Преди девет години, през 2017 г., грузинският патриарх Илия II взе неочаквано решение: назначи митрополит Шио Муджири за свой местоблюстител. По това време митрополит Шио беше слабо позната фигура в грузинските църковни среди. За разлика от по-видните йерарси той си беше изградил репутацията на незабележим човек, чиито проповеди бяха съсредоточени преди всичко върху тълкуването на Свещеното Писание, а не върху обществени или политически проблеми. Това назначение веднага предизвика множество спекулации. Някои наблюдатели посочваха възможни връзки с Русия, като се позоваваха на факта, че той е учил в отдела за докторантура (аспирантура) в Москва, както и на това, че посещението на митрополит Иларион (Алфеев) в Тбилиси се случи малко преди това назначение.
През следващите години митрополит Шио активно използва делегираните му властови правомощия. Забележително е обаче, че при това той официално не беше представен като кандидат за патриаршеския престол. И въпреки това той придоби определен авторитет, особено сред миряните в Тбилиси. Кръгът на неговите поддръжници, макар и да не е особено широк, е видим и постоянно нараства.
Струва си да се отбележи, че често се изпуска от внимание важен етап от неговата биография, свързан с периода на духовното му формиране в прочутия Шио-Мгвимски манастир през 90-те години. Това беше време, белязано от стремеж към богословски изолационизъм в Грузинската църква. Монашеските общности от Шио-Мгвиме, Бетания и Зарзма се намираха в напрегнати отношения с канцеларията на патриарха, отстоявайки твърди антиикуменически позиции. Под ръководството на такива лидери като архимандрит Йоан Шеклашвили монашеското движение предизвика разкола от 1997 г., в резултат на който Грузинската църква излезе от Световния съвет на църквите и от Конференцията на европейските църкви.
Не е изключено именно този период на ригоризъм и изолационизъм да е формирал богословските възгледи на митрополит Шио. Неговите проповеди и интервюта свидетелстват за последователно консервативна позиция както в етически, така и в екзегетически план. Остава открит въпросът дали той напълно подкрепя предишните позиции на изолационизма.
Митрополит Шио получава докторска степен по историческо богословие в Православния хуманитарен университет "Св. Тихон" в Москва. Дисертацията му е посветена на грузинския монах свети Алексей Шушански и тази работа напълно може да бъде определена като принос към съвременната грузинска църковна историография. В Светия Синод подобни академични постижения се срещат сравнително рядко. Само малък брой от неговите членове имат докторски степени, което придава особено значение на неговото богословско образование.
Административният апарат, формиран от местоблюстителя, се състои основно от млади женени свещенослужители. Това може да бъде сигнал за промени във вътрешната динамика на Църквата, тъй като т. нар. „бяло духовенство“ дълго време е оставало в сянката на монашеските институции. В същото време лично митрополит Шио създава впечатление на сдържан човек. Отношенията му с вярващите имат предпазлив характер, макар постепенно да стават по-открити.
Сред духовенството обаче съществуват определени опасения. Стилът му на ръководство може да бъде възприеман като своеобразна дистанцираност и някои очакват, че в бъдеще той може да прояви по-твърда, вероятно невинаги открито изразена властност.
Митрополит Шио публично се е изказвал по етични въпроси. По-специално, говорейки за абортите, той ги е наричал „форма на агресия“ и дори „узаконен фашизъм“. Той също така подчертава, че традиционното семейство е съюз между мъж и жена и е основа на стабилността на обществото. Тези позиции обаче често се излагат без задълбочен анализ на социално-икономическите реалности като бедността, липсата на гарантирано жилище или споменаване на проблемите, пред които са изправени бременните жени.
Една от най-забележимите инициативи по време на неговото пребиваване на длъжността е участието на Църквата в регулирането на хазартния бизнес. Бързото разпространение на онлайн казината нанесе сериозни вреди на обществото, особено на младежта. В този случай позицията на Църквата повлия върху действията на правителството, което доведе до приемането на нови нормативни актове – без съмнение пример за конструктивно взаимодействие.
В същото време усилията за създаване на църковни медии и структури за взаимодействие с обществото дадоха противоречиви резултати. Понякога официалните съобщения изглеждаха твърде близки до позицията на правителството, което пораждаше опасения относно тяхната обективност.
Мълчанието или сдържаността по отношение на спорни въпроси като насилието срещу протестиращи или арестите по политически значими дела допълнително усложни възприемането на Църквата от обществото.
