Навръх Великден Би Ти Ви и Канал 1 се отчетоха пред зрителите с християнски филми. Телевизията на Мърдок излъчи "Страстите Христови" на ревностния католик Мел Гибсън, а Канал 1 - православния блокбастър "Остров" на режисьора Павел Лунгин.
Православното кино е толкова рядко природно явление, че всяка творба, спадаща към това определение, предизвиква интерес и се запомня. А филмът „Остров" на Павел Лунгин, излязъл преди около две години, е смятан за един от най-добрите православни филми, правени някога. Не бях прочел за филма нищо предварително и го гледах непредубедено. Нямах специални очаквания, препоръча ми го приятел.
Като класическо произведение в своя жанр този филм притежава всички атрибути, за да се хареса и на масовата публика, а не само на вярващата. И това е умишлено търсено. Няма смисъл да изреждам всичките му достойнства, достатъчно е да се каже, че режисьорът успява да избяга от назидателния тон, който се предполага у една религиозно маркирана творба. Всъщност тук не става дума за религия. „Остров" е по-сроден с „Ще се лее кръв" отколкото със „Страстите Христови". Защото филмът говори за съвестта и вярата - така както „Ще се лее кръв" говори за липсата на съвест и за фалшивата вяра. „Остров" говори за Христос, без да показва Христос, както Той е показан в „Страстите Христови". В „Остров" Христос е показан като Жив Бог чрез героите.
Има и друга причина филмът да бъде гледан от десетки милиони зрители още след появата си и да обере наградите по фестивалите. И това е интригуващата история на монаха Анатолий. Но и тази история на човека, извършил предателство и убийство, стигнал до покаянието, стигнал до чистата вяра, приближил се до Бога и надарен от Него да лекува душите и телата на ближните, също не е ядрото на филма, а е просто носеща конструкция. Същината е другаде. Самата история и особено финалът всъщност са кинематографичен похват. Този похват за вярващия е излишен. Но все пак произведението не е предназначено за тесен кръг.
Руският режисьор Павел Лунгин е роден през 1949 г. Завършва математика и приложна лингвистика в Москва (1971) и Курсове за режисура и сценарий (1980). След дебюта си снима не само игрални филми, а и документални - за Френската телевизия и "Дискавъри Ченъл". Повечето от филмите му са копродукция с Франция, където той живее от близо 20 години. Павел Лунгин има две номинации за "Златна палма" на кинофестивала в Кан (с филмите "Сватба" и "Луна-Парк"). Супер успешната му лента "Остров" пък може да се похвали с номинация на журито на фестивала "Сънданс". Носител е и на шест руски награди "Златен орел".
Сред любимите актьори на Павел Лунгин е Пьотр Мамонов, който играе и главната роля в "Остров". Двамата са си партнирали и в лентата "Такси Блус", донесла на Лунгин наградата за режисура на фестивала в Кан. Пьотр Мамонов е роден през 1951 г. Той е лидер на московския ъндърграунд през 80-те, бил е теляк, месар, полиграфист, коректор, огняр, завеждащ отдел писма в списание "Пионер", общ работник в гастроном… Създава групата "Звуки Му" и стила "руска народна халюцинация" - безумна смесица от музика, поезия и театър. След като многократно има проблеми с алкохола и наркотиците, в средата на 90-те се обръща към християнството и досега твърди, че това го е спасило от тези пороци.
В момента Павел Лунгин и Пьотр Мамонов работят отново заедно. Този път те правят филм за Иван Грозни.
Пьотр Мамонов: Ако си пил по 3 водки, от утре пий по 2...
