- Ваше Преосвещенство, Светият Синод вече има позиция за прословутия гей парад, който стана обект на бурни обществени дебати. Даже Българската православна църква (БПЦ) беше упрекната, че забавя своето становище. Сега сигурно ще бъде упрекната в прекалена строгост.
- БПЦ като наша духовна майка и пазителка на Христовите истини, като част от едната, свята и апостолска църква винаги има грижа за всички свои чада в страната и извън нейните предели, и във всяко отношение бди за спасението на всяка християнска душа и за нейното утвърждаване в Христовата истина. Подобно явление, което се случва за пръв път в нашата държава, е печално, жалко и най-вече служи за съблазън на всички ония, които ще видят това безчинно сборище. Св. Синод на БПЦ със загриженост изразява своето становище в изявление до президента, председателя на парламента, премиера и кмета на София. Ние с духовна болка и загриженост за Христовото паство изказваме своето притеснение относно провеждането на гей парад в нашата Богохранима столица и то в тези благодатни дни, когато скоро ще отбележим паметта на Светите първовърховни апостоли Петър и Павел, и на прага на идването на Св. Богородица в нашия столичен град чрез своите чудотворни три образа - троянската, бачковската и рилската свети икони.
Когато стоим в правотата на Христовото учение ние сме длъжни да следваме онези истини, изречени в словото Божие. Хомосексуализмът винаги е бил осъждан още в Стария завет и присъдата за подобен род грях е била убиване с камъни. Разбира се, това е в Стария завет, ние сме в Новия завет, в Христовата светлина и истина. Ние сме длъжни да кажем, че това е грях. Длъжни сме да призовем всички хора към покаяние и към предпазване от това зрелище. Както казва Св. Апостол Павел в своето послание до Ефесяни „Не участвайте в делата на тъмнината. Напротив – изобличавайте ги!”.
Вие веднага ще бъдете обвинени, че по този начин влизате в един националистически хор на омразата и нетърпимостта. Как ще отговорите на тези обвинения срещу БПЦ?
Светата православна църква винаги е зачитала правото на свободен избор, свободната воля на човека. Но в това зачитане тя винаги е успявала да каже на своите чеда що е грях, що е беззаконие, що е добродетел и що е истина. И когато ние изразим свята позиция, ние изразяваме, що е речено в Светото Евангелие, що е слово Божие. Ние сме длъжни това слово да благовестим. Ние знаем, че този грях не е нещо ново за света, той съществува от дълбока древност. Обаче винаги е бил подлаган на критика и винаги това общуване е било считано за нещо греховно, за нещо недостойно, което противоречи на човешкото естество и най-вече - на оня замисъл, който Творецът е вложил в човека да бъде Божи образ и подобие Божие като сътвори човека мъж и жена. Ние не се безпокоим от това кой би казал едно или друго. Важното е ние да се държим в истината, която Христос благовести. Това, че някои политици също се възмущават, това е право на тяхната съвест. Самите хора, които са избрали да бъдат такива, да участват в този парад, се опитват да изтеглят дивиденти за себе си и да кажат, видите ли, колко те са онеправдани и колко Светата църква или някоя политическа сила ограничава тяхната свобода. До там стигат, че казват „Ами ние така сме създадени, така сме сътворени”
И търсят оправдание в самото Христово учение.
Човек винаги е склонен към самооправдание и винаги е готов да обвини целия свят, само и само себе си да оправдае. Това е нещо нормално на пръв поглед. За мен е важно друго – не можем да прехвърляме вината на Твореца и да казваме че така сме създадени. Това, че ще има хора, които ще участват в този парад, е благодарение на тяхно лично решение и личен избор. Ние като духовници няма да тръгнем с оръжие срещу тях. Нито ще ги мразим, нито ще ги ненавиждаме, нито ще ги унижаваме. Друг е въпросът, че те чрез своята съвест не искат да чуят гласа Божи и отричат това, което са в действителност. Те са избрали да бъдат такива. Ние ненавиждаме греха в тях и в техния избор. Но ние по никакъв начин нямаме право да проявяваме липса на душегрижие спрямо тях. Защото това е един духовен въпрос. Хомосексуализмът е грях. Тези хора, които желаят да се отърват от този си порок, те трябва да потърсят църквата и да положат усилие. Тези, които не го осъзнават за тях гласът на църквата няма никакво значение.
