Сблъсъкът на двете най-големи православни руски медии относно Сталин отразява бързия възход на т. нар. „православен сталинизъм“ в Русия, който от маргинално обществено и църковно движение през последните две години се превърна в част от държавната пропаганда. Това става на фона на възраждането на „идеала на СССР“, връщането на съветската топонимия в окупираните украински области, издигането на паметници на Ленин и установяването на нова диктатура в страната, в която този път на религията е отредена ключова роля.
Редакторът на едно издание, излизащо с благословията на патриарха, заплашва с големи неприятности друго издание със същата благословия, защото критикува Сталин като прототип на Путин и не подкрепя достатъчно войната.
Дори съвсем лоялната „православно-патриотична“ част от руското общество е уморена от безумната война. Монолитът на безропотното стадо на Путин-Гундаев се пропуква. Наскоро „главният сектолог“ на Русия и зам.-ръководител на експертния съвет на религиоведите към Министерството на правосъдието Александър Дворкин изобличи прот. Андрей Ткачов, яростен проповедник на СВО, в отстъпление от християнството. А тези дни избухна един още по-чувствителен за клириците и енориашите на РПЦ конфликт между два от най-опитните и авторитетни в църковните среди медийни холдинга – „Радонеж“ и „Русская народная линия“. И двете медии са абсолютно лоялни към патриарха и президента, а след две години и половина война и геноцид над „единоверния православен народ“ на Украйна техните представители изпуснаха нервите си.
Кои са „Радонеж“
Излъчването на московската православна радиостанция „Радонеж“ започва още в СССР през 1991 г. През 1995 г. започва изграждането на медийния холдинг: появяват се вестник, филмов фестивал, сателитни и интернет канали и **сайтът „Радонеж“. За значението на медийния холдинг свидетелства популярна православна поговорка: „Човек трябва да се моли, да пости и да слуша радио „Радонеж“. Десетки духовници и светски учени с консервативно-патриотична ориентация станаха редовни гости и водещи на медийния холдинг. Потенциалната аудитория на радио „Радонеж“ се оценява на двадесет милиона души, като всеки ден радиото се слуша от петдесет до сто хиляди души.
Кои са „Русская линия“
Информационната агенция „Русская линия“ (по-късно към името ѝ е добавена „народна“) започва работа в Санкт Петербург на 9 май 1998 г. Изданието първоначално има доста радикални възгледи (по-специално антисемитизъм, ксенофобия), но постепенно става зависимо от ръководството на РПЦ и преминава на по-лоялни позиции в съответствие със стила и духа на официалната руска пропаганда. Редовната им месечна аудитория е 122 000 души. Проектът печели още повече читатели в социалните мрежи. Главният редактор Анатолий Степанов е награждаван с ордени на РПЦ и с професионални награди. Някои от техните автори също така сътрудничат на „Радонеж“.
„Православни сталинисти“
На 7 юли „Радонеж“ излъчи разговор между Николай Булчук – техен главен редактор, и Владимир Лавров – главен научен сътрудник в Института по история на Русия. Неговата научна специалност е революцията и първите години на съветската власт, включително нейната църковна политика. Историкът застъпва идеята за премахване на мавзолея на Ленин и настоява текстовете на „вожда“ да бъдат обявени за екстремистки, както и да бъдат увековечени жертвите на съветските репресии. Двамата участници коментират статия на Степанов, главния редактор на „Руская линия“, озаглавена „Путин унищожава световната система, основана на правила“, написана във възторжен тон под впечатлението от „историческото“ посещение на Путин в тоталитарна Северна Корея.
Под „правилата“, които трябва да се премахнат, Степанов има предвид западните стандарти за правата на човека, „доминирането на САЩ“ и неприкосновеността на следвоенните граници, установени от „Ялтенско-Потсдамската система“ на международните отношения. Православният публицист Степанов разглежда съюза на Путин със Северна Корея, където по принцип приелите християнството се разстрелват или изпращат в лагери за двадесет и пет години, като „чувствителен удар по САЩ“ и гаранция за бъдещата победа на Русия във войната с Украйна.
В този контекст Степанов смята всяко говорене за мир като подкрепа на „западната хегемония“ и укрепване на „сегашния световен ред“. Като „православен сталинист“ този виден православен публицист уверява: „Именно наследството на Сталин е платформата, която обединява толкова различни страни, поддържащи Путин“.
