Главата на РПЦ разви с нови тези своята религия на войната. Това се случи на XXVI Световен руски народен събор, провел се на 28 ноември в храма „Христос Спасител“. Той призова хората да не се страхуват от ядрения Апокалипсис и благодари не на Бога, а на учените за „фантастичното оръжие Орешник“.
Удивително е как годините съвместна работа правят хората да се харесват един друг! Патр. Кирил (Гундяев), който е от същото ведомство като Владимир Путин, буквално сияеше от щастие като каза на официалните лица и архиереите, събрали се на 28 ноември за XXVI Световен руски народен събор в храма „Христос Спасител“, че Русия на практика е спасена с ново оръжие-чудо. „На него възлагаме упованието си…“. По-опитният и сдържан Путин също трудно можеше да скрие радостта си, когато на 22 ноември на среща с военни и индустриалци се наслаждаваше на „аналоговостта“ на „Орешник“.
Смъртоносната сила на ракетата-чудо, която главата на РПЦ кръсти „Орешко“ по старчески, накара патриарха буквално да засияе от възторг: „Това е стоп-машина! Ще мине време, докато измислят това, което ние измислихме, и направят това, което ние направихме. Трябва да благодарим на нашите учени – Кулибинов (sic!), които създават невероятни оръжия, фантастични оръжия, предизвикващи недоумение и някакъв кошмар, хехе, у онези западни стратези, които мислят да победят Русия с военна сила“.
„Така нареченият край на света“
Първото (и най-резонансно) изказване на патриарха на събора прозвуча някак двусмислено на фона на неотдавнашното приемане на новата ядрена доктрина на Русия. „Прекалената тревога и спекулациите по ядрените въпроси не са полезни от духовна гледна точка“, заяви Кирил авторитетно, като малко усука думите си (от вълнение?). Според него страхът от Апокалипсиса парализира волята на хората и ги лишава от смелостта, която е толкова необходима за Специалната военна операция. „Християните не се страхуват от така наречения край на света“ – увери патриархът, ала по лицата на някои от слушащите го епископи се четеше съмнение. В семинариите този въпрос се обясняваше малко по-различно… „Човекът, който чака края на света, – разви патриархът своето психологическо богословие – отслабва вътрешно и винаги се нуждае от външна подкрепа, а външната подкрепа е фактор за манипулиране“. И отново това прозвуча двусмислено – а нима упованието в Путин, вярата в него, която вдъхновява избралите лоялната покорност руснаци – това е манипулация?
И това не беше всичко. Патриархът всъщност призова за приключване на Специалната военна операция: „От очевидните външни заплахи за руския свят най-неотложно днес е продължаването на военните действия“. Последваха не по-малко странни заявления за „братството“ на народите на Русия, Украйна и Беларус, които заедно са „кост в гърлото на западния свят“, защото се придържали към „общи ценности“. Впрочем ораторът бързо премина към темата за „неизбежното възсъединяване“ на Украйна с Русия по примера на Донбас.
Очевидно в Кремъл не се радват, че главата на РПЦ говори толкова много. За това свидетелства драстичното понижаване на статута на събора: миналата година той се проведе в Кремъл, в Двореца на конгресите, като Путин лично се обърна към присъстващите от голям екран между две икони на Спасителя, следван от ръководителите на камарите на Федералното събрание и министрите. Тази година съборът не беше допуснат в Кремъл, а ръководителите и министрите бяха представени от своите заместници или обикновени служители.
Справка
Статутът на Световния руски народен събор е доста противоречив: формално той е обществена организация, обединяваща чиновници и „системни“ политици от различни направления, но в същото време действа под егидата на РПЦ и претендира да бъде национално представителство на целия руски народ. Целта на събора е да „обедини всички руски хора, независимо от страната им на пребиваване и политическите им възгледи“. Първият Световен руски събор (в името му все още не присъства думата „народен“) е иницииран от тогавашния митрополит Кирил в края на май 1993 г. След Третия Световен руски събор, който се провежда в Даниловския манастир в края на кампанията за Държавната дума през декември 1995 г., на съборите присъстват лидерите на „системните“ партии и официално се председателстват от патриарха. През декември 2001 г. Путин за първи път говори на събора, а през 2005 г. организацията получава консултативен статут към Икономическия и социален съвет на ООН. Сегашният състав на президиума на събора, в който заседават чиновници и служители на правоохранителните органи заедно с йерарси и функционери на РПЦ, отразява желанието на Кирил да обедини държавната и църковната власт в православна Русия на бъдещето.
