Интервю на в. "Новинар" с д-р Николай Михайлов. Завършил е хуманна медицина и богословие. Работил е като практикуващ лекар по психиатрия. Бил е директор на дирекция в НЗОК. Преподава в НАТФИЗ и Нов български университет. Основател е на ДСБ. Като техен кандидат е избран за депутат в 40-ото НС. В него е зам.-председател на комисията по правата на човека и вероизповеданията.
- Убогият живот на българина отразява ли се върху психическото му здраве?
- Преди да кажа това, което мисля по повод на "българина", ще направя уговорката, че българите са различни и не рядко коренно противоположни. Съществува обаче и един интуитивно постижим и литературно коментиран негатив, за който вероятно има смисъл да се поговори. Правя го откровено, защото ме питате. На риск.
Българинът е патетичен страдалец на дребно. Вайка се изпреварващо, мърмори, прибеднено одумва. Ако си припише бедност, ако ритуално я изстрада в аванс, то тя няма да го сполети. Това е начин за магическа превенция на сакатлъците. Българската мирогледна позиция е тънък парадокс на претенция и фатализъм, на плитка меланхолия и бързи битови развеселявания, на "о, нямам" и "стига ми таз зимнина". Това е драма на поминъка и казуистика на битовия окултизъм.
Българинът може да бъде дефиниран като "същество, отчитащо повишение на цените" и като живеещо с дребни интимни суеверия и с по-едри паранои в криза. На всеки велик християнски празник от екрана на телевизията вместо смисъла на празника ни съобщават в катехизически порядък какво на този ден се чопли в нивата, как се зарязва, ашладисва, какво се готви и меси и какво от сготвеното се носи на гробища.
Българинът е физиологически куриоз - може да яде, докато плаче, около пресен гроб или непосредствено след погребение в чудовищни гробищни зали с инфернален уют. Такова извращение на апетита не се наблюдава при нормалния човек.
Българинът е метафизически лукав, с много сложна и дълбоко заровена богомилска теология за всекидневна употреба. Вероятно по пътя на "ония петстотин години" е останал с впечатление, че Господ Бог също е "турчин". Отношението към този парадигматичен "турчин" е като към неизбежно жизнено условие - стаено мразено, доколкото е власт, и симбиотично обичано, доколкото е покровител на живота, провидение на оцеляването.
На психичното дъно на българския негатив дреме стаен гняв, размесен с нажаленост, а на лицето му е изписана арогантна готовност, нюанс на раболепие и талант за унила социална адаптация, говореща "здрасти". Хармонизацията на противоречивите чувства става чрез опаковането им в характерно безразличие, в нещо подобно на източен фатализъм. Свети евангелист Йоан казва, че Бог е любов, а българинът казва, че Бог е нравствено непознаваем, но по-скоро е хитър, отколкото щедър. Бог е свръхспециализирано Отмъщение, с което не трябва да си разваляш отношенията, като за тази цел са измислени църковните свещи и "поповете". (Синодът е ненадежден посредник.) На опашка за чудотворна икона се чака три дни и три нощи. Не е нужно да вярваш, важно е да каталясаш.
Казвам всичко това в откровено ироничен стил, дръзко, за да намекна за по-дълбоките "основания", както се изразявате Вие, на "убогия" български живот и за лошото психично състояние на образцовия българин. Странна дума впрочем - убог. Звучи като "религиозно изкълчен".
- Има ли разлика между душевно и психично болен?
- Разликата е в "конотациите", престижа, аурата на думите. За постмодерния човек душата е спорен въпрос, иронична субстанция. Думата "душа" има легитимна употреба в патетичните и еротични "дискурси", тогава, когато се цели някакво "смайване", "откуп" или просто запознаване на другия с "красотата" на нашия вътрешен свят и с чаровното ни простодушие. За всички останали случаи е резервирана думата "психика", която звучи по-модерно и по-компетентно. Психиката има научен престиж, душата е мило суеверие. Когато Фройд говори за "психичен апарат", на дъното на който има либидо, всички разбират за какво става въпрос.За пол и фрустрация. Душата е топла и набожна дума, психиката - делова. Душата бива праведна и грешна, а психиката пребивава "в стрес". И релаксира. Исторически, душата закономерно "еволюира" в психика, а тя на свой ред "зазвучава" като свръхсофистициран GSM.Nokia. Навремето се срещаха депресивни налудности за греховност, сега - за ощетяване и бедност.Това се нарича патопластика на налудния опит.
- Не сме ли ние предимно духовно болни?
- Казах нещо по-този въпрос, в отговор на Вашия първи въпрос. Ще добавя само, че ние сме изтощен народ, с дълга история, лишен от качествен елит и с много слабо развито религиозно въображение. Ние сме религиозно бездарни хора. Провалът на българския преход е провал на националното ни лидерство. Последствията на този провал са много сериозни, защото не се ограничават с политическите щети, а отиват навътре в душите - за да препотвърдят за пореден път "след всичко случило се" дълбинния български скепсис. Българските лидери не разбраха с какво се захващат след '89 г.
- Миналата седмица стана ясно, че евродепутатите приеха резолюцията, че креационизмът (божественият произход на света) не бива да се изучава в училище, а трябва да се даде път на Дарвиновата теория. Съгласен ли сте с това и докъде може да доведе подобно послание?
