По повод посещението на специалния пратеник на папата в Москва и Киев
Според официалните съобщения съдържанието на разговорите на италианския кардинал Матео Дзупи в Москва на 28-28 юни е включвало „хуманитарни въпроси“. Затова след съвсем очакваната среща с Юрий Ушаков, помощник на руския президент по международните въпроси, специалният пратеник на папата посети детския омбудсман Мария Лвова-Белова. Според официалния сайт на Ватикана фокусът на разговора е бил „въпросът за над 19 000 украински деца, оказали се в Русия“ – въпрос, по който президентът Зеленски потърси помощ от Светия Престол по време на аудиенцията при папа Франциск през май тази година.
Много от тези деца са загубили връзка с родителите си, тъй като са били отведени в детски лагери, а някои са попаднали в руски приемни семейства. Самата Лвова-Белова осинови тийнейджъра Филип от Мариупол, малко след което се появи известната заповед от Международния наказателен съд.
Според говорителя на Путин Дмитрий Песков Дзюпи не е постигнал конкретни договорености в Москва, но има основание за продължаване на диалога.
Заслужава да се отбележи, че посещението на папския легат в Москва се случи на празника на основателите на Римокатолическата църква, апостолите Петър и Павел, който римокатолиците празнуват като „Ден на папата“. Може би в това има известна символика…
Не ултиматум, а позиция за преговори
Ватиканът традиционно е пестелив на подробности, когато става дума за опити да се включи в помиряването на враждуващи държави или народи. Ватиканската дипломация има репутацията на една от най-потайните и мистериозни, още повече в епохата, когато опитен йезуит заема папския престол. Това, което се знае, е, че „мирният план“ на Франциск, за разлика от други подобни инициативи, не включва като предварително условие за преговорите искането за прекратяване на огъня. Това, което обикновено се тълкува като „ултиматум“ от руска или украинска страна, във Ватикана се разглежда като „преговорни позиции“, от които да се върви към компромис.
Вероятно този подход сега се възприема по-благоприятно в Москва, отколкото в Киев. На 19 юни заместник-министърът на външните работи на Руската федерация Александър Грушко заяви: „Оценяваме балансираната позиция на Ватикана“.
Въпреки че посещението на Дзупи в Киев на 5-6 юни беше на по-високо равнище (той беше приет от президента Зеленски), украинските елити и общество гледат скептично на усилията на Ватикана.
Много украинци са обидени от думите на Франциск, в които те виждат остатък от неговия „ляв“ латиноамерикански опит (преди да бъде избран за папа той е служил в Аржентина).
Но например Леонид Севастиянов, ръководител на Световния съюз на старообрядците, който е в постоянен контакт с папа Франциск и е назначен от него за „посланик на мира“, е сигурен, че в условията на безпомощност на големите международни институции единствено Ватиканът може да осигури необходимите условия и формат за започване на преговори. По негова информация благодарение на мисията на Дзупи са започнали да се оформят контурите на преговорните групи. В тази връзка следва да се отбележи, че за разлика от началниците на МВнР, Юрий Ушаков не е подложен на западни санкции.
Самият Севастиянов беше принуден да отиде в полицията вместо на насрочената за 28 юни среща с кардинала, където беше отведен да даде показания за „сътрудничество с Ватикана“. Старообрядческият лидер настоява, че не си сътрудничи с Ватикана, а общува лично с папата като човек, който дава на света надежда за помирение, заобикаляйки всякакви държавни институции.
Шанс за РПЦ
Контактите с Ватикана са важен (ако не и единствен) инструмент за възстановяване на международната легитимност на Московска патриаршия, почти унищожена след 24 февруари 2022 г. Ватиканът е наясно с това – и църковната част от посещението на Дзупи в Москва беше по-колоритна от светската.
Кардиналът се спря в Апостолическата нунциатура (посолството на Ватикана), а в ранната утрин на 28 юни се отправи към чудотворната Владимирска икона на Божията майка, изложена в храма при Третяковската галерия („Св. Николай“ в Толмач). Преди това Рубльовската икона на Божията майка също е била периодично пренасяна в същата църква, която предоставя музейни помещения, но сега тя се оказа в несигурните условия на храма „Христос Спасител“. Кардинал Дзупи благоразумно не отиде там.
Според настоятеля на църквата „Св. Николай“ той дори не е забелязал посещението на кардинала – той е дошъл в храма без никаква помпозност и в цивилни дрехи.