Търсенето на смисъла е безкрайно
Дълго и мъчително, в продължение на двадесет и шест години, руските народни съборяни търсят смисъла и предназначението на Русия. И на всеки събор те предлагат нови варианти. Този път патриархът определи „предназначението на Русия“ по следния начин: „Да бъдем воини на Бога, да се противопоставяме на злото и да отстояваме високи нравствени идеали“. Не е твърде оригинално. В „Наказа“, приет от Световния руски народен събор на 27 март т. г., формулировката беше къде-къде по-интересна и радикална. Заявявайки претенциите на РФ да възстанови границите на Руската империя и дори да ги разшири, съборът след това определи като „смисъл на живота“ руската цивилизация и „великата руска култура“, а на Специалната военна операция придаде статут на „свещена война“. Именно на този документ реагира на 17 април Съветът на Европа с резолюция, озаглавена „Смъртта на Алексей Навални и необходимостта от противодействие на тоталитарния режим на Владимир Путин и неговата война с демокрацията“: „Йерархията на Московската патриаршия, включително патр. Кирил – се казва в документа – пропагандира идеологията на „руския мир“, обявявайки войната срещу Украйна и „сатанинския“ Запад за „свещена война на всички руснаци“, призовавайки православните вярващи да се жертват за своята страна. Асамблеята е потресена от тази злоупотреба с религията и изопачаване на християнската православна традиция от страна на режима на Владимир Путин и неговите доверени лица в йерархията на Московската патриаршия. Асамблеята осъжда подобна реторика и подчертава, че подстрекаването към извършване на агресия, геноцид и военни престъпления само по себе си е престъпление“.
Само че патриархът я нарича другояче: „Политиката на Владимир Путин, – увери той на 28 ноември, – е насочена към утвърждаване на свободата, независимостта, истинската независимост на нашето Отечество и същевременно към запазване на онези традиционни ценности, които са в основата на нашата цивилизация“. Изказвайки своята най-дълбока благодарност – не на Бога! – а на „нашия президент“, главата на РПЦ похвали неговата „голяма отговорност, мъдра преценка, хладнокръвие и спокойствие в тези трудни обстоятелства“. Е, как да не си припомним безсмъртните редове от пънк-молебена на „Pussy riot“ в същата катедрала „Христос Спасител“ през 2012 г: „Патриарх Гундай вярва в Путин…“ и т. н. От такъв патриарх не се очаква протест на такива езически декларации като „Нашата родина е Бог и Русия“ на бившия премиер на Русия Сергей Степашин, озвучени на същото заседание на събора.
Да очистим армията от псуването
Отново обаче е време да слезем на земята. Оказва се, че същата тази Русия, която поема мисията на Удържащия света от злото, носител на най-високите „традиционни ценности“ и най-великата култура, която изобщо е Бог, загива от алкохолизъм, тотално е поразена от сквернословие и стремително е завладявана от миграни-чужденци.
Такива откровения се съдържаха в доклада на патриарха на събора. Кирил призна, че колкото по-успешно неговата страна се изправя срещу световното зло и върви от победа към победа, толкова повече жителите ѝ употребяват алкохол („с 60 процента за последната година“ за някои видове) и ругаят. Очевидно от безпрецедентното щастие, което, според неотдавнашно проучване на ВЦИОМ, е обхванало 79% от руснаците. От гледна точка на православната традиция ругатните са инструмент за присъединяване към сатаната, към демоничния свят. По думите на патриарха днес дори седемгодишните руснаци активно използват този инструмент! „Необходимо е да се изчисти тази духовна отрова от живота на нашия народ“, призовава той.
