Мобилно меню

4.6363636363636 1 1 1 1 1 Rating 4.64 (11 Votes)
1301.jpgИмето му е дадено в чест на чудодейното оцеляване на цар Александър II при атентат

Когато четем за събитията, свързани с Руско-турската освободителна война, все си мислим, че всичко ни е известно. Има обаче кътчета в България и моменти, които позабравени от времето и хората, опазили светостта и спомена за героизма - двете неща, така необходими ни неща сега. Едно от тези места е т. нар. Руски манастир "Св. Александър Невски" на възвишението Бакаджика край Ямбол. Впрочем тази обител е първата в България, носеща името на руския войн-светец и покровител на полка, освободил София. Предисторията за построяването му е прелюбопитна.

В началото на 1879 г. 35-годишният ген.-лейтенант Скобелев обсъжда с ямболци идеята си да се изгради църква "за увековечаване спомена от пребиваването на русите на бойното поле по време на Освобождението на България от турско иго", е записано в едно от обръщенията за материална помощ. Решено било тя да бъде вдигната на северната страна на възвишението Бакаджика. За място било избрано това, на което по време на Априлското въстание (1876 г.) имало стар манастир "Св. Спас". Твърди се, че ген. Скобелев лично е избрал Бакаджика за място на бъдещия храм, който започва да се строи в началото на 1879 г. от неговите войници от 30-а пехотна дивизия. Средствата за строежа са набирани чрез волни пожертвувания в Русия и в България. Дарителки са майката на Белия генерал - Олга Николаевна Полтавцева-Скобелева и неговата сестра- княгиня Белоселска. Населението пък, доста бедно и малоимотно, помагало предимно с труд. На празника Възнесение Господне хората докарвали кой каквото може да отдели - вълна, жито, коноп, кожи и разигравали стоките на търг, а средствата от продажбата им влагали във касата за градежа.

На 2 април (по стар стил) 1879 г. руският цар Александър II Освободител излиза на всекидневната си разходка в Санкт Петербург. Наоколо патрулират полицаи, а по алеите на парка се разхождат офицери от царската гвардия. Наред с тях се "разхожда" и 33-годишният учител Александър Константинович Соловьов. Когато царят го подминава, Соловьов започва да стреля по него. Александър II съобразително побягва на зиг-заг и така нито един от четирите куршума на атентатора не го улучва.

Точно по същото време на възвишението Бакаджик на 14-16 км от Ямбол започва изграждането на първия у нас храм-паметник, посветен на приключилата година по-рано Руско-турска освободителна война (1877-1878 г.). С новината за чудодейното избавление на цар Освободител при този, вече трети поред атентат срещу него, идва някак от само себе си и името на новия храм - "Св. Александър Невски". Този бележит руски княз от ХIII в., канонизиран от църквата, е светецът-покровител на цар Александър II, поради което през 1879 г. се приема, че именно той е опазил царя при атентата. Инициатор за издигането на храма е ген. Михаил Дмитриевич Скобелев (1843-1882 г.). Неговата 30-а пехотна дивизия се установява в Ямбол в края на 1878 г.

Църквата "Св. Александъп Невски" била замислена и построена с размери 16,70 м дължина и 5,20 м ширина. В нея, по стар обичай, било направено и женско отделение за богомолките, каквито се правели по време на турското робство.

На 12 май 1879 г., в навечерието на изтеглянето на руските войски от България, ген. Скобелев подарява на храм напрестолно евангелие и масивен гравиран кръст. Те са съхранени и доднес. След заминаването му основната грижа за строежа пада върху свещеника на Скобелевата дивизия йеромонах Партений Павлович Гетман (роден 1824 г. в Киев - починал на 14 август. 1900 г.). Той става и първият игумен на възникналия при храм-паметника нов манастир, носещ името на стария - "Св. Спас". По време на първата световна война, когато България е срещу Антантата, руският манастир става жертва на русофоба д-р Васил Радославов, който го разтурва като "гнездо на руския шпионаж" и интернира монасите в Котел. През 20-те години на ХХ век обителта възстановява дейността си, но е на подчинение на Задграничната Руска православна църква. Отговорник за България в тази църква е архиепископ Серафим Соболев (1881-1950 г.), почитан днес като светец и чудотворец. Гробът му е в криптата на руската църква в София. През ноември 1925 г. той ръкополага в руския манастир йеромонах Кирил Александрович Попов (роден 1886 г. в Санкт Петербург - починал 1967 г. във Варна), който е и последвният руски калугер там. От 1934 г. обителта преминава под ведомството на Българската православна църква.

Самият климат на и около Бакаджика е лечебен, но местните стари хора твърдят, че това се дължи и на светите молитвеници, обитавали някога тук. Ямболци оценяват тези преимущества скоро след Освобождението. В "Български алманах" за 1893 г. четем: "През горещината някои семейства от града отиват на Сливенските бани, а други - на манастира "Св. Спас", намиращ се на 15 км от града." Затова и към 1905 г. йеромонах Ювеналий издига до манастира хижа "Бакаджик". А към 1910 г. той вече е издълбал в скалата срещу манастира 15-метрова изкуствена пещера, която е служела и вместо хладилник. През 1930 г. ямболските туристи описват тази пещера така: "Две фигури, изваяни в самата скала, подкрепят свода, а по-навътре са изработени статуите на Иисус Христос и Самарянката при кладенеца. Водата на последния се смята от околното население за целебна и не липсват случаи, когато голямата вяра е донасяла изцеление."

А в самия храм "Св. Александър Невски" на обителта днес може да се види интересна сбирка от руски икони, някои от които изработени от зографи-монаси на Киево-Печорската лавра. Запазени са и две руски църковни знамена (хоругви), на едното от които е изобразен патронът и покровител на храма св. Александър Невски. Те също са донесени от Киево-Печорска лавра. Иконостасът с хубава релефна украса в геометричен стил е дело на руски монаси. В олтара се намира дарохранителница с характерен руски кръст. Освен Евангелието - дар от ген. Скобелев с личния му подпис (известно като "Златното евангелие") - храмът "Св. Александър Невски" притежава до май 2002 г. и т. нар. Сребърно евангелие, отпечатано в Русия през 1751 г. През май 2002 г. обаче то е откраднато. За да бъдат опазени Скобелевите златни евангелие и кръст, са предадени за съхранение в Националния институт за паметниците на културата. Ценна реликва са двете корици, между които има няколко страници с имената на загиналите от Скобелевата 30-а пехотна дивизия 462 руси и 449 българи. Те са изписани и върху мраморните плочи на изградения през 1978 г. в близост до храма мемориален паметник.

Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/3kq3p 

Разпространяване на статията:

 

 

И рече старецът...

Само чрез сражение душата постига напредък.

Авва Йоан Ниски
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.