Помпозният църковно-народен събор в Рилския манастир, удостоен с президентска, вицепремиерска и съдийска почест, приключи очаквано без никакъв резултат за Българската православна църква и обществото. Интересни са обаче причините и този път клирици и миряни да не постигнат сговор.
Те съвсем не са канонични, богословски или общественозначими. А битови. Надигналият се свещенически бунт по време на кратката сесия на Шестия църковно-народен събор принуди владиците да обявят, че форумът ще продължи чак през октомври. Вероятно тогава в устава ще се уреди издръжката на епархиите и заплатите на свещениците. Както и начините, по които ще се стопанисват църковните имоти.
Ябълката на раздора в Рилската обител стана идеята епархиите да получат пълна бюджетна независимост. Което ще рече - заплатите да се плащат вече не от Светия синод, а по места, според събраните приходи. Но
има епархии с много раздадени имоти под наем,
с богати на земи и градини манастири, с големи и посещавани от много вярващи църкви. В други обаче приходите са значително по-ниски. Това би довело до това свещениците в няколко епархии (като Софийска, Варненска, Пловдивска) да получават значително по-високи заплати от останалите. Което допълнително ще задълбочи раздора в църквата. Духовенството не само ще настръхне, но и ще започне по села и паланки на своя глава да вдига таксите за венчавки и погребения. За да се осуети попският бунт, владиците раздадоха проектоустава в последния момент, но скандалът стана и гласуването бе отложено.
По-сериозният проблем, заложен в дневния ред от бизнесмена митрополит Кирил Варненски, бе свързан с църковните имоти. Опитният в сделките владика като шеф на Върховния църковен съвет е прокарал промяна в Устава на БПЦ, която
би развързала ръцете на всички митрополити да търгуват свободно.
Досега архиереите имаха право само да заменят имоти. Поправката би им позволила вече продажба и ипотека на земи, гори и сгради. Формално сделките пак биха минавали през Върховния църковен съвет, но договарянето и лобирането ще става по места. Според запознати тази идея би намерила подкрепа и сред останалите владици, защото никой не би се противил да има свободата да търгува с църковни имоти. Само ревностните вярващи и църковните настоятели, които не биха се облагодетелствали.
Атмосферата на форума се нажежи опасно и от гнева на миряните (делегати, които не са на заплата в Църквата). Владиците първо решиха църковно-народният събор вече да се нарича само "църковен" и така ликвидираха със замах историческата традиция, която отличава нашата църква от останалите православни. Обясниха, че това изобщо не означавало дистанциране от народа. Но веднага след това опитаха да ограничат квотата на миряните, които ще участват в събора. Така от епархия вече вместо четири светски лица би трябвало да има по двама представители на най-висшия църковен форум. Владиците отрязаха от участие в събора богословските факултети в СУ "Св. Климент Охридски" и Великотърновския университет. Дори и богословите ни да не са достигнали кой знае какви академични висоти, няма логика да бъдат игнорирани само защото работят в светски училища. Духовните семинарии, издържани изцяло от БПЦ, обаче си запазиха правото да излъчват делегати.
Та след като не успя с молитви да задвижи работата на събора, висшият клир прокара само 33 члена от новия устав и остави останалата, значително по-съществена част за есента.
Междувременно форумът демонстрира
загриженост за религиозното просвещение на народа
и настоя децата да изучават задължително "Православие", а не някакъв общ предмет "Религия".
Съборът отхвърли опита за промяна в църковния календар, което си беше доста неуместна инициатива.
Форумът се загрижи и за запазването на семейната институция у нас като реагира срещу замисъла да се узакони извънбрачното съжителство в новия семеен кодекс. "Пренебрегването на брака води до нарушение на нравствените принципи в живота на семейството. За нас като православни християни има един законен брак пред Бога - светото тайнство Венчание", декларираха делегатите. И толкова. Следващата сесия се очаква на 11 октомври.
Междувременно БПЦ, призната със закон у нас, продължава да функционира, без да има регистриран от съда устав. И така е вече няколко години. Иначе има претенции към държава и институции да я зачитат. А тя самата нехае и никак не бърза да си уреди статута. Че и защо й е, когато властта продължава да не забелязва безобразията, които се случват в липсващата от живота на хората църква?
би развързала ръцете на всички митрополити да търгуват свободно.
Досега архиереите имаха право само да заменят имоти. Поправката би им позволила вече продажба и ипотека на земи, гори и сгради. Формално сделките пак биха минавали през Върховния църковен съвет, но договарянето и лобирането ще става по места. Според запознати тази идея би намерила подкрепа и сред останалите владици, защото никой не би се противил да има свободата да търгува с църковни имоти. Само ревностните вярващи и църковните настоятели, които не биха се облагодетелствали.
Атмосферата на форума се нажежи опасно и от гнева на миряните (делегати, които не са на заплата в Църквата). Владиците първо решиха църковно-народният събор вече да се нарича само "църковен" и така ликвидираха със замах историческата традиция, която отличава нашата църква от останалите православни. Обясниха, че това изобщо не означавало дистанциране от народа. Но веднага след това опитаха да ограничат квотата на миряните, които ще участват в събора. Така от епархия вече вместо четири светски лица би трябвало да има по двама представители на най-висшия църковен форум. Владиците отрязаха от участие в събора богословските факултети в СУ "Св. Климент Охридски" и Великотърновския университет. Дори и богословите ни да не са достигнали кой знае какви академични висоти, няма логика да бъдат игнорирани само защото работят в светски училища. Духовните семинарии, издържани изцяло от БПЦ, обаче си запазиха правото да излъчват делегати.
Та след като не успя с молитви да задвижи работата на събора, висшият клир прокара само 33 члена от новия устав и остави останалата, значително по-съществена част за есента.
Междувременно форумът демонстрира
загриженост за религиозното просвещение на народа
и настоя децата да изучават задължително "Православие", а не някакъв общ предмет "Религия".
Съборът отхвърли опита за промяна в църковния календар, което си беше доста неуместна инициатива.
Форумът се загрижи и за запазването на семейната институция у нас като реагира срещу замисъла да се узакони извънбрачното съжителство в новия семеен кодекс. "Пренебрегването на брака води до нарушение на нравствените принципи в живота на семейството. За нас като православни християни има един законен брак пред Бога - светото тайнство Венчание", декларираха делегатите. И толкова. Следващата сесия се очаква на 11 октомври.
Междувременно БПЦ, призната със закон у нас, продължава да функционира, без да има регистриран от съда устав. И така е вече няколко години. Иначе има претенции към държава и институции да я зачитат. А тя самата нехае и никак не бърза да си уреди статута. Че и защо й е, когато властта продължава да не забелязва безобразията, които се случват в липсващата от живота на хората църква?
