Практиката в Австрия показва, че предметът Религия, макар и задължителен, заема второстепенно място в училищната програма. Някои ученици се отписват от предмета в началото на учебната година. Православните учители и преподаватели от Института за религиозно образование – християнски конфесии в Църковно-педагогическото висше училище във Виена обясняват защо предметът Религия е нещо повече от чисто преподаване на знания за вярата, както и защо той осигурява важна рамка за диалог с другите хора в нашия плуралистичен свят. През настоящата учебна година 12 600 деца изучават Православие в близо 900 места в страната. Учителите по Религия-Православие са 102.
„Православието се отличава с многообразие в единството”
Според австрийския закон предметът Религия е задължителен учебен предмет. Часовете по римокатолическа Религия са включени в сутрешната програма на много училища, но другите вероизповедания трябва да преодоляват редица проблеми:
„Часовете по Религия, които не изучават римокатолицизъм, по правило се поставят в следобедните часове. Семейства с няколко деца се затрудняват да организират посещението им в това учебно време”, разказва Мария Яндрокович.
На първо място затрудненията произтичат от неподходящото време за преподаване, както и на това, че работещите родители трябва да водят децата си до училището по различно време на деня, а понякога и на различни места. Това кара някои родители да отпишат изобщо детето си от изучаването на Религия. Съществува и информационен проблем: „Родители отписват децата си, защото не знаят какви възможности има да посещават Религия-Православие в училището на децата им”, добавя Ирина Дура-Ниту.
„Гръко-източно християнство? Това не е за мен!”
В Австрия има общо 15 признати църковни и религиозни общности. Това означава, че всеки ученик в Австрия има право да посещава предмет Религия според своята конфесия и религия. На практика в ежедневието обаче това трудно се постига. Комбинация от проблеми като информираността на родителите, включително и трудните за изписване имена, правят трудно набирането на достатъчно ученици за изучаването на Православие.
„До 2005 г. в австрийските училища имаше само румънски и сръбско-православен предмет Религия. Гърците до тогава посещаваха т.нар. национални училища към техните храмове. От тази дата обаче е обединен предметът Религия-Православие за всички православни вярващи, които посещават петте признати в Австрия православни Църкви с византийски ритуал, обяснява Николае Дура. Това била причината в много училища, а за съжаление все още и в някои документи на училищните съвети да се използват неподходящи описания за предмета. „Законово предметът все още се води гръко-източно християнство, но впоследствие е наречен според етническия произход на учениците сръбско-, гръко- или румъно-православно християнство, допълва Мария Яндрокович.
Поради тази причина дълги години православните вярващи и техните деца вярваха, че предметът Религия е национално обособен. И тук именно се намесва активната работа на учителите. Независимо от това не бива да забравяме, че Missio canonica (разрешителното за религиозно образование) е издадено от един отговорен митрополит за всички православни учители по Религия. В това отношение няма деление между православните църкви в Австрия. Единствената инстанция, към която се отнася православният предмет Религия в Австрия, е Негово Високопреосвещенство митрополит Арсений Кардамакис”, отбелязва Теодор.
Различни майчини езици, но една вяра
Всички преподаватели са се сблъсквали многократно с ответна реакция на родителите, ако учителят по Религия не е със същия етнически произход. „Поради тази причина в моите часове аз карам учениците да научат няколко изречения на другия език. Настоявам да знаят поне пет изречения от съответния друг език, за да преодолеят тази бариера и предубеждения. В училището това действа уникално бързо и реакциите са много положителни”, казва Мария Яндрокович.
„Ние не сме хомогенното католическо общество, но това създава чувство за плурализъм”
Проблемът се отразява и върху учебните помагала за изучаване на Православието. В основния православен учебник по Религия „Библията в кратки разкази” (2009) се съдържат не само библейските разкази на немски език, но в приложение са дадени и най-важните православни молитви на съответния майчин език. „Предметът Религия в никакъв случай не бивада слага силен акцент върху нашите етнически корени, но трябва да изтъква нашата принадлежност към Православието. Най-малко предвид факта, че всички ние живеем тук и използването на немския език в комуникацията е абсолютно необходимо”, счита викарийният епископ Дура.
Нещо повече от „само” религиозно съдържание
В учебния план за предмета Религия в австрийските училища изрично се отбелязва, че той има рамков характер. Това означава, че в рамките на учебния предмет остава достатъчно свободно място учениците да задават актуални въпроси за света и обществото, които ги вълнуват. „Религиозното образование е много отворено: не напразно казваме, че в този час разговаряме „за Бога и света”. Светът играе много важна роля”, казва гръцкият учител Теодорос Алексопулос. Всички обаче са единодушни, че религиозното съдържание е във фокуса на предмета – но не изолирано, но винаги във връзка с живота. „Разговарям с удоволствие за пребиваването в дома и срещата: като учител искам да накарам учениците да се чувстват наистина у дома си в своята вяра. Ако успеят в това, те ще могат да срещнат и другите хора по много по-правилен начин. Тогава не се страхувам, нито се чувствам заплашена, но съм много по-отворена към новото и към другия”, казва Ирина Дура-Ниту.
Като цяло за хората в диаспора вярата е важен градивен елемент на тяхната идентичност.
„Молитвите са на майчин език, по този начин децата в класа учат по малко различни езици”
За разлика от хората с местен произход, хората с емигрантски произход в Австрия определят себе си според религията. Поради тази причина религията е много важна и за това как човек чувства себе си. „Професията на учителя е изключително важна за една общност, когато става дума да се впишеш правилно в едно разнообразно общество – за да нарасне доверието и да стане „нормално” една учителка да е с емигрантски произход. Високото място на основния учител е от ключово значение за постигането на едно работещо плуралистично общество”, счита директорът на института за християнски деноминации Силвия Ину.
"Духовен или образован" учител по Религия?
„Предметът Религия предоставя една отлична възможност за симбиоза между теоретичното и практическо знание. Имате възможността да се специализирате според вашите предпочитания. Учителският състав по предмета свързва и двете области, без да има недостиг в едната или другата посока”, добавя Теодор Алексопулос.
Църковното педагогическо висше училище във Виена подготвя студентите за начални учители, които се специализират в различни направления. Към тях спада и Религията, която също се изучава според различните направления и деноминации. „За католическите учители има повече образователни възможности за началния етап. За по-малките християнски общини единствената възможност да получат подобно образование е във Виена. Възможно е, например, студент от Инсбрук да завърши във Виена специалност за „православен учител по Религия”, разказват от учебното заведение. Друга особеност на образованието във Виена е, че там учителите по религия изграждат себе си в среда със студенти от други християнски деноминации. „Ние не сме хомогенно католическо общество, което обаче има своята ценност – най-вече за бъдещите начални учители. Това създава у тях усет какво означава да срещаш различни хора и как да подхождаш правилно и конструктивно към плурализма”. Основното мото на висшето педагогическо училище за кадри по религия е „Да учиш пред лицето на другия”.