Митр. Антоний (Севрюк), председател на Отдела за външноцърковни връзки на Московска патриаршия, отлетя за Рим на 16 юни, за да подготви срещата между Дзупи и патр. Кирил. Той обсъди дневния ред на срещата не само с папа Франциск и държавния секретар на Светия Престол, но и с общността „Св. Егидий“, чиито представители придружиха кард. Дзупи до Даниловския манастир, където бяха приети от Кирил на 29 юни.
Леонид Севастиянов призовава ръководството на Руската православна църква да цени благоразположението на Франциск: „Сегашният папа е лоялен, но не знаем кой ще бъде следващият. Ако Московска патриаршия не е настроена за пълна изолация, ще трябва да приеме идеята за папско посещение в Русия – дори и само транзитно. Обсъжда се например вариантът Кирил и Франциск да се срещнат на летището, където папският самолет ще кацне за презареждане с гориво в началото на септември на път за Монголия. Именно на летище – в Хавана – главите на РПЦ и Римокатолическата църква се срещнаха за първи път в историята.
Разбира се, РПЦ си има своите турборадикали, които се обявяват за пълна изолация от Запада, като „екзарха на Африка“ Леонид (Горбачов), който твърди: „Русия не се нуждае от никакъв папа… Ние си имаме майка – Родината!
Подобна позиция обаче е в явно противоречие с патриаршеската позиция. „В настоящите условия, които са белязани от много рискове и много опасности – каза той на срещата с кард. Дзупи, – [нашите] църкви могат да работят заедно, за да предотвратят негативното развитие на политическите обстоятелства и да служат на каузата на мира.
Риториката на патриарха по време на срещата в Даниловския манастир обаче напомня за „езика на двойните стандарти“.
От една страна, Кирил възкликна: „Страданията на украинския и руския народ дълбоко нараняват сърцето ми!“ – и заяви, че голяма част от паството му живее в Украйна. От друга страна, през последните шестнадесет месеца той нито веднъж не е изказал съболезнования на украинците. Патр. Кирил увери Дзупи, че „… във всички наши църкви отправяме специални, непрестанни молитви за мира в Украйна“. Само ден преди това обаче Константинополската патриаршия възстанови в свещен сан московския свещеник Йоан Ковал, чиято „вина“ се свежда до това, че в патриаршеската молитва думата „победа“ е заменена с думата „мир“.
Кардиналът обаче покани патриарха да посети Болоня и Рим – след началото на Специалната военна операция главата на РПЦ е направил само едно чуждестранно посещение в Беларус.
Преди посещението на Дзупи в Москва папа Франциск също работи по украинската тема. Той прие във Ватикана президентите на Бразилия Луис Инасио Лула да Силва и на Куба Мигел Диас-Канел Бермудес. И двамата имат покани да посетят Москва, но са в контакт със западните лидери и предлагат собствени варианти за прекратяване на Специалната военна операция (СВО). Въпреки достолепната си възраст Франциск проявява забележителна дипломатическа адаптивност и е склонен да променя тактиката. Първоначалната му „равноотдалеченост“ от страните в конфликта е заменена от залитания, които се възприемат или като „промосковски“, или като „проукраински“.
Днес той избягва грешките от първите месеци на СВО и тръгва по пътя на изграждане на международна хуманитарна коалиция. Кой знае, може би именно „хуманитарните“ нотки ще бъдат чути от лидерите, които са се превърнали в заложници на несбъднати геополитически фантазии.
Справка
Кардинал Матео Мария Дзупи е на шестдесет и шест години, роден е в Рим и е завършил Папския латерански университет. Става свещеник на двадесет и пет годишна възраст и служи в архиепископията на Рим. От 80-те години на миналия век работи в тясно сътрудничество с общността „Св. Егидий“, която изпълнява деликатни поръчения на Светия Престол за уреждане на международни конфликти. Той е един от четиримата посредници в преговорите между съперничещите си фракции в Мозамбик, които постигат мир и слагат край на гражданската война в тази страна през 1992 г. Участва и в преговорите между кюрдските бунтовници и турското правителство и между баските сепаратисти и испанското правителство. На 31 януари 2012 г. папа Бенедикт Шестнадесети назначава Дзупи за помощен епископ на Римската епархия. На 27 октомври 2015 г. папа Франциск го назначава за архиепископ на Болоня. През 2019 г. Дзупи става кардинал, а през май м. г. оглавява Италианската римокатолическа епископска конференция. През май т. г. Франциск го назначи за свой специален представител за мирното уреждане на конфликта в Украйна.
