"Ангелогласните от пандиза". Така може да станат известни четирима обитатели на Старозагорския затвор, след като техният албум с църковни песнопения види бял свят. Ако не бе истина, тази новина спокойно можеше да прозвучи като черен хумор от някое комедийно шоу. Това обаче е факт. Дискът на квинтета - четирима затворници и ръководителката на групата Павлина Великова - вече е записан и трябва да излезе скоро след Великден.
"Преди малко повече от година започнах да водя със затворниците православни беседи в неделя", припомня си началото Павлина. Тя е учителка в началния курс на затворническото школо "Поп Минчо Кънчев", но първата й специалност е богословие от Великотърновския университет. Черковнославянското пеене пък бил един от любимите й предмети, пяла е и в църковни хорове в Трявна и Габрово. Споделила с отец Йордан, който обслужва затворническия храм "Св. Николай Мирликийски", идеята да сформират група за църковно пеене е получила гореща подкрепа. Желаещите били кажи-речи за цял хор, но Павлина успяла да отдели само четирима с гласови данни.
Освен че не пропускали неделните беседи по православие, Иван, Ангел, Слави и Мильо били с ангелски гласове. Подготвяли първите две песни мъчително като прохождане близо година. Няколко месеца изучавали само текста, за да вникнат в него. Първо в оригинал на черковнославянски, после буквалния превод на съвременен български и накрая разделен на певчески фрази.
Своебразната премиера била за Коледа пред колектива на училището и управата на затвора в храма "Св. Николай". "След края на този кратък концерт в очите на някои колежки имаше сълзи", припомня си с вълнение първата публична проява Павлина. Други пък не спестили искрените похвали, дето е успяла да накара тези мъже с тежка участ да запеят със сърцето си.
След като дейният отец Йордан прегръща идеята за диска, само за два месеца, въодушевени, затворниците разучават още 7 песни. Първата пречка се оказва самият запис. Двама от хористите били с тежки присъди и нямали право да излизат извън стените на затвора по никакъв повод. Това принудило музикалния редактор Веско Калчев да превърне храма в звукозаписно студио. Два дни преди определената дата обаче се оказало, че Слави е свидетел по някакво дело в Казанлък и го прибрали в следствения арест в града на розите предварително. Притеснен, че може да се изложи, вечерта преди записа той се разпявал цяла вечер в килията. Когато казал на полицаите, че ще записват диск, те го помислили за превъртял.
На самия запис Иван, Ангел, Слави и Мильо били толкова пренапрегнати, че за някои песни се наложили 5-6 проби. Записвали ги общо 3-4 часа, докато на Павлина й хареса. Направили и снимките за обложката, но в бързината забравили да изберат заглавие на диска. "Вероятно ще го наречем "Подкрепи ме...", казва Павлина и добавя, че това е част от молитва на затворника, която Ангел чете между две от песните. За нея целият диск освен възхвала на Бога е и изповед на самите лишени от свобода. Като самата молитва: "Научи ме, Господи, да позная и да върша твоята воля! Повече да не греша, да не се противя на доброто и да успявам във вярата. Подкрепи ме да понеса всички трудности на сегашната си участ и да не се поддавам на зли внушения..." Признават го и самите затворници. "Вече не паля на четвърт, чувствам се много по-спокоен", казва 54-годишният мъглижанин Иван Дамянов, посегнал някога на жена си точно в пристъп на яд и ярост. Догодина той завършва 12-и клас в затворническото школо и е решил да учи за богословие. Всички учители били във възторг от есето му "Моят път към вярата", публикувано в затворническия вестник "Надежда".
"Като запеем, забравям, че съм в затвора", признава 46-годишният четец Ангел Иванов от Варна. И той е с много тежка присъда, излежал е само 7 г. Тази година завършва средното си образование и се надява, ако е рекъл Господ, да запише висшето жп училище.
Слави и Мильо пък са от ромския квартал "Кармен" в Казанлък. И двамата имат 2-3-годишни присъди за кражби. 22-годишният Слави Минчев е пял в хора на евангелската църква. Ще излезе от затвора след 4 месеца и е убеден, че ще бъде друг човек. "Той е самороден талант, дано го развие", моли се за него и Павлина. Мильо Неделчев, на 26 г., пък почти всяка вечер сънувал жена си и трите си деца. "Моля Бог да ги пази, докато се върна", казва с овлажнели очи той. Четиримата затворници тайно се надяват техният диск да пожъне успех. Макар да твърдят, че нямат никакво намерение да се конкурират по слава с миналите през затвора фолкзвезди Ванко 1 и Кондьо.
Отец Йордан вдига дом за самотници
Отец Йордан Карагеоргиев вече 13 години търси път към душите на хората с тежка участ. Когато идва в Старозагорския затвор, заварва една празна стая, нарочена за параклис. Сега лишените от свобода имат храм и три истински параклиса. От първия миг в трудната му мисия го води заветът на неговия предшественик до 9 септември 1944 г. отец Симеон Евлогиев. "Ако почувства болка от това, което е извършил, дори най-големият престъпник, вече е стъпил на твърдо", му казал свещеникът малко преди да се пресели в по-добрия свят. А за тези години не един и двама са разкаялите си. Един морски капитан от Варна е първият затворник, започнал магистратура по психология от килията. Сега Слави, вече на свобода, и отец Йордан заедно завършват последния семестър във Великотърновския университет. Зад Момчил пък, убил насилника на любимото момиче, застанала цялата общественост и той е бил освободен предсрочно. Точно заради тези и още много спасени души отец Йордан не смята, че издаването на диск от затворници е излишен лукс. Още повече че целият тираж, около 1000 броя, щял да бъде разпространен в останалите затвори в страната. Поредната идея на отец Йордан е да се изгради социален дом за самотни затворници, след като излязат на свобода. Той щял да бъде към най-новия храм "Св. Паисий Хилендарски" в старозагорския квартал "Зора", който ще бъде осветен до края на годината. "И сега 50-60 от лишените от свобода са пълни сираци, нямат никого на този свят", аргументира идеята отец Йордан. Той е убеден, че ако има къде да се подслонят поне първите 1-2 месеца на свобода, тези самотни души много по-лесно ще стъпят на твърда земя.
