„С цялото си сърце Ви подкрепяме, драги отец Алексей!“, „Какво ще стане с нас?“, „Отче, благодарим Ви, че сте такъв“ – това са само част от хилядите коментари на страницата на о. Алексей Умински във фейсбук под съобщението за запрещението му да служи и за отстраняването му от председателството на храма, който ръководи над тридесет години. Повечето от коментарите са на негови енориаши, дългогодишни духовни чеда на о. Алексей. Уволнението на свещеника и забраната да служи предизвикаха силни реакции в руското църковно общество, но и извън него, сред тези, които познават духовника от неговата публицистика, книги, проповеди, от неговата активна обществена и социална дейност.
Негодувание буди не само това, че свещеникът е премахнат от енорията си в навечерието на Рождество Христово, но и че на негово място е поставен неговият църковен антипод – прот. Андрей Ткачов. Както отбелязва публицистът Иля Забежински, „… патриарх Кирил замени православието на свободата и просвещението с православието на насилието“.
Ето още коментари за случилото се в Москва:
Сергей Чапнин в своя фейсбук профил: „С всяко затягане на репресиите срещу уважавани и авторитетни свещеници се убеждавам, че няма граници ненавистта на патриарх Кирил към всичко, които израсна, формира се и получи живот по времето на патриаршеското служение на Алексий Втори. Кирил иска напълно да унищожи нашата свободна (относително) и жива църква и вместо нея да построи нещо свое си, страшно, мрачно, тъмно.
На унищожение подлежи всичко, което умее да се радва, да се усмихва, да пее и да диша. То трябва да се залее с бетон, да се асфалтира. Не само да бъде унищожено, но да се превърне в своята противоположност, да бъде лишено от всякакъв смисъл.
Забраната за служение на о. Алексей Умински е още една крачка по този път. Болката на хората, които обичат о. Алексей и му се доверяват, не значи нищо за патриарх Кирил.
Нашата любов и нашата болка за патриарха са празен и безсмислен звук. И в това е главното предателство, което патриарх Кирил извършва пред очите ни отново и отново“.
Андрей Десницкий във фейсбук профила си: "Историята със свещеник Алексей Уминский е преди всичко огромна лична трагедия, при това трагедия за много хора, на които аз горещо съчувствам.
В Москва имаше православна енория, която без преувеличение може да се нарече общност - много сложен семеен организъм, обединяващ различни хора. Тя беше оглавена, или по-скоро събрана от о. Алексей, човек с невероятна духовна чувствителност и вътрешна свобода, която той подкрепяше и възпитаваше в своите енориаши. Той има възгледи и беше готов да ги изразява и да действа в съответствие с тях, но винаги избягваше партийността и пристрастието. Сърцето му беше отворено за всички.
Но когато го питаха, той се стараеше да назовава нещата с истинските им имена – нежно и ненатрапчиво, изразявайки мнението си именно като мнение, а не като глас от небето.
Да не говорим за това, че хората в енорията живееха християнски живот, общуваха помежду си и активно помагаха на тези, които имаха трудности. И ако някой изпадне в беда, о. Алексей беше наблизо, често дори преди да бъде извикан. Аз самият свидетелствам и знам много други свидетелства.
И дълго време вярвахме, че това е напълно възможно в административно-командната система, изградена от патриарх Кирил, че тя не е ужасна, ако в нея го има и това, а такива островчета на християнския живот са именно тези праведници, без които селото не може да оцелее, според поговорката.
Край, това вече е невъзможно. Вместо Уминский, те демонстративно назначиха същия този Ткачов, героят на много медийни скандали, който е за "пречупването" (оригиналната му фраза е "ломать об колено", която породи един такъв скандал). Тоест, те не го преместиха тихо, не го изпратиха го в ранна пенсия, а се заеха да разбиват тази енория, да я пречупят. В тези действия не може да се открие не само нищо християнско, но и елементарно човешко.
Тук мнозина ще говорят за много неща, но аз не мога да спра да мисля за съдбите на хората, не само на о. Алексей, на други свещеници на храма, на техните близки и, разбира се, енориаши. Различни съдби, които внезапно се оказаха пречупени от административната ярост и няма надежда това да бъда оправено.
Става дума за всички, които по един или друг начин са свързани с Руската православна църква като структура и за които несъмнено е извършена тази публична екзекуция: смирете се и се подчинете, забравете за всичко, освен за лоялността към началството!
Страшно и тъжно е да видиш това.
Лера Фурман, Новая Газета: „За църковните репресии по отношение на о. Алексей Умински съобщи главният редактор на „Ехото на Москва“ Алексей Венедиктов, който на 16 ноември 2023 г. взе обширно интервю от свещеника. В него Умински между другото каза: „Думите на войната, на специалната операция не се съчетават с Литургията… За много хора това е реална болка“. Предполага се, че точно това интервю е станало формалният повод за наказание на свещеника, който отдавна дразни Кирил и неговото обкръжение. Особена изтънченост на наказанието придава фактът, че за нов настоятел на столичния храм, където Умински служи от тридесет години, е назначен прот. Андрей Ткачов – милитаристичен ксенофоб и вулгарен женомразец, радикален дори по мерките на патриаршията.
