50-годишнината от подписването на Римския договор бе повод за провеждането на Международната конференция “Заедно в Европа” от 25 до 27 март в София. В нея д-р Александър Николов от Историческия факултет на Софийския университет “Св. Климент Охридски” изнесе доклад “Представата за Европа: едно пътуване в късното Средновековие /ХІV-ХVв./
“Идеята за Европа като една културна идентичност, не само като географско понятие, е възникнала в германо-романския Запад – каза за Радио България д-р Николов. - И оттам нататък тя се е разпространила радиално и в някои съседни области. Специално Средновековна България, покорена от османците, в края на XIV век изчезва от политическата карта и няма време да развие някаква собствена европейска идея. Всъщност европейската идея и европеизмът са възникнали у нас доста по-късно - през XIX век. На базата на християнската идентичност започват да се градят представите на българите като за европейски народ. Що се отнася до Западна Европа, до латинския Запад, представата му за Европа като нещо повече от чиста география възниква във връзка с конфронтацията и съпоставянето с православния свят и исляма.
През XIV и XV век именно заплахата от исляма е в основата на идеята за Европа като дом на християнството. И тъй като и балканските земи са християнски, тази идея включва територията до проливите. Т. е. – очертава се известно съвпадение на географията и културната идентичност. Земите, завзети от османците на Балканския полуостров, се възприемат като земи, окупирани от тях, от които те трябва да бъдат изгонени. Тази представа съществува твърде дълго. Но, от друга страна, бързам да подчертая, че източните, православните християни никога не са били възприемани в нея като пълноценни, пълноправни европейци.”
Според Александър Николов представата за Европа, възникнала в късното Средновековие, предвижда ролята на латинския свят в световното развитие, включително и по отношение на онези земи на Изток, които трябва да бъдат интегрирани.
“През XV век, когато османците изграждат стъпка постъпка своята империя, Европа мобилизира силите си за отпор. В идеологията на кръстоносния поход на Владислав ІІІ Ягело, наречен по-късно Варненчик, и на Янош Хуняди от 1443-44 г. ясно се долавя представата, че кръстоносците воюват за освобождението на онези части от Европа, които са завладениот “азиатските варвари”. Папа Евгений ІV призовава новия унгарско-полски крал да възстанови мира в Унгария и да се отправи на поход срещу турците “за освобождението на Европа”.
Падането на Константинопол през 1453 г. пък ще накара папа Пий ІІ да възкликне “Сега наистина бяхме ударени в Европа”, тоест у дома” – посочи на конференцията Александър Николов.
Според Александър Николов представата за Европа, възникнала в късното Средновековие, предвижда ролята на латинския свят в световното развитие, включително и по отношение на онези земи на Изток, които трябва да бъдат интегрирани.
“През XV век, когато османците изграждат стъпка постъпка своята империя, Европа мобилизира силите си за отпор. В идеологията на кръстоносния поход на Владислав ІІІ Ягело, наречен по-късно Варненчик, и на Янош Хуняди от 1443-44 г. ясно се долавя представата, че кръстоносците воюват за освобождението на онези части от Европа, които са завладениот “азиатските варвари”. Папа Евгений ІV призовава новия унгарско-полски крал да възстанови мира в Унгария и да се отправи на поход срещу турците “за освобождението на Европа”.
Падането на Константинопол през 1453 г. пък ще накара папа Пий ІІ да възкликне “Сега наистина бяхме ударени в Европа”, тоест у дома” – посочи на конференцията Александър Николов.