В Института по руска история на Руската академия на науките считат, че версията за прекратяването на гоненията срещу Руската православна църква от страна на съветската държава още преди Великата отечествена война е била изфабрикувана, за да създаде образа на "православния" Сталин.
Старши научният сътрудник на института, кандидат на историческите науки Игор Курляндски твърди, че в историографска употреба са били пуснати редица фалшиви документи. На първо място "Указание на ВЦИК и Совнарком" от 1 януари 1919 г. № 13666/2 с подписа на Ленин с призив "колкото може по-бързо да се приключи с поповете и религията". А вторият документ е "Постановлението на Политбюро на ЦК на ВКП (6) от 11 ноември 1939 г. "отменящо ленинското "Указание" и признаващо за "нецелесъобразно" преследването на свещениците и вярващите.
"Съчиняването на тези документи е било необходимо за постигането на ясни политически цели - формиране и внедряване в общественото съзнание на мита за доброто разположение на Сталин към Църквата и православната религия още преди войната, създаването на положителните образи на "православния" Сталин и "патриотичното" сталинско ръководство", пише И. Курляндски в статия, публикувана в "Политический журнал".
Според историка В. Ленин "не е подписвал през цялата си партийно-държавна дейност нито един документ, който да носи названието "Указание"". Освен това номерът на фалшивия споед експерта документ 13666/2 е бил специално измислен, за да "внесе изкуствено в него апокалиптичното "число на звяра", да предаде на документа ярко изразен мистичен характер, свързан със "сатанинската" стихия на руския болшевизъм, на който уж мъдрият "държавник" Сталин е сложил край".
"Текстът на "Указание"-то на Ленин е груб исторически фалшификат, съчинен специално, за да подкрепи другия фалшификат, показващ мнимото разположение на Сталин към Църквата и "православните вярващи" още преди войната", твърди сътрудникът на ИРИ на РАН.
За лъжливостта на документа на Политбюро от 1939 г., който уж прекратил антицърковните гонения и отбелязал "либералния поврат" на Сталин в църковната политика, говори и фактът на "новите жестоки репресии по църковните въпроси" през 1940-1942 г.
Числото на репресиите срещу Църквата рязко намалява едва от 1943 г. "в резултат на действителна промяна на държавната политика", но вече в самия разгар на Великата отечествена война.
Интерфакс
