Два нови храма се изграждат в манастира “Свети Великомъченик Мина”. Те ще носят имената на Свети Иван Рилски и на Свети Николай. Освен това основният храм “Свети Мина” догодина ще бъде ремонтиран; ще бъдат изградени още магерница; стая за нощуване на поклонници и други помещения. Това разказа ефимерий Любен Коларски, ръководител на манастира. В светата обител обаче от години не живеят монахини. Трима свещеници, най-възрастният сред които е отец Любен, посрещат посетителите. Според ръководителя на манастира – всеки ден идват много хора, но никой не ги е броил. На храмовия празник – 11 ноември – Деня на Свети Мина, благочестиви християни чакат с часове, за да се докоснат до чудотворната икона на светеца.
Манастирът, сгушен между Биримирци и Обрадовци, се издържа предимно от дарения. Още от външната порта посетителите биват посрещани от образа на Свети Мина – отваряйки красивите дървени порти на светата обител, миряните виждат надпис, оказващ, че дарението е направено през 2001 г. и разбира се, името на дарителя. “Доколкото това, че при нас идват богати хора – ние не гледаме на тях по-различно, манастирът е за всички и най-вече храмът е за грешници, защото Господ Исус Христос е казал: “Аз не съм дошъл да призова праведници, а за да призова грешници към покаяние”. Радващо е, че тези хора идват тук, защото идват тук да се помолят и Бог да им прости прегрешенията, които са извършили и дай Боже, да не ги вършат занапред. Аз не виждам как човек може да дойде в манастира хей така – не мога да повярвам, че човек без вяра би дошъл да чака с часове пред иконата на Свети Мина”, каза отец Любен Коларски. Очевидно е, че доста хора са намерили средства, за да дарят например чешма на манастира или поне това следва от надписите, които се срещат навсякъде.
С влизането си през дървените порти на манастира посетителите попадат във външния двор и погледът неминуемо се спира върху няколко дръвчета, отрупани с мартеници – всеки е оставил частица от своята надежда за здраве и радост в светата обител. Във външния двор се виждат още големи дървени маси и пейки за миряните, а алеите са чисти и поддържани.
Отваряйки вратата на вътрешния двор, миряните се срещат с надпис, написан на ръка: “Манастирът посреща посетители от 7,30 до 19 часа”. И макар в празнични дни манастирът да е пълен с хора, то обикновено по три-четири групи посетители идват едновременно. Дни преди храмовия празник, когато в манастира течеше трескава подготовка за Деня на Свети Мина, група от четирима младежи се чудеше от коя чешма тече светената вода на Светите безсребърници Козма и Дамян. Възрастна жена пък се молеше горещо пред чудотворната икона на Свети Великомъченик Мина, която бе изнесена пред храма заради протичащите в помещението ремонтни дейности.
Повечето миряни не правят големи дарения, а пускат малко пари в кутията за дарения. Тук всеки дава, каквото може и каквото има – кърпи, чорапи, хляб и вино, разказа възрастната жена. Думите й се потвърждават от отрупаните пред самата икона на Свети Мина кърпи. Тя разказа още, че идва поне веднъж седмично и носи цветя, моли се за здравето на децата и внуците си и за мирни старини.
Някой от посетителите искат да им бъде прочетена молитва за здраве, други пък – просто палят свещ. Често те сядат в манасирската беседка, за да си починат и да се радват на спокойствието на светата обител, разказа още възрастната жена.
Предание разказва, че Бог е запалил тревата на мястото, където някога се е намирал манастирът по римско време – така показал на група деца, пасящи стадата си, мястото на светата обител. На сутринта били открити част от кръст и кандилница, които и до днес се пазят в Църковно – историчения музей. През 1942 г. започва възстановяването на храма, а през 1945 г. – той е осветен.
Днес обаче неподдържаният път през столичния кв. “Бенковски” води до светата обител. Посетителите минават през желязно мостче над канала от близката пречиствателна станция, за да стигнат до манастира.
Повечето столичани обаче не знаят за съществуването на светата обител. За него знаят или хората, които живеят в близост до манастира, или тези, които са го посещавали по някакъв повод. Някои го свързват със спокойствоето и красотата, намиращи се съвсем близо до столицата. Други помнят, че са написали желанието си на лист хартия и са го оставили пред иконата на Свети Мина.
Днес обаче неподдържаният път през столичния кв. “Бенковски” води до светата обител. Посетителите минават през желязно мостче над канала от близката пречиствателна станция, за да стигнат до манастира.
Повечето столичани обаче не знаят за съществуването на светата обител. За него знаят или хората, които живеят в близост до манастира, или тези, които са го посещавали по някакъв повод. Някои го свързват със спокойствоето и красотата, намиращи се съвсем близо до столицата. Други помнят, че са написали желанието си на лист хартия и са го оставили пред иконата на Свети Мина.
