Шио е учил и работил в Москва и това също играе роля, за да харесва руското религиозно-културно пространство. Възможно е обаче да има и определено пряко влияние върху него, а какъв тип е влиянието на Руската църква върху него и чрез кого се стреми да го осъществи, никой не може да каже. Митр. Шио се е формирал там, в Русия, и може би искрено му харесва и вярва, че за Грузия ще бъде по-добре, ако страната ни остане в руското културно пространство и се сближим ментално.
Още едно предизборно обещание на митр. Шио е близката връзка, близкият контакт с властта, в случая с „Грузинска мечта“.
Митр. Шио също така възнамерява да направи промени в структурата на църквата: да създаде екип от млади свещеници – вероятно това са женени свещеници, защото към темата за монашеството митр. Шио се отнася много сериозно. Той иска то да бъде особен, изключителен избор в живота на човека и не желае лесно да се съгласява с решенията на хората да приемат монашество, както се случваше досега. Това също радикално отличава митр. Шио от митр. Йов. Йов, например, благославя за монашество всеки, който му каже, че желае това. Шио се опитва да превърне монашеството в категория на някакво мистично решение, както това се случва в Руската църква. В Русия е много силно това традиционно разбиране, сякаш когато човек стане монах, той може да пророкува, да вижда душата в човека и т. н. Тези модели често се срещат и във филми, например в художествения филм „Остров“.
Митр. Григорий
Трябва да се отбележи, че двамата епископи, за които вече говорихме, представляват епархии в Източна Грузия, докато представител на епархиите в Западна Грузия е митрополитът на Поти и Хоби Григорий. Той очевидно е реформатор, привърженик на промени. В своята епархия той се опита да изгради определен модел – например, успя да създаде доста успешно учебно заведение в такъв периферен град като Поти с около 40 000 души население.
Освен това митр. Григорий има много ясни позиции по редица въпроси. Тази позиция е известна и на обществото. Той говори за запазването на апостолската традиция, което в този момент е много важно. Руската църква е прекъснала общение с Константинополската патриаршия и с Църквата на Гърция заради въпроса с украинската автокефалия. Смята се обаче, че това прекъсване е временно и че някога руското православно пространство и гръкоезичните църкви отново ще се обединят.
Въпросът е следният: ако Русия тръгне да играе „ва банк“, т. е. към окончателно оформяне на това разделение, тогава тя ще се опита да повлече със себе си в своя изолационизъм няколко църкви, които разглежда като църкви в своята орбита, вероятно включително и Грузия. Митр. Григорий е единственият, който назова тази опасност с истинското ѝ име и я превърна в една от основните части на своята предизборна програма, а именно – запазването на апостолската традиция.
Представете си, че се случи нещо подобно и пред Грузинската църква застане избор. А в този момент нашият патриарх не се окаже достатъчно силен и се подчини на волята на Русия. Нашата хиляда и седемстотин годишна традиция може да бъде изгубена с един замах и ние да се окажем извън международното тяло на Православната църква. Ето, именно такава опасност стои най-силно във връзка с митр. Шио: ако Руската църква официално поиска от него да направи това, каква ще бъде неговата позиция? По този въпрос той никога не е говорил, но и без да е казано, изглежда, че в такъв случай митр. Шио очевидно ще се наклони към Москва.
Митр. Григорий също така вижда необходимост църквата да изработи своеобразна социална доктрина. Повечето църкви имат социална доктрина, в която в текстова форма е отразено как църквата гледа на един или друг съвременен въпрос. Например: какво означават за църквата изкуственият интелект, семейството, уважението към живота и т. н.
Блаженопочиналият патриарх Илия никога не би станал толкова велик, ако в своето време не се беше ориентирал към младите хора. Още когато стана митрополит, едно от първите неща, които започна, беше работата с младите хора…
Митр. Григорий вижда нещата така: в църквата са ни необходими християни, чиято собствена християнска идентичност не ги принуждава да се отказват от външния свят. А другите двама ни предлагат да създадем определен тип християнски „балон“. Той твърди, че светът се развива и църквата трябва да успее да окаже влияние върху този свят“.
„Всяка новост е свързана с болка. Мнозина смятат, че ако митр. Григорий започне някакъв процес на оздравяване на църквата, на тях ще им се наложи да се приспособят към това, да променят нещо в епархията си. Мнозина не са привлечени от това, защото хората по принцип предпочитат това, което познават, дори да е зло, пред нещо ново. А митр. Шио ръководи Грузинската църква вече почти десет години. В този смисъл, по действието на инерцията, мнозина ще предпочетат познатото пред неизвестното ново, макар да знаят рисковете за Грузия от промосковски патриарх.
Всички виждат опасността от страна на Русия. Всички твърдят, че няма пряк политически натиск, но „Грузинска мечта“ ясно е дала знак на йерарсите, че събира компромати срещу всички. Инцидентът с митр. Петре, делото с цианида и разработките на службата за държавна сигурност трябва да се разглеждат като части от една обща схема. Ако си припомним тези факти и онова, което се случваше през годините, много неща ще станат разбираеми“.
* Източник: Батумилеби