Ще ви оприличат на Хитлер, който унищожи в нацистките концлагери хиляди хомосексуалисти.
Ние заклеймяваме греха. Ние апелираме към тяхната съвест, към тяхното съзнание и към тяхната мисъл. Ние сме длъжни да кажем това, което църквата учи, да го прогласим тъй, че те да го чуят ясно и съзнателно. И да кажем, че ние се надяваме те да осмислят своето житие и своя избор, по който са тръгнали Дали те ще го направят, това вече е въпрос на желание и на старание. Но молитвата, благодатта и истината са всесилни. Ние сме длъжни да кажем нашата позиция. Да заклеймим това, което те са избрали. Защото това, което са избрали е противоестествено, то не е добродетел, то е грях. Лошо е когато грехът се афишира за добродетел. Когато искаме да променим ценностната система на човека и да кажем на черното бяло и да изменим всичко онова, що на нас не ни отърва не за друго, а защото ние не желаем до променим себе си спрямо словото Божие. Християнството съществува 2000 години, винаги е имало хора богоборци, но и хора боголюбци. И ако църквата е спечелила, то е благодарение на своята благодатна сила, благодарение на благодатта на Светия Дух. Затова мъчителите на можаха да унищожат мъчениците.
Какво ви притеснява повече – това, че се демонстрира, това, че някой търси облага или третото – че това може да окаже влияние върху деца, върху младежи?
Притеснението ни е в няколко посоки. Едно е да види това сборище човек зрял, укрепнал християнин - той ще се възмути, той няма да бъде спокоен, той ще се опита с мярката на разумните сили и средства в църквата да съдейства това да не бъде. Друго е обаче ако това сборище бъде видяно от хора, които не са чували за Христос, от хора, които сега търсят истината в своя живот, от хора, които са невинни по своята чистота и по своята възраст и които никога не са виждали подобно нещо. Това е съблазън. Най-много ме притеснява съблазънта, която ще се внесе. Защото църковниците, активно вярващите хора, хората които живеят деятелен живот в църквата, ще бъде отхвърлят това незабавно. Но за тези, най-малките, за онези, не толкова малки, които се лутат във времето и търсят пристан, твърда основа на своя живот, за онези, които искат да чуят истината за едно или друго, а не са могли да я чуят поради ред причини - как това ще се отобрази в детските души. Защото те са чисти. Този спомен остава едно черно петно. Този спомен може да роди плевели в душата на човек, може да го подтикне към други грехове. За мен главният проблем е, че може да бъдат въвлечени деца. Това е целта. И тази цел е твърде груба, арогантна и безобразна. Привличане на деца и симпатизанти. На чиста дъска лесно се пише. Човек е любознателен, човек е любопитен, човек иска да знае за всичко.
Особено за греха.
Особено за греха, да. Защото това е похотта на очите. Гордостта житейска е на по-следващ етап. Но за тези дечица, за тези малки човеци, това е любопитство. А в днешния свят те могат да получат информация от всякъде – и зрителна и документална, но похотта на очите, това, което ще видят със собствените си очи, ще бъде страшно.
Аз имам приятели, които са гейове, те са чудесни момчета, високообразовани, много интелигентни, много умни, талантливи, Бог дал, както се казва. Те не натрапват своя избор на никого. Те не смятат да ходят на гей парад. Те не желаят да правят тази демонстрация.
Парадирането е повод за съблазън. Човек парадира нещо, което не е за парадиране, нещо което е за осъждане, нещо, което е трагично. Други не парадират, но живеят в грях. Те не парадират, защото са културни и разумни. Аз няма да осъдя и да отрека човешкото в тях. Греха ще отрека и ще осъдя. Как да не те е яд като видиш такива умни и талантливи хора, въвлечени в грях. Не мога да се примиря с това. Винаги съм бил склонен да оценям човека в неговите най-добри качества, в това, което е най-добър, в това, което му е заложено, в неговия талант, в това, което отобразява Бога в самия човек.
