Това са детски, детински, свeти в наивността си въпроси, зададени при необичаен диалог по време на среднощна среща. Никодим, достолепен старец, „учител Израилев“, бил стъписан от чудесата, които Иисус вършел, както и от Неговото учение, затова решил да се срещне лично с Него и да си изясни от първа ръка въпросите, на които търсел отговор. И точно неговите спонтанни, неподправени, почти нелепи въпроси ни дават възможност да усетим суровата автентичност на цялата картина, разказана в третата глава на Йоановото евангелие – срещата и диалога между Никодим и Иисус. Подобни срещи и въпроси към Него са описани и на други места в Евангелието, но този диалог е по-различен и ни кара да се усмихнем и да си кажем, че и ние сме същите като Никодим, че и ние – ако бихме били на мястото на Никодим – щяхме да задаваме същите наивни и детински въпроси.
Никодим е влиятелен и почитан член на еврейското общество, фарисей, „началник юдейски“, „учител Израилев“, член на Синедриона. Отива при Иисус през нощта, страхува се да не бъде видян, че ще се срещне с Него, защото отношението към Него не е еднозначно, мнозина Го уважават, но и мнозина Го смятат за измамник и лъжепророк. Още в първия миг на срещата Никодим изповядва убеждението си, че Иисус е „учител, дошъл от Бога, защото никой не може да прави тия чудеса, които Ти правиш, ако не бъде с него Бог“. А Иисус като че ли го прекъсва, като че ли не го оставя да зададе главния си въпрос, а направо му казва: „ако някой се не роди свише, не може да види царството Божие“.
Тъкмо тези думи на Иисус стават повод за недоумението на Никодим. Той се стъписва и прави крачка назад, и почти онемял от почуда успява само да каже: „как може човек, бидейки стар, да се роди? Нима може втори път да влезе в утробата на майка си и да се роди?“. Никодим задава същия въпрос, който бихме задали и ние. Всъщност това е коментарът на здравия разум – дори самото му изричане звучи несериозно. Възрастният мъж изразява своето недоумение по детски. Така би реагирало едно дете, когато някой възрастен го подцени и започне да му говори с детски залъгалки. От Адам и Ева всички хора се раждат по един и същи начин. Мъдрецът реагира като дете, защото ушите му чуват нещо недопустимо и невъобразимо за разума на зрял човек.
И наистина, какви са тези нелепи думи, какво е това странно учение, това невъзможно раждане!? Никодим е здраво стъпил на земята, с пребогат житейски опит, познава Писанието в дълбочина и знае, че човек се ражда един път и не е възможно да се роди втори път. Той е възпитан в традициите на вековната юдейска мъдрост и това не му позволява не само да си представи подобна нелепост, но изобщо да води подобен несъстоятелен разговор. Той е дошъл при Иисус с очакване да получи отговор на своите въпроси за Неговото учение, а чува думи, които му се струват отвлечени и абсурдни. Потресен е и сякаш е готов да обърне гръб и да си тръгне разочарован. Никодим е засвидетелствал към Иисус такава искрена почит, а Иисус сякаш подценява разума и достойнството му. Това, което се събужда в него не е тщеславие, а недоумение. Никодим не се присмива на думите, които му се струват толкова нелепи, а замълчава, защото не знае какво повече да каже. Готов е да си признае, че се е излъгал в този човек, че вероятно наистина са прави тези, които твърдят, че Иисус е лъжепророк. Добре, че е дошъл нощем, без да бъде видян от някого, готов е да си тръгне безмълвно под прикритието на мрака.
Но веднага следва рязък обрат. Иисус използва кратката пауза на Никодимовото недоумение и продължава мисълта Си, като пояснява, че говори за съвсем друго, невиждано, нечувано и непознато досега раждане, за наистина неземно, не Адамово и не Евино раждане – за раждане от вода и Дух. И за да разсее Никодимовото съмнение, за да го изкара от вцепенението му, за да му помогне отново да стъпи на земята и да му покаже, че не е толкова трудно това ново раждане да бъде разбрано, насочва мисълта му към същността, към това, за което всъщност Никодим е дошъл да пита, но не е успял да осмисли ясно въпросите си, насочва мисълта му към Духа и му казва нещо, с което не е възможно да не се съгласи, защото е просто и естествено: „роденото от плътта е плът, а роденото от Духа е дух“. Разбира се, че плътта може да ражда само плът, не подлежи на никакво съмнение, че плътта не може да роди дух.