Патриаршията реагира болезнено на интервюто на о. Алексей и по-конкретно – еп. Питирим (Творогов). В ефира на телеканала „СПАС“, собственост на РПЦ, той нарече позицията на московския свещеник „метастаза на болестта на либерализма“. Интересното е, че Творогов по принцип допускаше да има молитви за мир, но само „през осемте години, когато бомбардираха Донбас“. Сега времето за такива молитви приключи, сега РПЦ се преориентира към „религията на войната“, култа към смъртта, жаждата за мъст към враговете на отечеството. А евангелските заповеди – „блажени миротворците“ и „ако някой ти удари плесница по дясната страна, обърни му и другата“ – се превърнаха в „пацифистка ерес“ и пораженство. „Въодушевени сме от забраната за служение на разколника Умински“, написа до патриарха началникът на „Асоциацията на православните експерти“ на РПЦ Кирил Флоров. Той изразява увереност, че репресиите срещу последните пацифисти, останали в клира на Московска патриаршия, ще продължат и ще бъдат доведени до край.
Свещеникът Алексей Умински е на шестдесет и три години и корените на неговия пацифизъм стигат до юношеското му увлечение по хипи движението. В някаква степен то го довежда и до християнството: през 1980 г. бъдещият свещеник се кръщава, при това негов кръстник е о. Сергий Романов, който е от кръга на свещеника-дисидент Димитрий Дудко. Умински завършва педагогически институт и става учител по френски език в едно от московските училища, но в края на 80-те, когато в РПЦ има остра нужда от свещеници, старецът Йоан (Крестянкин) го благославя да приема свещенически сан. Другият послушник на о. Йоан, ръкоположен по същото време, е сегашния митрополит Тихон (Шевкунов)… Отначало младият о. Алексей Умински служи в Подмосковието, от 1993 г. възстановява московският храм „Света Троица“. Издава няколко книги по православна педагогика, влиза в редакторския съвет на научнопопулярното списание Алфа и Омега. Става широко известен след 2000 г. с няколко телевизионни проекта на федералните канали. Енориаши на о. Алексей са много дейци на културата, журналисти, дори политици. Именно той извършва опелото на Михаил Горбачов през септември 2022 г. Той отслужва първия и единствен молебен в московската редакция на Новая газета. Преди това той посещава в затвора Михаил Ходорковски, призовава да допуснат лекари до Алексей Навални, който е на гладна стачка, и имаше намерение на посети Владимир Кара-Мурза (и тримата известни руски опозиционери на Путин, бел. прев.). Наред със свещеническото си служение, преподава в гимназии, обгрижва хоспис за онкоболни деца, поддържан от фондация „Подари живот“, и приют за бездомни „Топъл прием“. Какво ще стане с тези начинания, както и с доста нетипичната за РПЦ общност, събрала се около о. Алексей – само Бог знае… Със сигурност обаче тя няма да приеме прот. Андрей Ткачов, който е пряка идейна и психологическа противоположност на свещеника Умински“.
Дякон Андрей Кураев отбелязва, че патр. Кирил има особен стил на поведение: „Много мразените и ненавиждани клирици ги гони в навечерието на някой празник. Мен ме уволни от Академията на 30 декември (2013 г.), съдебното дело беше назначено за същата дата през 2020 г. не без негова инициатива. Замисълът е прост: в шума на празника изстрелът няма да се чуе силно, а медиите са или във ваканция, или пишат празнични „очерци“. Ето, и о. Алексей Умински го екзекутираха точно преди Рождество. Той не само не е вече предстоятел на храма, който възстанови и обгрижва в продължение на тридесет години, но му е наложена и забрана за служение и вероятно ще бъде предаден и на църковен съд (указът още не е публикуван)…
Стотици хора ще напуснат този храм, вероятно и Московската патриаршия. Но архипастирът това го вълнува не повече от болката на украинците, които той си въобразява, че са негово паство.
Отец Алексей се изказваше много внимателно. Вероятно го обвиняват в не-четене на гундяевската мобилизационна молитва.
Да запомним това новаторство на историческата литургика: Молитва, която се въвежда, за да маркира църковните хора с цел да ги раздели и избави от съвестните свещеници“.
Александър Солдатов, Новая Газета: „Класическата църковна проповед на Рождество Христово се изгражда върху противопоставянето на два типа реакции на това събитие. От една страна – смирение и радост, от друга – гордост и гняв. Докато витлеемските пастири се радват и славят Бога, а източните мъдреци поднасят своите дарове при яслата на Богомладенеца, цар Ирод и неговото обкръжение издават заповед да бъдат убити витлеемските младенци, страхувайки се, че ще изгубят властта си…
След 2024 години, точно в дните на Рождество Христово, ръководството на Московска патриаршия унищожава едно от последните огнища на автентичен християнски живот, което се намира извън политиката и другите страсти на мира сего. Когато енорията на храма „Света Троица“ украсява църквата си за празника, от патриаршията идва убийственият указ за уволнението на прот. Алексей Умински, за забрана за служение и предаването му на църковен съд“.
Снимка: „Новая газета“
