Седмицата от 21 до 27 октомври беше изключително наситена с църковни събития и остана в календара като „седмицата на трите синода“ – на Вселенската патриаршия, на УПЦ и на Руската православна църква. Освен това се проведе и заседание на синода на Румънската църква, където също стана дума за Украйна.
Турция
В центъра на вниманието с право беше заседанието на Синода на Вселенската патриаршия, което се проведе на 22-24 октомври. Както се очакваше, на него беше разгледан „украинският въпрос“. Въпреки че официалните съобщения на Патриаршията бяха оскъдни, гръцките агенции научиха от собствени източници за съдържанието на дискусиите. По-конкретно, Orthodox Times публикува материал, в който се твърди, че синодът е изслушал доклад от петдесет страници на патриаршеската делегация, която посети Киев в края на август и проведе разговори с ПЦУ, УПЦ, УПЦ-КП и украинските власти. Изводите от доклада са довели до оживена дискусия със заключението, че посещението на делегацията не е дало положителни резултати по отношение на перспективите за диалог между УПЦ и ПЦУ поради непримиримата позиция на техните водачи. Според публикацията, сред йерарсите на Вселенската патриаршия са били изказани доста радикални идеи за повторно учредяване на ПЦУ, този път с включването на УПЦ чрез провеждане на нов обединителен събор, придружен от избор на нов, взаимно приемлив предстоятел.
На заседанието е било изслушано и мнението на главата на Полската църква, Варшавски митрополит Сава, който е предложил да се намери нов предстоятел за ПЦУ. Тъй като самият Сава не е присъствал на това заседание на синода, може да се предположи, че той е представил тази позиция на представителите на Вселенската патриаршия по време на техни посещения във Варшава. Това може да означава, че Полската църква, въпреки проруската си позиция, е готова да направи определени компромиси и поставя искания за признаване на обединената ПЦУ.
Архиереите са обсъдили и взаимните критики между главата на ПЦУ митр. Епифаний (Думенко) и екзарха на Вселенската патриаршия в Украйна, еп. Михаил (Комански). Съобщава се, че митр. Епифаний се е отнесъл скептично към посещението на патриаршеската делегация в Киев.
Тази публикация в гръцката медия предизвика вълнение и веднага беше последвана от голям брой конспиративни теории и предположения, които нямат много общо с действителността. Въпреки това, почти всички наблюдатели отбелязаха, че вероятността за сближаване между УПЦ и Вселенската патриаршия се е увеличила значително. По-нататъшният ход на събитията обаче до голяма степен зависи от действията на ръководството на УПЦ.
От всички предположения най-вероятно е намерението на Вселенския патриарх да покани лидерите на двете съперничещи си църкви при себе си. Твърди се, че молба за съдействие за това е била отправена към украинския външен министър Андрий Сибига, който беше в Истанбул по същото време, когато се провеждаше заседанието на синода.
Освен това на 25 октомври главата на униатската Украинска гръко-католическа църква Святослав Шевчук също се срещна с Вселенския патриарх Вартоломей във Фенер. Двамата са обсъдили ситуацията в Украйна и са се договорили за следващите стъпки в икуменическия диалог. Святослав е подчертал, че за УГКЦ Константинопол е църквата-майка. Това сближаване вероятно ще се осъществи на фона на сложните отношения между украинските униати и Ватикана, който заема непоследователна позиция по отношение на руско-украинската война.
Украйна
На 23 октомври едновременно със Синода на Вселенската патриаршия заседава и Синодът на Украинската православна църква. Различни източници предварително съобщиха, че на него ще бъде разгледано сегашното състояние на УПЦ и ще бъдат обсъдени възможностите за преодоляване на кризата, в която се намира църквата. Въпреки очакванията за важни (дори епохални) решения, след заседанието на синода не бяха публикувани официални съобщения. В лаконичното съобщение на сайта на УПЦ се посочваше само, че „по време на работата на Светия Синод епископите разгледаха въпроси от църковния живот на Украинската православна църква“. Появи се информация, че синодът може да подготви три апела: към украинските власти (с искане да поемат контрола върху ситуацията около храмовете на УПЦ), към Вселенския патриарх (с искане да не допуска ПЦУ да участва в конфликти) и към главата на ПЦУ – митр. Епифаний. Не бяха обаче представени никакви документи. Само че няколко дни по-късно беше оповестена информация за назначаването на викария на митр. Йонатан, Ладижински архиепископ Сергий (Аницоя), в Тулчинската епархия, който според слухове в самата епархия е бил помолен да не приема това назначение. Това означава, че все пак е имало взети решения, но синодалите са решили да ги запазят в тайна дори от собствените си епископи.
