Позволено ли е носенето на фереджета в училищата? Този въпрос предизвиква оживена дискусия във Великобритания, която напомня за дългогодишните спорове по същата тема в други страни като Франция и Германия, съобщава Дойче Веле.
23-годишната Айша Азми е страшно ядосана. До края на миналата година преподавала в едно от основните училища в Дюзбъри в западен Йоркшиър. Казва, че с удоволствие давала допълнително часове по английски на момичета от Пакистан и Бангладеш. Въпреки това директорът на училището я уволнил, защото не искала да свали фереджето, с което покривала лицето си. Дори и решението на местния съд, към когото се обърнала, не може да я убеди в това, че външният й вид пречи на останалите:
Мюсюлманките, които покриват лицето си, не са извънземни. Фереджето не създава бариери, както се твърди непрекъснато. Аз мога да преподавам като всички други. Стояла съм пред класа и с фередже и никога не съм имала проблеми.
Мнозина във Великобритания обаче са на друго мнение. Емили например има чувството, че когато говори с жени, чиито лица са покрити, има насреща си стена. 40-годишната учителка преподава ангилйски и история в едно от училищата в източната част на Лондон. Почти всички момичета в нейния клас са пребрадени. Три от тях носят дори фередже и от лицето им се виждат само очите. Проблемите се прояват най-силно, когато в час се обсъжда сложна тема с много числа и комплексни взаимовръзки.
Tогава е много важно учителят да може да следи лицата на учениците, да вижда по изражението им, дали го разбират, как реагират, дали следят учебния материал безучастно или пък с интерес, казва Емили.
14-годишната Фатма учи в съседния клас. Носи забрадка от три години насам, защото, казва тя, нямала намерие да се прекланя пред западната мода. Фатма призовава към повече толеранстност спрямо мюсюлманския начин на обличане и дава за пример съучениците си, които се появявали в час със слънчеви очила, но никой не се впечатлявал от това. Въпреки това Фатма приема макар и от части аргумента за това, че фереджето е като стена спрямо околния свят:
Tогава е много важно учителят да може да следи лицата на учениците, да вижда по изражението им, дали го разбират, как реагират, дали следят учебния материал безучастно или пък с интерес, казва Емили.
14-годишната Фатма учи в съседния клас. Носи забрадка от три години насам, защото, казва тя, нямала намерие да се прекланя пред западната мода. Фатма призовава към повече толеранстност спрямо мюсюлманския начин на обличане и дава за пример съучениците си, които се появявали в час със слънчеви очила, но никой не се впечатлявал от това. Въпреки това Фатма приема макар и от части аргумента за това, че фереджето е като стена спрямо околния свят:
- Фереджето може наистина да предизвика страх у някои. Те си мислят, че така ние крием нещо, че сме по-различни, но това не е вярно.
14-годишното момиче обаче е категорично срещу онези, които поставят интеграцията в зависимост от това, дали една мюсюлманка е пребрадена или не. Това е нещо, което решава всеки сам, твърди Фатма. Много представители на мюсюлмански организации твърдят, че евентуалната забрана на фереджета в английските училища ще доведе до допълнително разцепление в обществото. Ако в бъдеще училищата не приемат момичета със забрадки или фереджета, то тогава родителите ще разрешат проблема по свой си начин, предпреждава Масуд Шаджаре, председател на ислямската комисия за човешки права:
14-годишното момиче обаче е категорично срещу онези, които поставят интеграцията в зависимост от това, дали една мюсюлманка е пребрадена или не. Това е нещо, което решава всеки сам, твърди Фатма. Много представители на мюсюлмански организации твърдят, че евентуалната забрана на фереджета в английските училища ще доведе до допълнително разцепление в обществото. Ако в бъдеще училищата не приемат момичета със забрадки или фереджета, то тогава родителите ще разрешат проблема по свой си начин, предпреждава Масуд Шаджаре, председател на ислямската комисия за човешки права:
- Страхуваме се от това, че в такива случаи момичетата ще остават в домовете си или пък ще бъдат пращани в ислямски образователни центрове. При това те искат да бъдат част от британското общество.
Във Великобритания живеят 1,6 милиона мюсюлмани. Половината от тях са по-млади от 25 години. Мнозина идват от дълбоката провинция в Пакистан или Бангладеш. Те нито говорят английски, нито пък имат някакво образование. Доведени са в Лондон от семействата им, оженени са там и се капсулират в своя собствен свят. Точно това възмущава мнозина британци, които настояват за това, правителството да се заеме най-после с тези своеобразни мюсюлмански гета. В една от лондонските кръчми се чуват и други гласове:
- Всеки път, когато кажем нещо срещу мюсюлманите, ни отвръщат, че мразим чужденците, но това не е така, - казва един от посетителите, а жената на бара добавя:
- Че защо да не им го кажем. Това е нашата страна и те трябва да се съобразяват с нея.
Британското правителство все още не е приело закон, който да регламентира отношението към фереджетата в училищата. Дотогава обаче дебатът ще става все по-оживен.
Във Великобритания живеят 1,6 милиона мюсюлмани. Половината от тях са по-млади от 25 години. Мнозина идват от дълбоката провинция в Пакистан или Бангладеш. Те нито говорят английски, нито пък имат някакво образование. Доведени са в Лондон от семействата им, оженени са там и се капсулират в своя собствен свят. Точно това възмущава мнозина британци, които настояват за това, правителството да се заеме най-после с тези своеобразни мюсюлмански гета. В една от лондонските кръчми се чуват и други гласове:
- Всеки път, когато кажем нещо срещу мюсюлманите, ни отвръщат, че мразим чужденците, но това не е така, - казва един от посетителите, а жената на бара добавя:
- Че защо да не им го кажем. Това е нашата страна и те трябва да се съобразяват с нея.
Британското правителство все още не е приело закон, който да регламентира отношението към фереджетата в училищата. Дотогава обаче дебатът ще става все по-оживен.