Той очаква „отказ от антисъветизма“ в Руската федерация, прекратяване на „безбожните приказки“ за разрушаване на мавзолея на Ленин и забрана на „демонизирането“ на пресветлия образ на Сталин. Православният журналист приравнява антисталинистите с противниците на Специалната военна операция (повече за това той пише в своята статия „Антисталинистите – врагове на Църквата“). Между другото тази ерес е много модерна сред новото поколение духовници на РПЦ.
Православният историк Владимир Лавров, който е посветил научната си дейност на изучаването на престъпленията на болшевизма и сталинизма, преди всичко срещу Църквата и религията, се смята за длъжен да отговори.
На първо място той обръща внимание на несъвместимостта на сталинизма и бурните симпатии към СССР с верността към идеала на Руската империя и по-специално с почитането на мъченика цар Николай Втори, канонизиран от РПЦ. Този доктор на историческите науки припомня, че единственият опит за „кръстосване“ на болшевизма с християнството в историята на руското православие е обновленчеството от 20-те години на 20 в., но то завършва зле и оставя след себе си лош исторически спомен.
Ученият съвсем правилно посочва, че цялата йерархия на РПЦ от 40-те до 80-те години на 20 в. е била вербувана от КГБ и се е занимавала с агентурна дейност, а истинското възраждане на Русия и руското православие не се е случило, тъкмо защото Московска патриаршия така и не е успяла да се откъсне от сталинските си корени и честно да се покае за служенето на сталинизма и другите безбожни врагове на Църквата.
Той отбелязва и известен дисонанс, който естествено възниква в съзнанието на православните християни, когато чуят да се казва „осанна“ на репресивно-атеистичния режим в Северна Корея или на ислямско-фундаменталисткия режим в Иран.
Историкът предупреждава, че, изоставяйки европейския вектор на развитие, по който Русия е поела преди много векове, страната рискува да изостане безнадеждно във всички сфери, включително науката и технологиите, което едва ли съвпада с интересите на руския народ.
„Тоталитаризмът е измислица“
От „Руская линия“ отговарят в стила на политическия донос, към който постепенно се придвижва цялата „патриотична журналистика“ в Руската федерация.
Думите на историка Лавров, че сега Русия се управлява от „хора, излезли от шинела на Дзержински“, един от главните палачи на Руската църква, според „Русская линия“ са приравнени до „обида на Величеството“, т. е. критика към безгрешния и непогрешим лидер на страната Путин. И накрая „Радонеж“ са обвинени в престъпление по наказателния кодекс, понеже са охулили руския национален химн с думите, че той е „сталинистки“.
Степанов също така заявява, че за учен, който досега не е напуснал Руската федерация, е недопустимо да използва думи като „тоталитаризъм“, доколкото тя е „измислена от западната политология“. В руската патриотична наука такива термини са недопустими, а тяхната употреба трябва да бъде сурово наказвана, както и всеки безкритичен интерес към западната наука.
В разговора си Булчук и Лавров припомнят, че в превзетите от РФ украински градове и села „се връща“ съветската топонимия и паметниците на Ленин, като правят извод, че „войната способства за сталинизацията“. А това, според Степанов, е най-тежкото престъпление: „… тази позиция на „Радонеж“ не се различава от мнението на напусналите Русия заради Путин“. Закономерният му извод е, че по този начин „Радонеж“ рискува да попадне в редиците на „иноагентите“ (чуждестранните агенти). Затова Степанов поставя ултиматум: „Радонеж“ да му предостави едночасов ефир, за да отговори на враговете, или ще последват съответните мерки с репресивно-политически характер…
Ако битката между Дворкин и Ткачов все още може да се разглежда, с известни уговорки, като сблъсък между полулибералите, останали в РПЦ, и радикалите, то „холиварството“ (от „holly war“ – „свещена война“) между „Радонеж“ и „Руская линия“ е симптом за разцепление в лагера на „агресивно-послушното мнозинство“ в Московска патриаршия.
Обикновено прогнозите за разпадането на тази структура се свързват с изхода от войната и с процесите, които ще започнат в Русия след поражението на Путин. Изглежда обаче, че разпадът на низовите структури започва още сега, без да се чакат тези резултати.
* Източник: Новая газета Европы (със съкращения)
** Заглавието е на Двери