Другото обвинение е, че се намесвате грубо в неприкосновения личен живот на човека.
Нали нашият стремеж е този живот, който живеем тук на земята да бъде изпълнен с онези добродетели, които са утвърдени в Божиите заповеди и които не са самоцел, те са едно старание, едно падане и ставане в човешкия живот, една непрестанна духовна борба за утвърждаване на доброто в човека! Защото казва св. ап. Павел на човек е дадено един път да умре и после – съд. Нали, когато се изправим пред Божия съд ще се изправим с това, което сме, с това, което сме извършили, а не с това, което сме обещали да извършим! Нали влизането в царството божие е тази заветна цел на всеки християнин! Око не е виждало, ухо не е чувало и човеку на ум не е идвало онова, що Господ е приготвил за ония, които го обичат. И като знаем думите на св ап. Павел, че нито блудници, нито прелюбодейци, нито мъжеложци ще влезнат в царството Божие, аз какво да кажа на тези момчета. Ще кажа туй, което е слово Божие и което е истина – ще се моля за тях, ще заклеймя туй, което те са избрали, длъжен съм и като духовник и като човек. Нима не биха се радвали да имат семейство, да имат дечица, да видят своите деца като наследници на едно добро, защото им е заложено от бога, да го видят развито у децата си триж повече? А онова другото е безплодно. Онова другото е осъдително. Онова другото е против естеството на човека. Св. ап. Павел няма да рече друго.
Той вече го е рекъл.
Св. ап. Павел можеше да промени себе си с Божията благодат по пътя за Дамаск. Един велик апостол, един изключително духоносен мъж, чийто живот е низ от трудности, от беди, от страдания и като се замислим този човек не силен по физика, но толкова титан по дух е рекъл това, той, който е бил далеч от Господа, той, който Го е гонил и Го е преследвал, който е преживял Божието докосване, той го казва. Аз желая на тия млади хора дай Боже един ден да преживеят тази промяна. Дори на края на земния живот да е. Никой не е застрахован да изпадне в грях, когато се повтаря един грях, става страст, става привичка.
Много от тези млади хора са вярващи или така си мислят.
Вярата трябва да има своите дела.
Какво може да направи БПЦ?
Велико е тайнството на изповедта, велико е тайнството на светото причащение, на светата Евхаристия. Тайнството на изповедта е един път, който човек върви през целия си живот. Много е важно тези момчета да имат общуване с духовник. Да потърсят духовника, към който да имат доверие и да осъзнаят че този духовник като грешен човек е призован от бога да ги води към спасение. Тези хора да могат да се научат на тайнството на изповедта.
Ако не искат да потърсят духовник?
Тогава духовникът трябва да ги потърси. Ние за това сме тук. Никой на сила не може да бъде принуждаван към добродетелите. Но за мен е важно общуването с такива хора, които да чуят другата страна. Вярата без дела е мъртва. Православната вяра иска да има деятелност. Това нещо на съвременния млад човек като че ли някак му тежи. Ние искаме в нашия живот всичко да мине по най-малкото съпротивление. Ако се готви за изпит и научи само 5 въпроса, отива в църквата и се моли да му се падне някой от тия 5 въпроса, та да мине. Ако има възможност така да стане, че да няма усилия, да няма труд – защо да чета 300-400 страници, като мога да прочета едно резюме от 20 страници. Казват – достатъчно е да повярваш в Бога и си спасен. Не е достатъчно. Трябва да живееш живота според вярата. А това е сложно. Това е трудът. Ама е благодатно, то е бреме леко, иго благо, както казва Христос. А дяволът е хитър като баща на лъжата. Той всячески се стреми най-важното нещо да направи – да убеди хората, че го няма. И когато хората възприемат тази мисъл, че него го няма, са способни да извършат много други неща. Защото те пропускат, че злото го има. Бог никога не кара човека насила и не го принуждава да избере едно или друго.