Случайно (ако някой въобще си въобразява, че на този свят има нещо случайно) се озовах на откриването на киевския международен фестивал за православно кино "Покров 2006". За моя изненада, най-голямата зала в Дома на киното бе препълнена до краен предел; фестивалът бе открит от Митрополита на Киев и Украйна /с ранг на патриарх на каноничната Украинска православна църква/, Негово Светейшество Владимир; приветствия поднесоха лично двама министри - на културата и младежта. След две-три парчета на рок-групата "Братя Карамазови", официалната фестивална програма бе открита с украинската премиера на филма "Остров". След края на прожекцията, във фоайето 30-40 журналисти и редови зрители наобиколихме Пьотр Мамонов. Като видя, че няма измъкване, той седна в един фотьойл, а феновете му насядаха на мокета, буквално в краката му. След многобройните "технически" въпроси, накрая едно момче го попита следното: "А как е възможно днес да се живее по християнски?!" Без да се замисля и без да се усмихва, Пьотр Мамонов каза: "Ами как, ако досега си пил по 3 чаши водка, от утре започни да пиеш по 2..." (Петър Марчев)
Режисьорското майсторство е родило едно хармонично и привлекателно произведение. Негово украшение са успокояващите северни пейзажи. Кротката безметежна водна шир изпълнява добре функцията си да внушава Божие присъствие. Нищо че също толкова проникновена история може да има и на Атон, и в Нова Зеландия, и къде ли не. Със сигурност Божието присъствие може да се открие и в най-непривлекателните кътчета на планетата. Защото Бог не обича самите камъни, а хората, които ходят по тях.
Но и успехът на лентата не би бил толкова голям, ако у него не бе вложена душа. Душата на този филм е вярата. А разговорът за вярата е най-трудният. С думи и с образи тежко се предава същността на онова, което чувства вярващият човек, неговата вътрешна борба, неговото покаяние. Винаги има опасност изповедта в художественото произведение да прозвучи фалшиво. Актьорът Пьотр Мамонов и режисьорът Павел Лунгин обаче са се справили със задачата. Заговорили са за вярата така, че да ги чуем. Заговорили са по мъжки, без превземки, без стеснение. И в това е същината на филма, тук е неговата сила.
Големите актьори като Робърт де Ниро се сливат изцяло с образа на героя си. Пьотр Мамонов обаче не се превъплъщава в монаха Анатолий по този начин. Мамонов сякаш играе себе си. Сякаш не играе пред камерата, а е позволил да бъде сниман в реалния си живот. В няколко интервюта след филма Мамонов споделя, че покаянието, което изиграва, всъщност е неговото собствено човешко покаяние. А пък самият филм е сякаш покаянието на комерсиалния Лунгин, отдалечен от Православието допреди това. Не знам колко добър може да бъде един актьор. Но вярата според мен не може да се изиграе. Опитвам се да си го представя - един талантлив и разглезен холивудски актьор, свикнал да бъде непобедим герой, да се престори на смирен, отрекъл се от суетата и гордостта православен християнин. Но нещо не се получава.
Един от най-важните въпроси сега, когато неверието, безверието и войнстващото безбожие са навсякъде наоколо, е може ли човек да се промени и може ли да заживее по християнски. Можеш ли да спреш да лъжеш, да спреш да крадеш, да спреш да завиждаш, да спреш да мислиш само за предметите, да се замислиш каква е целта на раждането ти, да повярваш, че има Създател, Който се интересува от теб? Възможно ли е от теб като средностатистически нормален невярващ да се роди друг, нов човек, който иска да спаси душата си?
Събраха се много въпроси. С един отговор. Островът спасява тялото на войника, който стреля в другаря си. И от този малодушен, жалък, отвращаващ страхливец се ражда новият човек - монахът Анатолий. Островът спасява и душата му. Ето това е пълна промяна, не като в онова риалити шоу. Така се променя човекът - като страда и открива смисъла и предназначението си. Отвътре навън. Ако не сме се родили да променяме душата си към добро, защо изобщо съществуваме? Островът, който ще спаси душите ни, чака. Изборът си е само наш.
Но и успехът на лентата не би бил толкова голям, ако у него не бе вложена душа. Душата на този филм е вярата. А разговорът за вярата е най-трудният. С думи и с образи тежко се предава същността на онова, което чувства вярващият човек, неговата вътрешна борба, неговото покаяние. Винаги има опасност изповедта в художественото произведение да прозвучи фалшиво. Актьорът Пьотр Мамонов и режисьорът Павел Лунгин обаче са се справили със задачата. Заговорили са за вярата така, че да ги чуем. Заговорили са по мъжки, без превземки, без стеснение. И в това е същината на филма, тук е неговата сила.
