Отец Иван, основател на Дом за сираци “Св. Николай” при манастира “Св. Троица” в с. Нови хан; Отец Василий, помагащ на деца от социалните домове, които след своята 18-та година трябва да се адаптират към живота
Водещ: От цялата страна се стичат миряни към Бачковския манастир, където тази сутрин по традиция ще бъде изнесена чудотворната икона на светата майка Света Богородица, както винаги след Великден. Двама изключително интересни събеседници са в нашето студио. С тях ще можем да говорим и за другата много важна роля на Българската православна църква, нейната социална функция към обществото. Тук е отец Иван, който зрителите на БТВ добре познават. Той е основател на приюта за малолетни и за изпаднали в бедствие майки с деца в Нови Хан. Тук е и отец Василий, който пък помага на деца от социалните домове, които след своята 18-та година ще трябва да се адаптират към живота, който ги очаква извън домовете. Здравейте! Добро утро, Христос Возкресе! Как премина Великден и Светата вечер в приюта в Нови хан, отец Иван?
Отец Иван: Благодарим на Бога, беше много хубаво. Вечерта беше пълно с хора.
Водещ: Колко човека бяхте, колко души в момента разчитат на вашата подкрепа и на вашия покрив?
Отец Иван: Тази вечер в приюта имаше много хора, дошли отвън, за да се черкуват. В самия приют сме 67 човека, с бебетата заедно и тези, които ги гледат-възрастни и малки. Докъм 2,30 служихме Литургията, тя приключи, след това в трапезарията се събрахме всички, без децата, те легнаха да спят, да се почерпим, да се поздравим със Светлия празник Възкресение Христово. По едно червено яйце изядохме, козунак, по чашка червено вино, за здраве се чукнахме и към 05.00 часа приключихме, който бе дошъл, си замина. След това вчера целия ден идваха хора да ни видят, да си запалят свещичка, весели и щастливи. Много подаръци, яйца донесоха.
Водещ: Точно това исках да ви попитам-донесоха ли ви подаръци? С какви средства успяхте да изкарате празниците?
Отец Иван: Слава Богу, има и добри християни. Седем души ни подариха по едно агне за курбан, за Великден, за тяхно здраве и ние ги изпекохме и гостите хапнаха от тях. Даже снощи, и снощи вечерята продължи с печено агне. С тези печени агнета, въобще, всичко беше много хубаво, атмосферата беше тържествена. Децата дълго време има да си го спомнят този ден, защото те, като ги заведа някъде, както лятото ги водих на море, още говорят за този момент, тези малките- “Кога ще ходим пак на морето?” Така и сега, има много време да говорят за Великден, какви яйчица са счупили, колко са счупили, на едното му се паднало червено, на другото- зелено, а и за самия празник- те питат, разпитват, много се интересуват, искат да разберат всичко, но още са малки.
Водещ: Колко са дечицата, които в момента разчитат на вашия приют и живеят в него?
Отец Иван: До 16-годишна възраст са 35, с бебетата.
Водещ: Това си е един цял училищен клас.
Отец Иван: 12 водим на детска градина, 7 ходят на училище в селото. Другите са малки още, не са за детска градина. Вече от 16 нагоре до 67 са на различни възрасти- 18, 19, 20-годишни, такива млади.
Водещ: Откъде идват средствата за поддържането на вашия приют. С какво ви помага Българската православна църква? На какво разчитате от страна на спомоществователи?
Отец Иван: Изцяло средствата са благодарение на дарители от цяла България.
Водещ: Тоест, от Църквата не влизат средства?
Отец Иван: От Църквата- не, нямат пари. Това е отговорът.
Водещ: Всъщност, нашата Църква е една от най-богатите като имотно състояние, но наистина нейната социална функция много трудно може да бъде избистрена с това, което прави.
Отец Иван: Много се говори, че тя има много имоти, но всички имоти не са върнати. Моята църква има 50 дка, а аз още на съм си ги взел.
Водещ: Не сте си ги прибрал. А ако си ги вземете, ще ги използвате с тази цел?
Отец Иван: Ами как иначе? Ние имаме животни-овчици, козици гледаме. Крави имаме за мляко, защото не може за всичко да разчитаме отвън. Даренията обикновено са кампанийни- за големите празници.
Водещ: Защо не си връщате тези 50 дка? Ще стане въпрос след малко и за това нещо. Това е много важен въпрос, уважаеми зрители, защото когато Църквата върши такива социални дейности, грижи се за безпомощните, за изпадналите в беда, всичко това струва средства и тези средства отнякъде трябва да идват. Тук при нас, в студиото, е отец Василий. Сега ще ви разкажем една от неговите истории, заснета и описана от Ани Салич, която ще ни покаже що за човек, що за отец е той и какво върши. Вижте първо примера, пък след това ще коментираме в нашето студио.
