Как се развива връзката между християнство и култура? И какво всъщност наричаме днес християнско изкуство – това, което е основано на библейски теми и сюжети? Или по-скоро това, което насочва съзнанието към духовните измерения на битието – с други думи, към непроменимата същност на християнството?
Четвъртият международен фестивал на християнските изкуства и култура, завършил преди броени дни в столицата, се опита да потърси отговорите на тези въпроси. Не само чрез поредица лекции на известни учени и последвалите дискусии. В рамките на форума бяха показани няколко изложби, две театрални постановки, документален филм, концерти. Идеята и осъществяването на всички тези дейности е дело на „Алтера”. “Алтера” не е религиозна институция - казва Юри Вълков, културолог, университетски преподавател и арт-мениджър на организацията. - Другите ни дейности, включително издателската, не са фокусирани върху християнската тематика. Издържаме се изцяло от частни средства, които идват от българския бизнес. Издаваме списание “Алтера” и “Алтера академика” и поддържаме Арт-център “Алтера”, където се проведе фестивалът. Фестивалът е средство да покажем, че християнството може да бъде представено по съвременен начин, без това да накърнява духовните му измерения.
Предишните три издания бяха в черноморския град Несебър. Акцентът беше върху иконите и иконописта. През годините идеите ни ставаха все повече. Според оценката на гостите ни от чужбина, такъв фестивал не се провежда никъде по света. Основният ни стремеж е към цялостно представяне на връзката между християнство и култура. Всъщност, това е отворена тема. Например в един от докладите, се казваше, че в иконописта всъщност няма канон. Има правила, които трябва да се спазват, но няма пречки иконите да се развиват като жанр. Това впечатлява много силно и е доказателство на нашата основна теза.”
С огромен интерес бяха посрещнати лекциите на българските професори Калин Янакиев и Цочо Бояджиев, на проф. Ваутър Хорис от Амстердам, проф. Гюнтер Меншинг от Хановер – учени с голям международен авторитет и сериозен принос в областта.
„Ние вече мислим за следващия фестивал. – продължава Юри. Трудно ми е да кажа къде ще поставим акцента. Сигурно е, че ще се опитаме да привлечем по-голям брой млади хора. Сега също имаше сериозно присъствие на младежи. Ние работим и за достойното представяне на българското изкуство зад граница. През февруари заедно организирахме изложба в манастир в Дендерлиу, предградие на Брюксел. Имаше невроятен интерес към българските икони - в един католически манастир. Изключително сме впечатлени от отношението на духовниците там и това колко високо поставят изкуството в своята дейност.”
Един от монасите в манастира, за който споменава Юри, беше сред гостите на фестивала. Фадър Фриц, както всички го наричаха, остана само през първите няколко дена – ето впечатленията му от откриването на фестивала: „Много бях щастлив. Беше прекрасно – в дискусиите хората се опитваха да изразят какво чувстват и се виждаше, че са искрени. Хорът, който пя беше много, много добър. Бях много впечатлен и веднага започнах да правя планове да ги поканя в Белгия за концерти в Брюксел. Благодарен съм, радостен съм, че съм тук. В момента Европа е много повече икономическа, отколкото социална и духовна. Вие отдавна сте направили своя принос към християнската култура, вашето призвание е да вървите по този път и да вдъхновявате.”
„Всичко, което правим е в диалог с Църквата. И не би могло да бъде по друг начин!” – казва Донка Ангелова, директор на „Алтера”.
На закриването на форума беше отслужен молебен пред паметника на Патриарх Евтимий. Красивата статуя, край която милиони софиянци минават ежедневно е позната със своя урбанистичен прякор – „Попа”. Сега там има ново, художествено осветление, насочено към фигурата на големия български духовник и просветител. Това осветление е осигурено от „Алтера” , с подкрепата на Цветан Манев - българин, който живее във Франция и със съдействието на Столична община.