Големите актьори като Робърт де Ниро се сливат изцяло с образа на героя си. Пьотр Мамонов обаче не се превъплъщава в монаха Анатолий по този начин. Мамонов сякаш играе себе си. Сякаш не играе пред камерата, а е позволил да бъде сниман в реалния си живот. В няколко интервюта след филма Мамонов споделя, че покаянието, което изиграва, всъщност е неговото собствено човешко покаяние. А пък самият филм е сякаш покаянието на комерсиалния Лунгин, отдалечен от Православието допреди това. Не знам колко добър може да бъде един актьор. Но вярата според мен не може да се изиграе. Опитвам се да си го представя - един талантлив и разглезен холивудски актьор, свикнал да бъде непобедим герой, да се престори на смирен, отрекъл се от суетата и гордостта православен християнин. Но нещо не се получава.
Един от най-важните въпроси сега, когато неверието, безверието и войнстващото безбожие са навсякъде наоколо, е може ли човек да се промени и може ли да заживее по християнски. Можеш ли да спреш да лъжеш, да спреш да крадеш, да спреш да завиждаш, да спреш да мислиш само за предметите, да се замислиш каква е целта на раждането ти, да повярваш, че има Създател, Който се интересува от теб? Възможно ли е от теб като средностатистически нормален невярващ да се роди друг, нов човек, който иска да спаси душата си?
Събраха се много въпроси. С един отговор. Островът спасява тялото на войника, който стреля в другаря си. И от този малодушен, жалък, отвращаващ страхливец се ражда новият човек - монахът Анатолий. Островът спасява и душата му. Ето това е пълна промяна, не като в онова риалити шоу. Така се променя човекът - като страда и открива смисъла и предназначението си. Отвътре навън. Ако не сме се родили да променяме душата си към добро, защо изобщо съществуваме? Островът, който ще спаси душите ни, чака. Изборът си е само наш.
Руският режисьор Павел Лунгин е роден през 1949 г. Завършва математика и приложна лингвистика в Москва (1971) и Курсове за режисура и сценарий (1980). След дебюта си снима не само игрални филми, а и документални - за Френската телевизия и "Дискавъри Ченъл". Повечето от филмите му са копродукция с Франция, където той живее от близо 20 години. Павел Лунгин има две номинации за "Златна палма" на кинофестивала в Кан (с филмите "Сватба" и "Луна-Парк"). Супер успешната му лента "Остров" пък може да се похвали с номинация на журито на фестивала "Сънданс". Носител е и на шест руски награди "Златен орел".Сред любимите актьори на Павел Лунгин е Пьотр Мамонов, който играе и главната роля в "Остров". Двамата са си партнирали и в лентата "Такси Блус", донесла на Лунгин наградата за режисура на фестивала в Кан. Пьотр Мамонов е роден през 1951 г. Той е лидер на московския ъндърграунд през 80-те, бил е теляк, месар, полиграфист, коректор, огняр, завеждащ отдел писма в списание "Пионер", общ работник в гастроном… Създава групата "Звуки Му" и стила "руска народна халюцинация" - безумна смесица от музика, поезия и театър. След като многократно има проблеми с алкохола и наркотиците, в средата на 90-те се обръща към християнството и досега твърди, че това го е спасило от тези пороци.
В момента Павел Лунгин и Пьотр Мамонов работят отново заедно. Този път те правят филм за Иван Грозни.
Пьотр Мамонов: Ако си пил по 3 водки, от утре пий по 2...Случайно (ако някой въобще си въобразява, че на този свят има нещо случайно) се озовах на откриването на киевския международен фестивал за православно кино "Покров 2006". За моя изненада, най-голямата зала в Дома на киното бе препълнена до краен предел; фестивалът бе открит от Митрополита на Киев и Украйна /с ранг на патриарх на каноничната Украинска православна църква/, Негово Светейшество Владимир; приветствия поднесоха лично двама министри - на културата и младежта. След две-три парчета на рок-групата "Братя Карамазови", официалната фестивална програма бе открита с украинската премиера на филма "Остров". След края на прожекцията, във фоайето 30-40 журналисти и редови зрители наобиколихме Пьотр Мамонов. Като видя, че няма измъкване, той седна в един фотьойл, а феновете му насядаха на мокета, буквално в краката му. След многобройните "технически" въпроси, накрая едно момче го попита следното: "А как е възможно днес да се живее по християнски?!" Без да се замисля и без да се усмихва, Пьотр Мамонов каза: "Ами как, ако досега си пил по 3 чаши водка, от утре започни да пиеш по 2..." (Петър Марчев)