Възможно ли е да си представим руската армия без псувни? Вероятно на фронтовата линия (а и в казармата) това е най-търсената лексика. И колкото по-голяма е безсмислицата на случващото се, толкова по-търсена е тя. Ръководството на РПЦ отново и отново настоява за финансиране на развитието на института на военното духовенство, но съответният законопроект, подготвен от патриаршията преди година, лежи в бездействие, въпреки смяната на „шаманстващия“ министър Шойгу с Белоусов, верен енориаш на РПЦ.
Патриархът описва поведението на свещеника на съвременния фронт по следния начин: „Той трябва да бъде там, където хората се готвят да се изправят и да отидат в атака. Свещеникът не трябва да се изправя и да преминава в атака – той ще бъде свален веднага. Но той трябва да бъде там, откъдето тръгват в атака. И там, където (и ако – бел. авт.) се връщат след боя“. Свещениците на РПЦ, които се озовават в зоната на бойните действия, не получават привилегиите и облекченията, които се предоставят на воюващите по договор; министърът на отбраната е въвел само длъжностите на помощник-командири на военни окръзи за работа с вярващи, които се заемат от духовници на патриаршията. Доброволно свещениците не искат да отидат под куршумите и снарядите в степите на Украйна, а ръководителят на „военния“ отдел на РПЦ, митр. Кирил (Покровски), се оплаква от пет-шесткратен недостиг на военни духовници.
По негови данни днес в руските въоръжени сили има около триста свещеници, при „необходими“ две хиляди. От тази учебна година във всички духовни учебни заведения на РПЦ са въведени курсове за военно обучение – сякаш Московска патриаршия мечтае да се превърне в едно от подразделенията на военното ведомство. В новото богословие на Гундяев се твърди, че неговата църква води „борба с поднебесните духове на злото, включително с военни средства“ (из отговора на Кирил на доклада на Леонид Слуцки на събора).
Бъдещето е в Родновериeто
Накрая, патриархът не можа да премълчи проблема с новия си конфесионален конкурент, появил се в пълен разцвет на фона на „СВО“ – така или иначе съдържащ идеята за превъзходството на руския народ и неговото особено право да разширява „жизненото си пространство“ (Lebensraum). Този конкурент е неоезичеството, чиито идеи са обективно по-съзвучни с „целите и задачите на СВО“, отколкото християнството, дори и толкова силно препарирано, както в РПЦ.
„Реториката на неоезичниците – казва Кирил – обикновено е изградена около идеите за личен героизъм, доблест и подвизи, които уж не са присъщи на християнството. Фалшивостта на тази теза е абсолютно очевидна. Човек трябва да е пълен невежа по отношение на историята на руския народ, за да твърди подобни глупости“. Само че колкото повече патриархът ругае и се възмущава, толкова повече амулети, талисмани и езически руни има в армията: те са проникнали дори в наскоро одобрените символи на групата „Север“ на руските войски в Украйна.
„Всеки флирт с езичеството е опасен – и в гласа на патриарха се чува страх. – До какво водят те, знаем много добре. Достатъчно е да погледнем към една съседна воюваща държава, където неоезичниците, със съдействието на властите, са придобили такава власт, че са създали свои паравоенни части, основани на нацистката идеология“. Кирил намеква за групировката „Азов“, но на страната на РФ се сражават чисто езически формирования като групировката „Русич“, езически практики са регистрирани и в ЧВК „Вагнер“.
На фронта заплашителните имена на езическите богове и поздравите в чест на легендарни воини-богатири са по-органични от евангелската проповед за помирение и прошка. Очевидно РПЦ, ако иска да остане в тренда, ще трябва да се насочи още повече към езическата парадигма, от която заимства много през тези три години. А реториката на патриарха постепенно ще замени конфронтационната лексика срещу нарастващото езичество с уважителна – „патриотична“ лексика. Поне войнстващата доктрина на „руския свят“ води в тази посока.