Оттук нататък диалогът като че ли потръгва, Никодимовото сърце вече не бие така ускорено, погледът му се прояснява, разумът му се избистря, доверието му се възвръща, дава си сметка, че е избързал, като е изрекъл недоумението си по такъв наивен и детски начин, но това вече не го притеснява, защото именно заради така спонтанно зададения въпрос получава такъв отрезвяващ и убедителен отговор.
Уж започва да му става ясно, но все още не успява да разбере докрай: какво е това раждане свише, за което вече няколко пъти повтаря Иисус?! „Как може да бъде това?“ – отново не сдържа почудата си Никодим.
Иисус като че ли го упреква или може би също недоумява: „Ти си учител Израилев, та това ли не знаеш?“.
В онази нощ се е състояла среща между човешката мъдрост и Божията премъдрост. Учителят Израилев е стъписан от собственото си неразбиране. Учителят на човешка мъдрост си дава сметка, че истинската мъдрост ще получи от учителя, дошъл от Бога.
През онази нощ и през следващите години Никодим осъзнава, че от разменените само няколко изречения с Иисус е научил много повече от цялата законническа мъдрост, която е изследвал през целия си живот.
След изумителния диалог с Иисус животът на Никодим се развива под знака на новорождението, което е обновило сърцето му, божествената мъдрост, която е научил, просветлява разума му и той вече вижда това, което е невидимо за другите началници юдейски. Евангелие според Йоан ни среща още два пъти с него.
Иисус продължава да обхожда земите на Юдея и Галилея, да проповядва за небесното царство, да прощава грехове, да изцелява и да възкресява. Все повече хора с чисти сърца вярват в Него и казват: „Този е наистина Пророкът“, „Този е Христос“. Благовестието Му ожесточава книжниците и фарисеите, те искат да турят върху Му ръка, пращат слугите си да Го заловят, но те остават поразени, когато се изправят лично пред Него. В тези драматични дни Никодим, „който бе ходил нощя при Него“, неустрашимо се изправя пред началниците и се опитва да ги възпре от тяхното беззаконно намерение, като ги призовава да се съобразяват с повелите на Закона: „осъжда ли нашият Закон човека, ако първом го не чуят и узнаят, какво върши?“. Никодим се е убедил, че Иисус не нарушава Закона, а е наистина „учител, дошъл от Бога“. Опитва се да убеди и другите законоучители да се срещнат лице в лице с Него, да Го чуят и видят и да се убедят в Неговата правда така, както той се е убедил, да се отворят и техните очи така, както са се отворили неговите. Ала призивът му е посрещнат с надменен присмех, рутината им остава непоклатима, а сърцата им окаменели. Самоуверени в своята правота, те се ожесточават още повече и стават крепители на неправдата. Презрително отхвърлят призива на Никодим и го упрекват в непознаване на Закона.
Новороденият от Бога Никодим остава верен на своя Учител и след Неговото осъждане и разпятие. Евангелистът разказва, че след като Йосиф Ариматейски снел тялото на Иисус от Кръста, дошъл също и Никодим, като донесъл „около сто литри смес от смирна и алой“, с които Го помазали преди да Го положат в гроба.
Драматургията на Никодимовия образ е покъртителна. Тя започва от онези объркани и детски въпроси, минава през просветлението, развива се в твърдост и неотстъпност, устоява на Голготския трагизъм, защото има пред очи „началника и завършителя на вярата – Иисуса“.
Древно предание го идентифицира като Никодим Бен Гурион. Впоследствие той наистина бил кръстен – роден от вода и Дух, както му казал Иисус при първата им среща. След смъртта си е погребан от евангелския мъдрец Гамалиил. На него е посветена древната църква, наричана на арабски Deir el Ades, в мюсюлманския квартал на Стария град, в близост до Виа Долороза.
Ала в нашето съзнание Никодим остава преди всичко с въпросите, които задава на Иисус в онази потайна и просветлена нощ. Той пита не като онзи законник – „изкушавайки Го“, а с чисто сърце, като дете. Въпросите му са били по детски наивни, защото сърцето му е било по детски чисто. Затова в онази светотайнствена нощ се е извършило неговото новорождение. Никодимовските въпроси са необходими за всяко новорождение.
Източник: Култура.бг