- Постмодерният либерализъм е на път да изключи християнството от европейския публичен дебат и то в името на толерантността. Това е смешно, но и много тревожно. Казвам тревожно, защото европейският елит става все по-открито репресивен към всеки опит да се проблематизират догмите на един безпаметен за християнските си корени секуларизъм (елиминиране влиянието на църквата в дадена област). Дарвин е канонизиран като битиеписател на атеистичната вяра, неговата теория е изведена от рационален дебат и се пее като Шилеровата "Ода на радостта" от Деветата симфония на Бетовен. Това не е наука, а науковерие, което пък означава суеверие. Страхуват се, че ако "падне" Дарвин, ще настъпи краят на "всички свободи" и ще дойде Господ Бог. А това не бива да се допуска. Масоните не дават.
Съществува феномен на либерално раздразнение от думата Истина и абсолютно нетърпение към изписването й с главна буква. Истината е бременна с тоталитаризъм, а "истините" са безобидни частни илюзии, които не застрашават "инвенциите" в свободния пазар на наслажденията.
Цялото интервю може да протечете тук.
Българинът е физиологически куриоз - може да яде, докато плаче, около пресен гроб или непосредствено след погребение в чудовищни гробищни зали с инфернален уют. Такова извращение на апетита не се наблюдава при нормалния човек.
Българинът е метафизически лукав, с много сложна и дълбоко заровена богомилска теология за всекидневна употреба. Вероятно по пътя на "ония петстотин години" е останал с впечатление, че Господ Бог също е "турчин". Отношението към този парадигматичен "турчин" е като към неизбежно жизнено условие - стаено мразено, доколкото е власт, и симбиотично обичано, доколкото е покровител на живота, провидение на оцеляването.
На психичното дъно на българския негатив дреме стаен гняв, размесен с нажаленост, а на лицето му е изписана арогантна готовност, нюанс на раболепие и талант за унила социална адаптация, говореща "здрасти". Хармонизацията на противоречивите чувства става чрез опаковането им в характерно безразличие, в нещо подобно на източен фатализъм. Свети евангелист Йоан казва, че Бог е любов, а българинът казва, че Бог е нравствено непознаваем, но по-скоро е хитър, отколкото щедър. Бог е свръхспециализирано Отмъщение, с което не трябва да си разваляш отношенията, като за тази цел са измислени църковните свещи и "поповете". (Синодът е ненадежден посредник.) На опашка за чудотворна икона се чака три дни и три нощи. Не е нужно да вярваш, важно е да каталясаш.
Казвам всичко това в откровено ироничен стил, дръзко, за да намекна за по-дълбоките "основания", както се изразявате Вие, на "убогия" български живот и за лошото психично състояние на образцовия българин. Странна дума впрочем - убог. Звучи като "религиозно изкълчен".
- Има ли разлика между душевно и психично болен?
- Разликата е в "конотациите", престижа, аурата на думите. За постмодерния човек душата е спорен въпрос, иронична субстанция. Думата "душа" има легитимна употреба в патетичните и еротични "дискурси", тогава, когато се цели някакво "смайване", "откуп" или просто запознаване на другия с "красотата" на нашия вътрешен свят и с чаровното ни простодушие. За всички останали случаи е резервирана думата "психика", която звучи по-модерно и по-компетентно. Психиката има научен престиж, душата е мило суеверие. Когато Фройд говори за "психичен апарат", на дъното на който има либидо, всички разбират за какво става въпрос.За пол и фрустрация. Душата е топла и набожна дума, психиката - делова. Душата бива праведна и грешна, а психиката пребивава "в стрес". И релаксира. Исторически, душата закономерно "еволюира" в психика, а тя на свой ред "зазвучава" като свръхсофистициран GSM.Nokia. Навремето се срещаха депресивни налудности за греховност, сега - за ощетяване и бедност.Това се нарича патопластика на налудния опит.
- Не сме ли ние предимно духовно болни?
- Казах нещо по-този въпрос, в отговор на Вашия първи въпрос. Ще добавя само, че ние сме изтощен народ, с дълга история, лишен от качествен елит и с много слабо развито религиозно въображение. Ние сме религиозно бездарни хора. Провалът на българския преход е провал на националното ни лидерство. Последствията на този провал са много сериозни, защото не се ограничават с политическите щети, а отиват навътре в душите - за да препотвърдят за пореден път "след всичко случило се" дълбинния български скепсис. Българските лидери не разбраха с какво се захващат след '89 г.
- Миналата седмица стана ясно, че евродепутатите приеха резолюцията, че креационизмът (божественият произход на света) не бива да се изучава в училище, а трябва да се даде път на Дарвиновата теория. Съгласен ли сте с това и докъде може да доведе подобно послание?
- Постмодерният либерализъм е на път да изключи християнството от европейския публичен дебат и то в името на толерантността. Това е смешно, но и много тревожно. Казвам тревожно, защото европейският елит става все по-открито репресивен към всеки опит да се проблематизират догмите на един безпаметен за християнските си корени секуларизъм (елиминиране влиянието на църквата в дадена област). Дарвин е канонизиран като битиеписател на атеистичната вяра, неговата теория е изведена от рационален дебат и се пее като Шилеровата "Ода на радостта" от Деветата симфония на Бетовен. Това не е наука, а науковерие, което пък означава суеверие. Страхуват се, че ако "падне" Дарвин, ще настъпи краят на "всички свободи" и ще дойде Господ Бог. А това не бива да се допуска. Масоните не дават.
Съществува феномен на либерално раздразнение от думата Истина и абсолютно нетърпение към изписването й с главна буква. Истината е бременна с тоталитаризъм, а "истините" са безобидни частни илюзии, които не застрашават "инвенциите" в свободния пазар на наслажденията.
Цялото интервю може да протечете тук.