Митрополит Шио също така направи опит да въведе по-строг каноничен ред в Мцхетско-Тбилиската епархия. А това не беше лесна задача. При Илия II управлението често се изграждаше върху принципа на снизхождението, като на единството се отдаваше по-голямо значение, отколкото на стриктното спазване на каноните. Резултатът беше известна вътрешна несъгласуваност – нещо, което някои наблюдатели нарекоха „каноничен хаос“. Този каноничен хаос се проявяваше по различни начини: в ръкоположения на кандидати без необходимото богословско образование, в липсата на църковен съд и в това, че Синодът се свикваше не по-често от веднъж годишно — основно поради влошаващото се здраве на патриарха. Решаващ критерий за израстване в служението стана личната лоялност, а не богословската компетентност. Опитите да се въведе известен ред вероятно ще продължат и занапред, но те могат да предизвикат съпротива и дори недоволство от страна на онази част от духовенството, която се е формирала в „старата школа“ на патриарх Илия II.
От момента на назначаването му за местоблюстител публичният образ на митрополит Шио се формира под въздействието на две крайни тенденции: от една страна – спекулации на фона на скандали, а от друга – преувеличени възхвали от определени църковни кръгове. И едното, и другото изкривяват реалността, която всъщност е много по-сложна.
Не по-малко важен е въпросът за приемствеността. След кончината на Илия II опитите митрополит Шио да бъде представен като „избрания наследник“ или единствения „пазител“ на наследството на патриарха, особено от страна на политици, могат да се обърнат срещу тях, като предизвикат по-скоро скептицизъм, отколкото подкрепа.
Едно става все по-очевидно: предишната църковна култура, в която преобладаваше широка всепозволеност, а отчетността беше ограничена, наближава своя край. Какво ще я замени, засега не е ясно.
Ако Синодът избере митрополит Шио Муджири за грузински патриарх, пред него ще стои важен избор: да намери баланс между приемствеността и промените, както и между традициите и необходимостта от адаптация. Пътят, който той избере, ще определи не само бъдещето на самата Грузинска църква, но и нейното място в обществото.
Сред другите кандидати следва да бъде назован митрополитът на Урбниси и Руиси Йов. Той оглавява епархия, известна с многобройните си манастири и монаси. По време на пребиваването му в състава на Светия Синод са били издигнати няколко кандидати за епископи. В същото време той е добре известен със своята критика към политическите власти — както предишните, така и настоящите. Гласът на този йерарх е по-малко политически коректен, но затова пък е прям и безкомпромисен. В някои случаи в богословските си възгледи той клони към ригоризъм или към конспирологични тълкувания на събитията.
Обсъжда се също и кандидатурата на митрополита на Чиатура и Сачхере Даниил Датуашвили, известен с близките си отношения с покойния патриарх и с дълбокото си уважение към него. Самият той се ползва с уважението на членовете на Синода и на духовенството благодарение на своя духовен авторитет, интелектуална дълбочина и богат епископски опит.
Смята се обаче, че той е по-малко харизматичен и амбициозен от митрополитите Шио и Йов. Като се има предвид възрастта му — 70 години — членовете на Синода напълно могат да го разглеждат като удобен кандидат за преходен период в църковното управление.
Сред йерарсите от западните епархии (в Западна Европа и в САЩ, бел. ред.), като митрополит Авраам, епископ Доситей и епископ Сава, както и сред онези, които открито подкрепят западната ориентация на страната, включително митрополит Григорий и архиепископ Зенон, понастоящем няма единно мнение или ясно издигнат кандидат. Възможно е на по-късен етап те да подкрепят един от гореспоменатите кандидати или дори да издигнат свой собствен.
Древната апостолска автокефална Църква на Грузия навлиза в нов исторически период, формиран от наследството на почти половинвековната епоха на управление на патриарх Илия II. В същото време Църквата се изправя пред многобройни предизвикателства — както вътрешни, така и в по-широкия контекст на живота на страната. Самата Грузия се намира на сложен исторически кръстопът и е изправена пред избор: напълно да се освободи от руското имперско влияние – политическо, интелектуално, икономическо и богословско, или да остане в сложна регионална обстановка, белязана от неопределеност и двойственост. В същото време е необходимо да бъдат преодолени псевдобогословските, фанатични, митологизирани и често ригористични изкривявания в църковния и религиозния живот, вкоренявали се в продължение на много години – особено вследствие на преводите на руска ултраконсервативна („черносотенска“) литература и на нездрави форми на проповед. За тази цел е необходимо обновление и възстановяване на подлинната, основана на Евангелието вяра, вкоренена в истинската православна традиция и Свещеното Писание.
Източник: Public Orthodoxy