Репортер: Базата на дома е в ужасно състояние, мазетата са наводнени, мухлясали стени, някои от децата спят на мръсни дюшеци на пода.
Мина Неделчева, директор на дома в Трън: На пода, на мръсни дюшеци досега дете не е спало.
Репортер: В този дом живеят около 30-тина деца, като повечето от половината са с увреждания. Някои от децата без майки и бащи си имат кръстници, които им носят дрехи, храни и тетрадки.
Представител на Движението на българските майки: Вероятно никой не си върши работата, за да бъдат децата в това състояние. Там е пълна анархия, там вратата не се заключва, децата с увреждания рушат базата.
Репортер: Директорката на дома в Трън отрича да липсва грижа за здравето и образованието на нормалните деца, а за увредените е увеличила състава на възпитателите. Едно от нормалните деца, казва директорката, е Мишо. Оказва се, че той приема медикаменти срещу епилептични припадъци. По Коледа се опитал да се самоубие, защото бил заплашван от друго момче.
Мишо: Бях долу и той ми каза: ще те бия горе и аз веднага се уплаших нещо да не ми направи и скочих от моста и после се ме докарали до Перник.
Репортер: Мишо е от години в този дом, но си спомня и майка си.
Мишо: Като малък ме биеше много.
Репортер: Защо те биеше?
Мишо: Не знаех буквите и да чета.
Репортер: Сега знаеш ли да четеш?
Мишо: Не.
Репортер: Какво?
Мишо: Не знам да чета.
Репортер: Знаеш ли да пишеш?
Мишо: И това не знам.
Репортер: Нали ходиш на училище?
Мишо: Ходя, там преписвам от учебниците.
Репортер: Кой клас си?
Мишо: Седми.
Репортер: Освен жените от Движението на българските майки, при децата гостува често и отец Василий.
Отец Василий: Лично аз отивам там, точно с тази цел- да им покажа, че аз им вярвам, че ще успеят да се реализират по някакъв начин.
Репортер: Как да се реализира 17-годишният Мишо, който не може да си напише името?
Отец Василий: С упорство, постоянство, труд.
Мишо: Трябва ми някаква помощ.
Репортер: Каква помощ ти трябва?
Мишо: Ами, някакъв човек да ми помага за ученето.
Репортер: Искаш да учиш?
Мишо: Да.
Репортер: А защо искаш да учиш?
Мишо: За да стана готвач.
Водещ: Отец Василий, разкажете за тези деца. Кой е тяхната опора в живота? Свикнали сме да разсъждаваме така, че един човек, една личност на 17-18 години има нужда от своята опора в живота. Ето и Мишо, мисля че се казваше това момче, разсъждава по този начин. Трябва му човек, който да му даде едно рамо, както се казва. Кой, освен вас?
Отец Василий: На практика няма такива хора там. В този дом такива хора няма.
Водещ: Колко човека бяхте, колко души в момента разчитат на вашата подкрепа и на вашия покрив?
Отец Иван: Тази вечер в приюта имаше много хора, дошли отвън, за да се черкуват. В самия приют сме 67 човека, с бебетата заедно и тези, които ги гледат-възрастни и малки. Докъм 2,30 служихме Литургията, тя приключи, след това в трапезарията се събрахме всички, без децата, те легнаха да спят, да се почерпим, да се поздравим със Светлия празник Възкресение Христово. По едно червено яйце изядохме, козунак, по чашка червено вино, за здраве се чукнахме и към 05.00 часа приключихме, който бе дошъл, си замина. След това вчера целия ден идваха хора да ни видят, да си запалят свещичка, весели и щастливи. Много подаръци, яйца донесоха.
Водещ: Точно това исках да ви попитам-донесоха ли ви подаръци? С какви средства успяхте да изкарате празниците?
Отец Иван: Слава Богу, има и добри християни. Седем души ни подариха по едно агне за курбан, за Великден, за тяхно здраве и ние ги изпекохме и гостите хапнаха от тях. Даже снощи, и снощи вечерята продължи с печено агне. С тези печени агнета, въобще, всичко беше много хубаво, атмосферата беше тържествена. Децата дълго време има да си го спомнят този ден, защото те, като ги заведа някъде, както лятото ги водих на море, още говорят за този момент, тези малките- “Кога ще ходим пак на морето?” Така и сега, има много време да говорят за Великден, какви яйчица са счупили, колко са счупили, на едното му се паднало червено, на другото- зелено, а и за самия празник- те питат, разпитват, много се интересуват, искат да разберат всичко, но още са малки.
Водещ: Колко са дечицата, които в момента разчитат на вашия приют и живеят в него?