В неделя, 20 октомври, ПЦУ отслужи първата си литургия в църквата на Черкаската епархия на УПЦ, която беше взета под техен контрол на 17 октомври със съдействието на градските власти и лично на кмета на Черкаси Анатолий Бондаренко. За тази цел бяха отменени литургиите в други църкви в Черкаси. Няколко дни по-късно митр. Теодосий от УПЦ обяви, че отлъчва Бондаренко от църквата. В отговор кметът заяви, че никога не е бил член на УПЦ. Конфликтът между градските власти и Теодосий е интересен, защото повдига въпроса за влиянието на църковните санкции върху решенията на държавните служители. Известно е, че до неотдавна официалните лица се стремяха да избягват евентуални църковни наказания. Това беше особено очевидно по времето на Виктор Янукович. Сега може би има промяна в тенденциите. Според редица коментатори обаче това „дръзко“ поведение на кмета на Черкаси може да се дължи на стремежа му да използва авторитета на църквата в свой интерес. В момента катедралният храм е в процес на прехвърляне в общинска собственост, което вероятно се дължи на големите финансови нужди за неговата поддръжка.
А в Кременчук службата, насрочена за 27 октомври в катедралния храм „Успение Богородично“, която също беше прехвърлена на ПЦУ на 17 октомври, беше отменена. Решението за отмяна на службата беше взето поради заплахата от възможни размирици между привържениците на двете юрисдикции – ПЦУ и УПЦ, които са в спор за правото на ползване на храма. Официално храмът принадлежи на УПЦ. Според представителя на УПЦ архим. Теодосий ситуацията е станала напрегната, така че отмяната на службата ще помогне да се избегнат евентуални конфликти и да се осигури общественият ред. Служителите на правоохранителните органи призоваха представителите на двете вероизповедания да седнат на масата за преговори, за да разрешат ситуацията по мирен начин, като се избегне по-нататъшна ескалация на напрежението сред религиозните общности в града.
Русия
Междувременно Синодът на РПЦ проведе заседание, на което реши да пенсионира дългогодишния ръководител на Донецката епархия на Украинската православна църква митр. Иларион (Шукал). По това време той е бил на лечение и е научил за „уволнението“ си от църковните медии. По предварителна информация причината за освобождаването е упоритото нежелание на митр. Иларион да предаде епархията си на прякото подчинение на Руския патриарх Кирил. Ръководството на УПЦ не реагира на това своеволие на руснаците, но украински църковни медии изразиха възмущението си от безпардонните решения на синода на РПЦ, който заобикаля митр. Онуфрий.
Румъния
На 26 октомври в патриаршеската катедрала на Румънската православна църква в Букурещ беше отслужена литургия в чест на св. Димитър Нови (всъщност Басарбовски, макар че официалните румънски църковни власти избягват това историческо прозвище на светеца, б. р.), покровител на Букурещ. Тя беше оглавена от предстоятеля на Кипърската църква архиеп. Георги, който донесе мощите на св. Лазар в Румъния. По време на богослужението предстоятелят на Кипърската църква, в присъствието на румънските епископи, спомена Киевския и на цяла Украйна митрополит Епифаний. Липсата на отрицателна реакция от страна на румънците може да означава, че подобно действие е било договорено предварително в протокола. Все пак дякон Андрей Кураев, клирик на Вселенска патриаршия, пише, че „някои румънски епископи са изразили устен протест“.
В същия ден Синодът на Румънската църква проведе заседание, на което изрази „съжаление, че украинските власти необосновано отлагат за неопределен период от време юридическото признаване на религиозното сдружение „Румънска православна църква в Украйна“, въпреки че последното отговаря на всички условия, предвидени в действащото законодателство на Украйна, и (румънският синод) одобрява разглеждането на това законно искане да продължи от централните държавни органи на Румъния и Украйна“. Припомняме, че РумПЦ обяви плановете си за създаване на „Румънска православна църква в Украйна“, която да включва всички румънскоезични общности в юрисдикцията на УПЦ като алтернатива на присъединяването към ПЦУ. В отговор на запитване на румънски журналисти относно възможността за регистриране на подобна структура, украинската Държавна служба по етнополитика и свобода на съвестта обясни, че няма канонични основания за това. Възниква въпросът дали подобни експанзионистични планове на РумПЦ са съгласувани с УПЦ. Преди време УПЦ изрази недоволството си от тях, но до скандал не се стигна.
Дни преди това, на 21-23 октомври, ръководителят на Държавната служба по етнополитика и свобода на съвестта направи посещение в Румъния, по време на което украинският представител посети патриаршията. Сравнението на тези три събития породи идеята, че РумПЦ не е против признаването на ПЦУ, но в замяна на институционално навлизане в Украйна с разрешението на украинските власти. Най-вероятно обаче преговарящите не са успели да постигнат споразумение по този въпрос. Трябва да се припомни, че след предоставянето на томоса на ПЦУ Румънският синод постави като условие за признаване създаването на румънски викариат в рамките на ПЦУ. Такава структура беше създадена, но румънските общности, които понастоящем са в юрисдикцията на УПЦ, не се прехвърлиха към викариата. Очевидно РумПЦ вече не смята, че викариатът в юрисдикцията на главата на ПЦУ е подходящ проект. Освен това може да се предположи, че патр. Даниил ще поиска и от Вселенската патриаршия да признае румънската юрисдикция над Молдова.
* Източник: Релiгiя в Украiнi