Своебразната премиера била за Коледа пред колектива на училището и управата на затвора в храма "Св. Николай". "След края на този кратък концерт в очите на някои колежки имаше сълзи", припомня си с вълнение първата публична проява Павлина. Други пък не спестили искрените похвали, дето е успяла да накара тези мъже с тежка участ да запеят със сърцето си.
След като дейният отец Йордан прегръща идеята за диска, само за два месеца, въодушевени, затворниците разучават още 7 песни. Първата пречка се оказва самият запис. Двама от хористите били с тежки присъди и нямали право да излизат извън стените на затвора по никакъв повод. Това принудило музикалния редактор Веско Калчев да превърне храма в звукозаписно студио. Два дни преди определената дата обаче се оказало, че Слави е свидетел по някакво дело в Казанлък и го прибрали в следствения арест в града на розите предварително. Притеснен, че може да се изложи, вечерта преди записа той се разпявал цяла вечер в килията. Когато казал на полицаите, че ще записват диск, те го помислили за превъртял.
На самия запис Иван, Ангел, Слави и Мильо били толкова пренапрегнати, че за някои песни се наложили 5-6 проби. Записвали ги общо 3-4 часа, докато на Павлина й хареса. Направили и снимките за обложката, но в бързината забравили да изберат заглавие на диска. "Вероятно ще го наречем "Подкрепи ме...", казва Павлина и добавя, че това е част от молитва на затворника, която Ангел чете между две от песните. За нея целият диск освен възхвала на Бога е и изповед на самите лишени от свобода. Като самата молитва: "Научи ме, Господи, да позная и да върша твоята воля! Повече да не греша, да не се противя на доброто и да успявам във вярата. Подкрепи ме да понеса всички трудности на сегашната си участ и да не се поддавам на зли внушения..." Признават го и самите затворници. "Вече не паля на четвърт, чувствам се много по-спокоен", казва 54-годишният мъглижанин Иван Дамянов, посегнал някога на жена си точно в пристъп на яд и ярост. Догодина той завършва 12-и клас в затворническото школо и е решил да учи за богословие. Всички учители били във възторг от есето му "Моят път към вярата", публикувано в затворническия вестник "Надежда".
"Като запеем, забравям, че съм в затвора", признава 46-годишният четец Ангел Иванов от Варна. И той е с много тежка присъда, излежал е само 7 г. Тази година завършва средното си образование и се надява, ако е рекъл Господ, да запише висшето жп училище.
Слави и Мильо пък са от ромския квартал "Кармен" в Казанлък. И двамата имат 2-3-годишни присъди за кражби. 22-годишният Слави Минчев е пял в хора на евангелската църква. Ще излезе от затвора след 4 месеца и е убеден, че ще бъде друг човек. "Той е самороден талант, дано го развие", моли се за него и Павлина. Мильо Неделчев, на 26 г., пък почти всяка вечер сънувал жена си и трите си деца. "Моля Бог да ги пази, докато се върна", казва с овлажнели очи той. Четиримата затворници тайно се надяват техният диск да пожъне успех. Макар да твърдят, че нямат никакво намерение да се конкурират по слава с миналите през затвора фолкзвезди Ванко 1 и Кондьо.
Отец Йордан вдига дом за самотници
Отец Йордан Карагеоргиев вече 13 години търси път към душите на хората с тежка участ. Когато идва в Старозагорския затвор, заварва една празна стая, нарочена за параклис. Сега лишените от свобода имат храм и три истински параклиса. От първия миг в трудната му мисия го води заветът на неговия предшественик до 9 септември 1944 г. отец Симеон Евлогиев. "Ако почувства болка от това, което е извършил, дори най-големият престъпник, вече е стъпил на твърдо", му казал свещеникът малко преди да се пресели в по-добрия свят. А за тези години не един и двама са разкаялите си. Един морски капитан от Варна е първият затворник, започнал магистратура по психология от килията. Сега Слави, вече на свобода, и отец Йордан заедно завършват последния семестър във Великотърновския университет. Зад Момчил пък, убил насилника на любимото момиче, застанала цялата общественост и той е бил освободен предсрочно. Точно заради тези и още много спасени души отец Йордан не смята, че издаването на диск от затворници е излишен лукс. Още повече че целият тираж, около 1000 броя, щял да бъде разпространен в останалите затвори в страната. Поредната идея на отец Йордан е да се изгради социален дом за самотни затворници, след като излязат на свобода. Той щял да бъде към най-новия храм "Св. Паисий Хилендарски" в старозагорския квартал "Зора", който ще бъде осветен до края на годината. "И сега 50-60 от лишените от свобода са пълни сираци, нямат никого на този свят", аргументира идеята отец Йордан. Той е убеден, че ако има къде да се подслонят поне първите 1-2 месеца на свобода, тези самотни души много по-лесно ще стъпят на твърда земя.