Отец Иван: До 16-годишна възраст са 35, с бебетата.
Водещ: Това си е един цял училищен клас.
Отец Иван: 12 водим на детска градина, 7 ходят на училище в селото. Другите са малки още, не са за детска градина. Вече от 16 нагоре до 67 са на различни възрасти- 18, 19, 20-годишни, такива млади.
Водещ: Откъде идват средствата за поддържането на вашия приют. С какво ви помага Българската православна църква? На какво разчитате от страна на спомоществователи?
Отец Иван: Изцяло средствата са благодарение на дарители от цяла България.
Водещ: Тоест, от Църквата не влизат средства?
Отец Иван: От Църквата- не, нямат пари. Това е отговорът.
Водещ: Всъщност, нашата Църква е една от най-богатите като имотно състояние, но наистина нейната социална функция много трудно може да бъде избистрена с това, което прави.
Отец Иван: Много се говори, че тя има много имоти, но всички имоти не са върнати. Моята църква има 50 дка, а аз още на съм си ги взел.
Водещ: Не сте си ги прибрал. А ако си ги вземете, ще ги използвате с тази цел?
Отец Иван: Ами как иначе? Ние имаме животни-овчици, козици гледаме. Крави имаме за мляко, защото не може за всичко да разчитаме отвън. Даренията обикновено са кампанийни- за големите празници.
Водещ: Защо не си връщате тези 50 дка? Ще стане въпрос след малко и за това нещо. Това е много важен въпрос, уважаеми зрители, защото когато Църквата върши такива социални дейности, грижи се за безпомощните, за изпадналите в беда, всичко това струва средства и тези средства отнякъде трябва да идват. Тук при нас, в студиото, е отец Василий. Сега ще ви разкажем една от неговите истории, заснета и описана от Ани Салич, която ще ни покаже що за човек, що за отец е той и какво върши. Вижте първо примера, пък след това ще коментираме в нашето студио.
Репортер: Базата на дома е в ужасно състояние, мазетата са наводнени, мухлясали стени, някои от децата спят на мръсни дюшеци на пода.
Мина Неделчева, директор на дома в Трън: На пода, на мръсни дюшеци досега дете не е спало.
Репортер: В този дом живеят около 30-тина деца, като повечето от половината са с увреждания. Някои от децата без майки и бащи си имат кръстници, които им носят дрехи, храни и тетрадки.
Представител на Движението на българските майки: Вероятно никой не си върши работата, за да бъдат децата в това състояние. Там е пълна анархия, там вратата не се заключва, децата с увреждания рушат базата.
Репортер: Директорката на дома в Трън отрича да липсва грижа за здравето и образованието на нормалните деца, а за увредените е увеличила състава на възпитателите. Едно от нормалните деца, казва директорката, е Мишо. Оказва се, че той приема медикаменти срещу епилептични припадъци. По Коледа се опитал да се самоубие, защото бил заплашван от друго момче.
Мишо: Бях долу и той ми каза: ще те бия горе и аз веднага се уплаших нещо да не ми направи и скочих от моста и после се ме докарали до Перник.
Репортер: Мишо е от години в този дом, но си спомня и майка си.
Мишо: Като малък ме биеше много.
Репортер: Защо те биеше?
Мишо: Не знаех буквите и да чета.
Репортер: Сега знаеш ли да четеш?
Мишо: Не.
Репортер: Какво?
Мишо: Не знам да чета.
Репортер: Знаеш ли да пишеш?
Мишо: И това не знам.
Репортер: Нали ходиш на училище?
Мишо: Ходя, там преписвам от учебниците.
Репортер: Кой клас си?
Мишо: Седми.
Репортер: Освен жените от Движението на българските майки, при децата гостува често и отец Василий.
Отец Василий: Лично аз отивам там, точно с тази цел- да им покажа, че аз им вярвам, че ще успеят да се реализират по някакъв начин.
Репортер: Как да се реализира 17-годишният Мишо, който не може да си напише името?
Отец Василий: С упорство, постоянство, труд.
Мишо: Трябва ми някаква помощ.
Репортер: Каква помощ ти трябва?
Мишо: Ами, някакъв човек да ми помага за ученето.
Репортер: Искаш да учиш?
Мишо: Да.
Репортер: А защо искаш да учиш?
Мишо: За да стана готвач.
Водещ: Отец Василий, разкажете за тези деца. Кой е тяхната опора в живота? Свикнали сме да разсъждаваме така, че един човек, една личност на 17-18 години има нужда от своята опора в живота. Ето и Мишо, мисля че се казваше това момче, разсъждава по този начин. Трябва му човек, който да му даде едно рамо, както се казва. Кой, освен вас?
Отец Василий: На практика няма такива хора там. В този дом такива хора няма.