Решението дали ще сгреши един човек си е негово. Това е неговата свободна воля.
Да, но тук вече имаме една друга важна съставна част от нашия живот. Ролята на изповедника, на духовния отец, на духовния старец, на пастира. Ония хора, които са църковни, се стараят в своя живот да вършат всичко по благословение, да спазят послушанието в църквата. Когато човек сам тръгне и разчита само на себе си, възможността да сбърка е много по-голяма. Затова духовенството, божият народ всички осъзнават тази необходимост. Тук вече е ролята на клира, на тези, които имат духовен сан, които са ръкоположени да живеят с проблемите на своето паство. Тук е ролята на духовника - да бъде близко до всички човеци и тази отговорност тя не пада от нас. Напротив, тя ще бъде търсена един ден. Логично е, че до всеки не можем да отидем, но чрез вашата медия, чрез вашето добро отношение, чрез вашата църковност, ние имаме шанс това слово да стигне до много християнски души.
А не мислите ли че става въпрос на мода?
Ами да, защото с това се парадира. Разбира се, че и това го има. „Аз съм по-различен от другите, аз съм нещо повече от другите, аз не съм разбран от другите. Какво значи тук гласът на някого, какво значи тук гласът на църквата! Ами тя църквата със своите догми, със своята остарялост!”. Това всичко е една гордост. Една голяма гордост, поднесена на човека по един фин и изтънчен начин, защото той поставя себе си в центъра на всичко – „Аз определям своето поведение, аз определям своето битие, аз съм различен и това, че мен не ме разбират, то си е за сметка на онези, които не ме разбират. Това, че някой ме упреква, то е защото е нискокултурен. Това, че не може да проумее моята сексуална ориентация, това свидетелства за ниска грамотност”. И какво излиза – ние ще отречем цял един народ божий, за да удовлетворим моя грешен избор. Ще отречем цялата църква, за да кажем, че аз съм различен, че аз съм незачетен, че аз съм онеправдан. Ще отречем всички институции, които се опитат да подадат някакъв сигнал, защото, видите ли, аз съм много умен и съм много силен, но най-вече аз съм различен. Но аз не виждам, че съм преди всичко горд и тщеславен.
Всеки иска да бъде забелязан, да бъде различен.
Всеки е различен. Аз това пожелавам на хората – нека бъдат различни в своите добродетели, а не в своите грехове, да изявят това, що е добро, що е полезно. Човекът е създаден за добри дела, казва св. ап. Павел. Хомосексуализмът не е добро дело. Както и да го усукваме. Пази, Боже, да бъдеш различен с това! Докато църквата е утвърждавала своята догматична система, всеки свети отец е чувствал Божията благодат. Един е виждал повече едно и го е описвал в своите творения. Друг е имал дарба да тълкува свещеното писание и го е тълкувал боговдъхновено, силно. Трети е виждал това, което другите не са виждали. Когато цялата светоотеческа мъдрост е събрана, това прекрасно различие, основано на Божията благодат и на онова прекрасно творение, се е обединило и утвърдило точно и неизменно православните истини. Да, слава Богу, че го има това различие. Другото не е за похвала. Нека човек бъде различен със своята талант, с доброто, с онова, което го прави Божи образ, а не с онова, което го принизява към сатаната.
Негово преосвещенство Знеполският епископ Йоан е роден на 13 февруари 1969 г. в Ямбол. Завършва пловдивското музикално училище, Софийската духовна семинария и Богословския факултет на СУ “Св. Климент Охридски”. Специализира в Московската духовна академия “Св. Сергий Радонежки” и защитава кандидатска дисертация. През 1998 г. постъпва като послушник в Кокалянския манастир “Св. Архангел Михаил”, където е подстриган за монах. През 2002 г. е назначен за протосингел на Софийска митрополия и въздигнат в архимандритско достойнство от българския патриарх Максим. На 18 март 2007 г. е хиротонисан за Знеполски епископ и е назначен за викарий на българския патриарх.
